Определение № 2995 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2995 гр. София, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503004 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от

„НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД срещу определение № 13222/27.08.2024 г., постановено по гр. д. № 3687/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, поправено с определение № 13222/27.08.2024 г., в частта, с която депозираната от дружеството молба по чл.248 ГПК е оставена без уважение над уважение размер. Счита, че заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е просрочено, поради което има право на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Поддържа, че ищецът е могъл да направи възражение за прекомерност след като се е запознал с депозираната през м.12.2022 г. молба преди произнасянето на съда с определението за прекратяване на производството по делото, което не е сторил. Налице е заявено многократно искане за присъждане на разноските, на което ищецът не е възразил. Счита, че неправилно съдът е разгледал възражението за прихващане в нарушение на трайната съдебна практика, както и неправилно е определил обема на оказаната правна защита и съдействие. По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба, към който са приложени 20 броя писмени доказателства, формулирано е искане по чл.219 ГПК, което е било уважено от съда. Отправено е искане за уточняване срока за отговор на исковата молба, по което е налице произнасяне. Изразено е становище по искането на ищеца за конституиране на трето лице – помагач, както по изготвения по делото проект за доклад на делото, изпълнил е указанията на съда за представяне на препис от писмения отговор и приложенията към него за връчване на третото лице – помагач. Заявена е и претенция за присъждане на разноски, сторени в обезпечителното производство. Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита, че не се дължат разноски на насрещната страна, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско 1 възнаграждение. Депозирана е молба – уточнение от ответника, с която е уточнено, че се обжалва определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК, в размер над 4 906 лв. до пълния размер на направените разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШЪН“ ООД, с който я оспорва. Счита, че не са извършени от процесуалния представител на ответника множество процесуални действия, а единствено е депозиран писмен отговор на исковата молба. Съдът е решил да насрочи делото в открито съдебно заседание, въпреки че констатираните нередовности на исковата молба не са били отстранени в срока. С оглед на това счита, че липсва фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че възражението за прекомерност е своевременно заявено от ищеца. Съдът е указал на страните кога ще се произнесе по отговорността за разноските, като първо е изискал становище от ищцовата страна. Счита, че действията на решаващия съд са законосъобразни и не са довели до ограничаване правата на страните. С обжалваното определение съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Моли съда да остави без уважение частната жалба. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

СГС е сезиран с искова претенция, предявена от с цена на иска от 135 000 евро – главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот и 96 800, 97 лв. – мораторна лихва.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, към който са приложени писмени доказателства, както и е заявено искане за привличане на трето лице – помагач.

С определение № 8108/25.05.2022 г. съдът е насрочил производството по делото в открито съдебно заседание, за което страните са редовно призовани.

С молба от 22.12.2022 г. ответникът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, ведно с доказателства относно техния размер.

Препис от молбата и приложенията към нея е изпратен на ищеца за становище в едноседмичен срок и е получен от последния на 06.01.2023 г.

В проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Ответникът е заявил искане за присъждане на сторените по делото разноски, за което е представен списък на разноските и доказателства за извършените плащания.

Ищецът не е представляван по делото в съдебното заседание и не е взел становище по направеното искане. Съдът е постановил делото да се докладва в закрито заседание, след влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото, за произнасяне по претендираните по делото разноски.

С молба от 11.12.2023 г. ответникът е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените в производството пред ВКС разноски, както и е отправил искане за присъждане на сторените по делото разноски. С 2 разпореждане от 18.12.2023 г. съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист и не се е произнесъл по искането за присъждане на сторените по делото разноски.

С молба от 19.04.2023 г. ответникът е поскал присъждане на разноски.

Препис от молбата от 11.12.2023 г., както и препис от списъка по чл.80 ГПК са изпратени на ищеца за отговор в едноседмичен срок.

Препис от съдебните книжа е връчен на ищеца на 13.05.2024 г.

На 20.05.2024 г. е депозирано становище от ищеца, с което е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определение 7991/22.05.2024 г. съдът е изменил определението от 22.02.2023 г. в частта за разноските, като е допълнил същото чрез осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 4 906 лв.

С определение № 13222/27.08.2024 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 22.05.2024 г., като в диспозитИ. да се чете: „Оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК над уважения размер“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.248, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските.

Тази норма намира съответно приложение и спрямо определенията на съда, с които се прекратява производството по делото.

В случая искането за изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските е своевременно направено от ищеца, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.276, ал.1 ГПК срок. Решаващият съд е постановил, че ще се произнесе по искането за присъждане на разноски на ответника след влизане в сила на прекратителното определение.

С определение № 2779/02.10.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 3827/2023 г. по описа на ВКС, ГК, IVГО, не е допуснато касационно обжалване на определение № 1579/16.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1495/2023 г. по описа на САС, с което е потвърдено определението на СГС за прекратяване на производството по делото. С определение № 3621/20.11.2023 г., постановено по горепосоченото дело на ВКС по реда на чл.248 ГПК, „Миджур Маниджмънт Кънстракшън“ ООД е осъден за заплати на „Нитроинженеринг“ ЕООД, сумата в размер на 4 320 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред ВКС. Същевременно молбата за допълване на определението е депозирана на 11.12.2023 г.

Следва да се отбележи, че в случая първостепенинят съд не е разпределил отговорността за разноските по реда на чл.81 ГПК, а е определил последващ момент, в който ще стори това. На основание чл.62, ал.3 ГПК, когато съдът определи по – дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Ето защо установеният в нормата на чл.248, ал.1 ГПК срок следва да се изчисли от момента, в който е приключило производството пред ВКС и е налице стабилитет на прекратителното определение.

Жалбоподателят релевира оплакване, че ищецът не е заявил 3 своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В мотивите към т.3 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, е разяснено, че с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. В т.11 от посоченото тълкувателно решение е разяснено, че претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Тези разяснения са приложими и по отношение момента, до който страната може валидно да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна - за да се произнесе по искане по чл.78, ал.5 ГПК, трябва такова искане да е заявено най-късно до приключване на устните състезания.

В разглеждания случай не е налице постановено по делото съдебно решение. При извършване на преценка относно своевременността на заявеното оспорване размера на адвокатското възнаграждение от ищцовата страна следва да се съобрази обстоятелството, че първостепенният съд е прекратил производството по делото в открито съдебно заседание, при редовна процедура по призоваването на страните. Ето защо следва да се приеме, че най-късният момент, в който ищецът е могъл да заяви възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, е провеждането на откритото съдебно заседание, в което производството по делото е прекратено. Тъй като в откритото съдебно заседание, проведено на 22.02.2023 г., когато е заявена претенцията за присъждане на сторените от ответника разноски по делото, ищецът не е направил възражение за прекомерност, то за съда не е налице възможност да извършва преценка в тази насока въз основа на искане, заявено в последващ момент. Поддържането на искане по реда на чл.78, ал.5 ГПК след провеждане на откритото съдебно заседание, в което е прекратено производството по делото, се явява недопустимо, тъй като е преклудирано правото на страната по чл.78, ал.5 ГПК (определение № 137/26.02.2014 г. по ч. т. д. № 443/2-14 г. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, цитираната в него съдебна практика и др.).

По изложените съображения въззивният съд счита, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, пертендирано от насрещната страна, е заявено несвоевременно, поради което същото е прекрудирано. С оглед на това за съда не е съществувало задължение да го разглежда по същество. Това налага присъждане на пълния размер на уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. Ето защо определението в обжалваната част следва да се отмени, като молбата на ответника по реда на чл.248 ГПК следва да се уважи изцяло.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7991/22.05.2024 г., постановено по гр. д.

4

№ 3687/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, поправено с определение 13222/27.08.2024 г., постановено по гр. д. № 3687/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, по реда на чл.247 ГПК, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК над уважение размер, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД,

ЕИК 204450573, с адрес с. Горни Лом, ул. „Двадесет и първа“ № 71 и съдебен адрес гр. София, ул. „Тимок“ № 2, офис 1, Бизнес център Елизе – адв. П. В., да заплати на „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 175246141, с адрес гр.