Решение № 747 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300500604 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., против решение №95 от 05.01.2024 г. по гражданско дело №9405/2022 г. на ПдРС, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от „Енерго-Про продажби” АД иск за признаване за установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 5886/2022 г. по описа на ПдРС, I гр. състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №3067/28.04.2022 г. суми както следва: сумата от 2549.21 лв.

– главница за незаплатени мрежови услуги, доставени за периода от 16.08.2021 г. до 14.11.2021 г. по партида с клиентски номер *****, отнасяща се до обект на потребление с. *****, вх. ***, за която са издадени фактури:

№*** г. на стойност 576.83 лева, №*** г. на стойност 260.50 лева, №*** г. на стойност 576.83 лева, №*** г. на стойност 558.22 лева, №*** г. на стойност 576.83 лева и сумата от 128.23 лева – обезщетение за забава за периода от 26.08.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането, и „Енерго-Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „Херос Норд“ ООД сумата от общо 700 лева, представляваща направени по делото разноски, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и 250 лева заплатени 1 депозити за експертизи.

С въззивната жалба се навеждат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Не са изложени мотиви за наличие на облигационна връзка между страните. Неправилно е прието, че посочената от ищеца мощност не може да бъде предоставена, нито потребена.

Съществува разлика между преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа и прекратяване на присъединяването.

Оспорва се, че грешното разположение на средството за техническо измерване води до самостоятелен извод за недължимост на сумата за мрежови услуги. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, като на страната се присъдят и разноски. Прави се и евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира се и присъждане на разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание 2 чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Енерго - Про продажби” АД е предявил против „Херос Норд“ ООД искове за признаване за установено, че дължи присъдените по частно гр. дело №5886/2022 г. по описа на ПдРС, I гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №3067/28.04.2022 г. суми, както следва: сумата от 2549.21 лева – главница за незаплатени мрежови услуги, доставени за периода от 16.08.2021 г. до 14.11.2021 г., по партида с клиентски номер *****, отнасяща се до обект на потребление с.

*****, вх. ***, за която са издадения фактури: №*** г. на стойност 576.83 лева, №*** г. на стойност 260.50 лева, №*** от *** г. на стойност 576.83 лева, №*** г. на стойност 558.22 лева, №*** г. на стойност 576.83 лева и сумата от 128.23 лева – обезщетение за забава за периода от 26.08.2021 г. до 31.10.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че ответникът бил клиент на ищеца под номер ***** и бил заведен като негов абонат под номер ***** и абонатен номер *****, за обект за стопански нужди, находящ се в село *****, вх. ***.

Между страните съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът бил потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция.

Твърди, че ответникът не е заплатил стойността на мрежовите услуги за посочения период. Цената, по която продава ДПИ, се определяла по Методиката за определяне на цените на ел. енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР. Твърди, че ел. енергия, доставяна от ДПИ на крайни клиенти, се измервала от собственика на средствата за търговско измерване – разпределителното дружество – оператор на разпределителната мрежа на лицензионната територия. Доставчикът от последна инстанция определял размера на задълженията на своите клиенти въз основа на данни от измерването, предоставено от оператора на съответната мрежа. При забава в плащанията, се дължала и мораторна лихва. За събиране на дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното частно гр. дело такава била издадена, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал установителния иск.

Претендират се и разноските за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните вземания, като сочи, че те касаят единствено суми за мрежови добавки за достъп до електрическата мрежа, които според ответника не се дължат, като развива подробни съображения в тази насока. Твърди се, че липсва нормативна уредба, която да определя, че предоставената мощност може да бъде определена с едностранна декларация от мрежовото дружество или с произволни въведени от него методи. Посочва, че ел. енергия е измерена на ниво ниско напрежение, което водело до цялостна недължимост на 3 претендираните суми.

На следващо място се твърди, че

„Електроразпределение С.“ със становище били признали, че трансформаторите ТР-1- 1630 kVA и ТР -2-2430 kVA били демонтирани през 2016 г., поради което *** бил неработещ, поради което неоснователно били начислявани суми за мрежови услуги. В тази връзка се моли за отхвърляне на иска. Претендират се и разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието, че от приложеното ч.гр.д. №5886/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, 1-ви гр. състав се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника с №3067/28.04.2022 г., за следните суми: сумата от 2549.21 лева – главница за незаплатени мрежови услуги, доставени за периода от 16.08.2021 г. до 14.11.2021 г., по партида с клиентски номер *****, отнасяща се до обект на потребление в с. *****, вх. ***, за която са издадени следните фактури: №*** г. на стойност 576.83 лева, №*** г. на стойност 260.50 лева, №*** г. на стойност 576.83 лева, №*** г. на стойност 558.22 лева, №*** г. на стойност 576.83 лева и сумата от 128.23 лева – обезщетение за забава за периода от 26.08.2021 г. до 31.10.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство. Срещу издадената заповед в законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск относно вземането му. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Доводи във връзка с неправилно установени факти не се навеждат, като въззивната инстанция прие описаната от първостепенния съд фактическа обстановка.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от състава на районния съд е прието, че основният спор между страните се концентрира относно това, дали „Херос Норд“ ООД дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД суми за мрежови услуги за достъп, с оглед наведените от ответника възражения, че посочената от ищеца мощност не може да бъде предоставена, нито потребена, поради отсъединяване на двата обекта *** и ***, както и, че средствата за техническо измерване не са разположени в съответствие с нормативните изисквания, което е самостоятелно основание да се приеме, че суми за мрежови услуги не се дължат.

Ищецът е претендирал установяване дължимост на суми за достъп до електропреносната мрежа за посочения в исковата молба период. По смисъла на легалната дефиниция, услугата „достъп до разпределителната мрежа“ е правото клиентът да ползва мрежата, т.е. правото обектът да е присъединен към мрежата. От заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-техническа експертизи се установява, че считано от 14.12.2020 г. /дата, предхождаща процесния период/ обектите на ответното 4 дружество *** и *** са деприсъединени и нямат достъп до мрежата. Преди електромера на *** няма наличен силов трансформатор, същия е демонтиран.

Без наличие на силов трансформатор не може да се достави електрическа енергия с посочена активна мощност от 748 kW до средството за търговско измерване. Идентични изводи вещото лице прави по отношение на обект ***.

При извършеното от вещото лице посещение на 18.03.2022 г. на процесния обект е установено, че *** и *** са отсъединени от електроразпределителната мрежа на „ЕРП-С.“ АД, като са демонтирани присъединителните съоръжения.

Има изготвени констативни протоколи за извършено отсъединяване /прекъсване на електрическото захранване на процесния обект.

Отсъединяването е извършено на 14.12.2020 г. Следователно през периода 01.07.2021 г. до 31.10.2021 г. обектът на ответника, находящ се в с. *****, не е имал достъп до електро разпределителната мрежа на ЕРП-С.. При липса на предоставен достъп и мощност, ответното дружество не дължи на ищеца претендираните суми, в който смисъл е и заключението на съдебно счетоводната експертиза и разясненията на вещото лице, обективирани в съдебния протокол. Само за пълнота следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства и в частност от заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че на грешно място е разположено в случая средството за техническо измерване, което също води до извод за цялостна недължимост на претендираните суми за мрежови услуги.