Решение № 1980 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1980 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100505155 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1712 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 65007/2021 г. на СРС, ГО, 51 състав, е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

*******, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ сумата 1277,12 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., доставена в апартамент № 101, находящ се в гр.

София, ж.к. *******, аб.№ 223267, ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 266,34 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 1277,12 лева до претендираните 2705,88 лева и за периода от м.05.2017 г. до м.06.2018 г., искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 266,34 лева до претендираните 628,93 лева и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г., като са отхвърлени и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 16,00 лева - възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. и 3,64 лева – 1 обезщетение за забава върху сумата 16,00 лева за периода от 31.08.2018 г. до 09.08.2021 г.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника М. К. Л.. Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незакосъобразно.

Поддържа се, че неправилно съдът е признал претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането в забава на ответника за този период. Въззивникът сочи, че приложение в случая следва да намерят общите условия от 2014 г., съгласно които обезщетение за забава се дължи само при забава в плащането на общата фактура и след нейното публикуване. Моля се за отмяна решението в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявените искове.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решението и присъждане на сторените разноски.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на М. К. Л..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация София" ЕАД против М. К. Л..

От приетия пред първоинстанционния съд договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ на 21.07.1983 г., се установява, че Ц.Г. Ц. и М. К. Л. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот - апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. *******. От издаденото от Столична община, район Люлин удостоверение за наследници от 15.10.2004 г. е видно, че Ц.Г. Ц. е починала на 25.09.2014 г., като е оставила единствен наследник по закон М. К. Л.. Ето защо и при липсата на събрани други доказателства досежно правото на собственост върху процесния имот, съдът приема, че М. К. Л. е била едноличен собственик на топлоснабдения апартамент през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост М. К. Л. е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 223267.

Между страните не е спорно, че процесният имот е топлоснабден, както и стойността на доставената топлинна енергия в имота през исковия период. С оглед заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, първоинстанционният съдът е присъдил топлинна енергия само за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г. в размер от 1277,12 лева, което вземане не се явява погасено по давност при съобразяване датата на подаване на заявлението в съда /23.08.2021 г./ и настъпване падежът на задължението на вземането за м.07.2018 г.- 14.09.2018 г.

По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение присъдената мораторна лихва, съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г., то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., а не цитираните от въззивника Общи условия от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите 3 условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.

Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадената обща фактура е в размер от 266,34 лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2021 г.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1712 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 65007/2021 г. на СРС, ГО, 51 състав, е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 1277,12 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., доставена в апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб.№ 223267, ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 266,34 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2021 г., за които е 4 издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5