Решение № 587 от 20.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Варна, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110200580 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. С. К., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“****“ №17, ет.5, ап.86 против НП № 433а-318 от 29.12.2025 г., на **** на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на жалбоподателя Р. С. К. на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР , е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева/ 255.65 евро, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Жалбоподателят твърди, че издаденото НП се основава на незаконосъобразен и необоснован. Оспорва в цялост процесното НП. Моли да бъде отменено същото.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява, депозирал е писмено становище по същество, с което поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, моли за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призован, не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище от упълномощения юрисконсулт К.Л., с което моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно НП и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 03.12.2025 г. на жалбоподателя Р. С. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 433а-318/01.12.2025 г., за това, че на 03.12.2025 г. около 20: 30 часа в гр. Варна, кръстовището на бул.“Христо Ботев“ с ул.“Александър Дякович“, във връзка с охраната на протест лицето излиза на пътното платно с цел да попречи на движението на автомобили по ул.“Александър Дякович“ в посока ж.п. гара.При отправено полицейско разпореждане от униформени служители на 04 РУ-Варна да напусне платното за движение и да се качи на тротоара, Р. С. К. не е изпълнил разпореждането и започнал да се бута в обратна посока на движение, с което пречел на полицейските органи да изпълнят задължението си по обезпечаване безопасността на движение.

Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. При съставянето на акта не са направени възражения. В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Сезиран с преписката по акта от ВРП, административнонаказващият орган- **** на 01 РУ при ОД на МВР-Варна, е приел фактическата обстановка за установена и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР наложил на жалбоподателя Р. С. К. административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.

Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля по АУАН Н. Г.

Г., който потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.На база на АУАН на 29.12.2025 г. било издадено атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на показанията на свидетеля Н. Г. Г., който е очевидец на инцидента и пресъздава подробни сведения относно обстоятелствата, при които е осъществено нарушението и поведението на жалбоподателя, потвърждавайки констатациите направени в АУАН.Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля- Г., като съобрази, че същият се явява трето незаинтересовано от 2 изхода на делото лице. Показанията му са логични и вътрешно безпротиворечиви, като същите намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства докладни записки, сведения, касаещ извършеното нарушение. В тази насока съдът съобрази, че свид.Н. Г. е присъствал по време на проверката, като същият е изложил подробни сведения относно обстоятелствата свързани с деянието на жалбоподателя в изготвената от него Докладна записка от 04.12.2025г., приложена по административно наказателната преписка.

Именно събраните и коментирани по-горе гласни и писмени доказателства мотивираха съда да отхвърли твърдението на жалбоподателя в подадената от него жалба, че той не е извършил твърдяното в НП деяние.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е предявен на нарушителя за запознаване, като е била спазена процедурата и по издаване на самото НП. Същото е издадено в срока по чл. 34 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като същите съответстват на правната квалификация по чл.64 ал.1 от ЗМВР.

Обстоятелството, че в АУАН, а и в НП не са описани доказателства, въз основа на които се установяват нарушенията, е ирелевантно, тъй като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на санкционираното 3 лице. За да са спазени правата му, е достатъчно, в АУАН и НП да са описани всички факти и обстоятелства, при които е извършено дадено нарушение – дата, място и време на извършването му, обстоятелствата, при които същото е осъществено, нарушителя, нарушените норми. Всички тези обстоятелства са съдържат както в АУАН, така и в НП.

По съществото на спора съдът намира следното:

С действията си жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението п о чл. 64, ал. 1 от ЗМВР , за което обаче е следвало да му бъде наложено наказание по санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР , а не по приложената от наказващия орган норма на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР . От събраните в производството доказателства безспорно е установено, че на 03.12.2025 г. около 20, 30 часа Р. К. не е изпълнил разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, да напусне пътното платно за движение и да се качи на тротоара.

Фактите и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението са установени по безспорен начин и същите са описани ясно и недвусмислено, както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление, в случая не е налице неяснота по отношение на това за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В конкретния случай не е било налице нито едно от изключенията, освобождаващи лицето от задължението да изпълни отправеното му полицейско разпореждане, поради което настоящия съдебен състав намира, че Р. К. е извършил описаното в НП нарушение.

Съдът счита, че в случая разпореждането е било дадено недвусмислено от униформен полицейски служител, в присъствието и на друг такъв, така, че за въззивника е било пределно ясно, че то изхожда от компетентен орган.

Общата разпоредба на ал. 1 на чл. 64 ЗМВР установява изискване за издаване на разпорежданията в писмена форма. Издаването на разпореждания от полицейските органи в устна форма или чрез действия е предвидено в ал. 2 4 н а чл. 64 ЗМВР наред с писмената форма, като законът поставя за тях допълнителни изисквания. Устното разпореждане предполага невъзможност за издаването му в писмен вид, съгласно ал. 2 на чл. 64 ЗМВР . В конкретната хипотеза, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция от органите на реда произтичащи от опазване на обществения ред, настоящият съд намира, че устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на ал. 2, пр. 1 на чл. 64 ЗМВР .

Безспорно даденото от полицейския служител разпореждане към въззивника, което е било задължително за него, при действието на императивната разпоредба на ал. 4 на чл. 64 ЗМВР , не е изпълнено. Съдът намира, че неправилно е посочена административно наказателната разпоредба от АНО, като такава по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР , а не по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР , за която е следвало да му бъде наложено наказание по санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР , а не по приложената от наказващия орган норма на чл. 264, ал. 1 от ЗВМР.

Налице са предпоставки за приложение на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК в р . чл. 84 ЗАНН, с оглед неправилното приложение на санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР . Нормата на чл. 337 НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на въззивния съд да измени наказателното постановление включва и възможността за преквафикация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и редакцията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , в сила от 23.12.2021 г., съгласно която районния съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Следва да се приеме, че санкцията се налага на основание чл.

257, ал. 1 от ЗМВР, която предвижда глоба в размер от 100 до 500 лева, в немаловажни случаи, като следва да се определи в минимален размер от 100 лева, равностойност на 51. 13 евро.

Съдът намира, че с оглед обществената опасност на деянието не следва да се приеме, че е налице възможността за определяне на случая като 5 маловажен.

Всичко изложено мотивира съда да приеме, че следва да измени атакуваното НП, като преквалифицира нарушението и основанието, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , като приложи закон за по-леко наказание.

Що се отнася до разноските в настоящото производство, съдът намира, че доколкото липсва доказателство за направени разноски по делото, въпреки направено искане от страна на въззивника, такива не се дължат от АНО.

На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 226, ал. 3 АПК, съдът намира, че следва да присъди разноските за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80. 00 лева/ 40.90 евро за разглеждане на делото на въззивна инстанция, в полза на АНО, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 58д т. 1 във връзка с чл.63, ал. 2 пред. 4 във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 433а-318 от 29.12.2025 г., на **** на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на жалбоподателя Р. С. К.

ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“****“ №17, ет.5, ап.86 на основание чл.

264, ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева/ 255.65 евро, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР , КАТО СЛЕДВА ДА СЕ СЧИТА, че административното наказание се налага на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и е административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, равностойност на 51. 13 евро / петдесет и едно евро и тринадесет цента/.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 433а-318 от 29.12.2025 г., на **** на Първо РУ при ОД на МВР-Варна в останалата му част.

ОСЪЖДА Р. С. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна 6 дирекция на МВР - Варна, сумата от 40.90 евро, представляваща направени по делото разноски.