Решение № 4911 от 28.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4911 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100506309 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба, с вх. № 67633/04.06.2025 г. /вх. № 16565/11.04.2025 г.по описа на ЧСИ/, подадена от длъжника М. Б. Г. срещу разпореждане от 01.04.2025 г. на ЧСИ С.П., вписан под № 921 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело и са намалени обикновените такси по изпълнително дело № 20259210400167.

Жалбоподателят моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение, както и разноските по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят А. Л., чрез процесуалния си представител адвокат Р.П., е депозирал писмени възражения срещу жалбата, като оспорва същата като изцяло неоснователна.

В мотивите си частният съдебен изпълнител е изразил становище, че подадената жалба е допустима, но неоснователна, доколкото по делото били извършвани изпълнителни действия от процесуалния представител на взискателя.

1

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Изпълнителното дело е образувано по молба от взискателя А. П. Л., действащ чрез пълномощника адвокат Р.П., за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист № 8734 от 11.12.2024 г., издаден по гражданско дело № 43073 по описа за 2022 г. на СРС, с който длъжника М. Б. Г. е осъден да плати на взискателя 850 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на молителката А.А.Д. по същото гражданско дело. В молбата по чл. 426 от ГПК било поискано извършването на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържани по БНБ, за наличие на банкови сметки, както и налагане на запор върху всички установени банкови сметки до размер на вземането и разноските; справка за наличие на МПС и налагане на запор върху движими вещо, справка за наличие на недвижимо имущество и налагане на възбрана върху същото; справка за наличие на трудови възнаграждения и запор върху същите. С молбата били възложени всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Представени са пълномощно и договор за правна помощ, съгласно който адвокатският хонорар в размер на 400 лева е платен в брой.

Покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 14.03.2025 г. В същата било посочено, че задължението по изпълнителното дело възлизало на 1 595 лева, от които 850 лева сума по изпълнителен лист, 400 лева разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, и 345 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ, дължими към 04.03.2025 г.

Изпратени са запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, като липсват доказателства да са преведени суми по изпълнителното дело.

С възражение от 25.03.2025 г. длъжникът поискал намаляване на разноските по изпълнителното дело поради прекомерност, в частност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, както и определените такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

С молба от 01.04.2025 г. взискателят чрез процесуалния си представител е поискал продължаване на принудителното изпълнение с налагане на 2 възбрана върху недвижимото имущество на длъжника, находящо се в град София, ж. к. ****, след която да се пристъпи към опис. Посочил, че до момента длъжникът не е изплатил задълженията си.

Съдебният изпълнител с разпореждане № 8579/01.04.2025 г. отказал да намали адвокатското възнаграждение, като намалил обикновените такси, начислени по делото на 321 лева с включено ДДС, определяйки ги по следния начин: т. 1 – 24 лева, т. 2 – 60 лева, т. 3 – 6 лева, т. 5 – 24 лева, т. 9 (2 броя) – 36 лева, т. 31 – 15 лева и т. 26 – 156 лева.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, в законоустановения срок срещу действия на съдебния изпълнител, попадащи в хипотезата на чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поне що се касае до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради следното:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл.

433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Отговорността за разноски включва не само разноските в производството (разноски в тесен смисъл), но и възнаграждението за един адвокат. Както в исковото, така и в изпълнителното производство, съществува процесуалната възможност за насрещната страна да поиска намаляване на възнаграждението поради прекомерност съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.

5 от ГПК.

Съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от 3 съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

В настоящия случай на процесуалния представител на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, както и за процесуално представителство по него, доколкото освен молбата за образуване по делото, в която процесуалният представител на взискателя е посочил различни изпълнителни способи, както е и възложил на съдебния изпълнител всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, е подал допълнителна молба, с която е поискал насочване на принудително изпълнение чрез налагане на възбрана върху конкретно посочен недвижим имот.

Въз основа на горното въззивният съд счита, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение изцяло съответства на правната и фактическа сложност на делото и правилно е приет като разноски по делото от съдебния изпълнител.

По отношение на останалите начислени от ЧСИ такси съдът счита, че на намаляване подлежи единствено пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Същата следва да се изчисли върху материалния интерес по делото, който включва единствено сумите по изпълнителния лист. Действията на ЧСИ по определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ са незаконосъобразни, като същата възлиза на 102 лева с ДДС.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от длъжника М. Б. Г. срещу приетите такси и разноски по изпълнително дело № 20259210400167 на ЧСИ С.П., вписана под № 921 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, обективирани в разпореждане с изх. № 116580/21.05.2024 г. и в поканата за доброволно изпълнение по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължима от длъжника М. Б. Г. по изпълнително дело № 20259210400167 на ЧСИ С.П., вписана под № 921 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, от 126 лева с ДДС на 102 лева с ДДС.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за 4 сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5