Определение № 892 от 19.09.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. Плевен, 19.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Частно наказателно дело № 20234430201674 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.213, ал. 5 от НПК.

С постановление № 4295 от 31.07.2023г. прокурор при ОП – гр.Плевен е потвърдил постановление по пр.пр.№1756/2023г. на РП-Плевен за отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.209 от НК.

Недоволен от така издаденото постановление е останал пострадалият М.

К. П. от гр.Плевен, който го обжалва пред Плевенски районен съд. Твърди, че постановения прокурорски акт е незаконосъобразен и необоснован, като излага подробни съображения. В заключение моли съда да отмени атакуваното прокурорско постановление, като навежда доводи съдът да даде указания за изготвяне и внасяне на обвинителен акт в съда.

Съдът като съобрази доводите на ж-ля, събраните на досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОВИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ

ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С постановление от 30.06.2023 г. РП-Плевен е отказала да образува наказателно производство и е прекратила прокурорска преписка №1756/2023г. по описа на РП – Плевен. Посоченото постановление за отказ 1 да се образува наказателно производство на РП- Плевен е било обжалвано от М. К. П. по реда на чл.213, ал.1 от НПК, пред по- горе стоящата прокуратура.

С постановление от 28.07.2023г. на ОП - Плевен по преписка №4295/2023г. по описа на същата прокуратура е било потвърдено постановлението от 30.06.2023г. по преписка №1756/2023г. на РП- Плевен. След постановлението на ОП- Плевен е постъпила жалба от М. К. П. до ПлРС, в която отново изразява несъгласие с постановлението за отказ да се образува наказателно производство. Твърди се, че според него се касае за търговска измама, като е останал излъган на база съзнателно публикувана невярна и подвеждаща реклама, като в резултат на това му е престирана некачествена стока. Счита, че в потвърдителното постановление на ОП-Плевен не е направено ясно разграничение между търговската и наказателно-правната измама. Предлага се приложение алтернативно и на разпоредбата на чл.232 от НК.

От внимателния анализ на материалите по преписката се установява, че правилно РП-Плевен и ОП-Плевен са приели, че не са налице данни за престъпление, осъществяващо от обективна и субективна страна но първо място състава на чл. 209 от НК. Правилно се описват изискванията на закона и съдебната практика за параметрите на обективната и субективната страна на този вид престъпление. Правилно е посочена и относимата съдебна практика обективирана в конкретния случай в Решение № 728/ 30.01.2003г. по Н. Д. № 612/ 2002,г., I Н.О. на ВКС, съгласно което при наказателно-правната измама деецът използва договорни отношения без намерение да се задължи по тях.

При този вид измама действително следва да е налице активно поведение на дееца, насочено към формиране и утвърждаване на невярна представа у измаменото лице, в резултат на което то извършва акт на фактгическо или юридическо разпореждане с имуществото си. И в тези случаи, когато като способ за измама се използват договорни отношения, тази користна цел трябва да е съществувала към момента на договарянето и тогава деецът използва договорните отношения за осъществяване на измама и няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Затова правилно, без да е нужно преповтаряне на доводите и аргументите на РП-Плевен, следва да се приеме, че прокурорът от РП-Плевен правилно е приел и аргументацията се възприема изцяло, че не са налице елементи както от обективна, така и от субективна страна от състава на престъплението по чл.209 от НК.

Съдът намира за неоснователни и алтернативните възражения на жалбоподателя П., за наличие на евентуално реализарно престъпление по чл.

232 от НК. При стопанските престъпления, каквото е това по чл. 232 от НК, се увреждат или се създават предпоставки за увреждане на установения правен режим за стопанисване в отделни отрасли или сфери на стопанската дейност. Важно е да се отбележи, че при търговската измама /по чл. 232 от НК/ няма изискване да настъпи някаква имотна вреда - достатъчно е, че се смущава реда за осъществяване на търговска дейност, което я отличава от наказателно-правната измама / по чл.209, ал.1 от НК/. Търговска измама, съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2, буква "б" от НК е налице, когато продавач измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в 2 заблуждаване на клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите. Престъплението е резултатно, като резултатът е възникването на невярна представа у купувача относно качеството, количеството или други съществени елементи на сделката. Ако в следствие на измамата на купувача има настъпила реална вреда, то престъплението следва да прерасне в класическа измама. Ако купувачът плати цената, т.е. извърши акт на имуществено разпореждане, тогава хипотетично ще е налице довършена класическа измама по чл. 209 НК, ако деянието отговаря на останалите изисквания. Предвид гореизложеното, с оглед данните за наличие на имуществено разпореждане при сключване на сделката по покупко-продажба на МПС и заплащане на парична сума, не са налице данни и за престъпление по чл.232, ал.2 от НК.

Изводимо от горното и въз основа на извършената цялостна и задълбочена проверка на данните по делото и аргументите на прокурора, може да се направи извод, че се касае за гражданско-правни отношения, като изправната страна следва да търси правата си по исков ред пред съответния граждански съд. Спорът относно размера на щетите, начина на обезщетение и изплащането му следва да се реши от компетентният съд при прилагане разпоредбите, предвидени в гражданското законодателство на основание ЗЗД и по реда на Гражданско- процесуалния кодекс.

Ето защо съдът намира, че постановлението на РП- Плевен от 30.06.2023г. по преписка №1756/2023г. по описа на същата прокуратура, потвърдено с постановление на ОП- Плевен от 28.07.2023г. по преписка №4295/2023г. по описа на същата прокуратура, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за отказ да се образува наказателно производство на РП- Плевен от 30.06.2023г. по преписка №1756/2023г. по описа на същата прокуратура, потвърдено с постановление на ОП- Плевен от 28.07.2023г. по преписка №4295/2023г. по описа на същата прокуратура, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3