Решение № 161 от 17.05.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Смолян, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500060 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Постъпила е молба от П. В. Д., в която излага твърдения, че в постановеното от окръжния съд въззивно решение са допуснати очевидни фактически грешки,тъй като в протокол №133 от 14.03.2023година е записано,че съдът ще се произнесе с решение на 28.03.2023година, а съдебното решение е постановено на 22.03.2023година.Излага твърдения,че съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№363 от 17.01.2023година, а не с вх.№365/17.01.2023година.На следващо място твърди,че в определение №55 от 03.02.2023година е записано,че производството е по чл.317 във връзка с чл.310 ГПК, а в решението е посочено, че производството е по реда на чл.268 ГПК във връзка с по чл.317 във връзка с чл.310 ГПК.Твърди също,че неправилно е отбелязана датата на извършената проверка на 12.02.2020 година на Д“ИТ“Смолян като в решението на различни места 1 е записана дата 12.02.202г. и 12.02.2019г.,както и неправилно е записано времетраенето на ТД №СД-19 от 26.02.2019,че от м.април 2019г.до м.август включително,вместо от месец март.Твърди също,че ответната страна не е обжалвала решението на районен съд и тъй като не може да се влошава положението с ново решение, иска съдът да отмени решение №127/22.03.2023година.Твърди,че разпореждане по чл.131 ГПК №364/15.03.2023година по гр.д.№135/2022година не е изпълнено и ответната страна е изгубила възможността да направи това по-късно,в това число и да представи списък на разноски, както и отговор по чл.263 ГПК.

На следващо място се иска на основание чл.250 ГПК съдът да допълни решение №127/22.03.2023година във връзка с представените протоколи от извършената проверка на 02.12.2019година и 12.02.2020година от Д“ИТ“ Смолян и постановеното решение на основание чл.97ал.1 АПК от ИА“ГИТ“София.Твърди също,че в първия протокол не са посочени по ТД №СД19/26.02.2019година и ТД №СД3528.08.2019г. кои елементи липсват и са задължителна част от съдържанието им,съгласно КТ, какви предписания са дадени за отстраняване вредните последици от тях на основание чл.404ал.1т.1 и 4 КТ за спиране.Не е упоменато дадените предписания,как и къде могат да се оспорят, както и не е посочено,че на основание чл.402ал.1т.2 КТ оспорването на предписанията не спира тяхното изпълнение и че Община Смолян е длъжна да уведоми Д“ИТ“ за изпълнение приложените принудителни административни мерки,което се отнаая и за втория протокол не е упоменато,че протокола от 20.12.2019година и Решението на ИА“ГИТ“ са непълни, по дело 135 не е упоменато,че е за доказателствена стойност,а не за доказателствена сила,нито че обжалването и на двата протокола и решението на ИА“ГИТ“ е по реда на АПК.

Твърди на следващо място,че в решението не е отразено в пълнота заключението на вещото лице по двата трудови 2 договора и се иска да бъде допълнено, в смисъл- ТД№СД-19 вещото лице е констатирало,че ТД е на основание чл.68ал.1т.1 КТ на длъжност личен асистент по програма „помощ в дома“в периода

01.03.2019година до

31.08.2019година.

Направено е и искане решението да бъде допълнено и с констатациите на в.л по ТД№СД-35 за сключените допълнителни споразумения , както и със заповед№ЛП204/20.07.2021година е прекратено тристранно споразумение №19 от 23.08.20 19 и трудовото правоотношение е сключено на основание чл.68ал.1т.2 КТ,чл.3ал.7 от наредба №РД-07-7 от 2019година за включване в механизма лична помощ,съобразно сключено тристранно споразумение №19.

На основание чл.251 ГПК оспорва тълкуването на невлязлото в сила решение №127,тъй като от представените два протокола и решението вя ИА“ГИТ“ е ясно,че са констатирани закононарушения по елементи на двата трудови договора, които липсват и са задължителна част от съдържанието им. С решението на ИА“ГИТ“е отхвърлил като неоснователна жалбата на Община Смолян и потвърждава предписанията издаде ни от Д“ИТ“Смолян и на основание чл.145ал.2т.2АПК решението не подлежи на обжалване, като твърди,че на основание чл.402ал.1т.2 КТ писмено трябва да бъде уведомена Д“ИТ“ за изпълнението на принудителните административни мерки,неизпълнени и следва,че трудовите възнаграждения по ТД СД-19 и ТД СД-35 не са изплатени, в каквато насока е извършената справка в НАП от вещото лице,което е констатирало,че в подадената от Община Смолян информация по двата ТД е декларирано за първия 24 и 74 за втория дневно работно време.

Твърди,че са неоснователни са тълкуванията на решаващия съд във връзка неначисленото и неизплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

3

Изразява и несъгласие относно приетото от съда,че декларираните в НАП дневно работно време от 7 часа от ответната община съответства на чл.3Наредба №РД-077//28.06.2019г., както и дневно работно време от 24 часа за другия трудов договор,констатирани от експерта Изразява несъгласие с даденото разрешение от окръжния съд относно претендираното начисляване и изплащане на ТС и ПО, предвид липсата на доказателства.Приложеното писмо според молителя изх.

№22049861 от 03.06.2021година от Д“ИТ“Смолян, потвърждава,че е налице злоупотреба с право,тъй като ако трудовите договори са непълно работно време,както тълкува решаващия съд съгласно чл.404ал.1т.9и чл.138 ал.4 КТ ще са налице тези правни норми,което е основание за сезиране прокуратурата.

В срок не е постъпил писмен отговор от ответника по молбата Община Смолян.

Окръжният съд, след като взе в предвид изложеното от молителя,съобрази следното:

Молбата в частта си относно искането за допълване постановеното от въззивния съд решение

127/22.03.2023година по в.гр.д.№6182023година е депозирана в срок, от активно легитимирана страна, срещу постановен акт от въззивния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Смолянският окръжен съд е постановил решение №127 от 22.03.2023година по в.гр.д.№60/2021година по описа на същия съд, с което е потвърдил решение №135/2022година по гр.д.№2022година по описа на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени предявените в обективно и субективно съединение от П. В. Д. против Община Смолян искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца по трудов договор № СД-19 от 26.02.2019 г. сумата от 2 203.20 лева., представляваща трудово възнаграждение за престой за 4 периода от 01.03.2019 г до 31.08.2019 г., сумата от 575.76лв., представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и по трудов договор СД № 035 от 28.08.2019 г. следните суми-сумата от 1 849,84лв.трудово възнаграждение за престой за периодите : от 01.09.2019г. до 31.12.2019 г. , от 01.01.2020 г.до 31.12.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г., сумата от 414.87лв., представляваща допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 01.09.2019 г. до 15.07.2021 г., като

НЕОСНОВАТЕЛНИ

И

НЕДОКАЗАНИ,както и са му възложени в тежест направените разноски по водене на делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв., от които 100.00лв. разноски за вещо лице и 200.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Според изложените от молителя твърдения в постановеното от окръжния съд въззивно решение са допуснати очевидни фактически грешки,тъй като в протокол №133 от 14.03.2023година е записано ,че съдът ще се произнесе с решение на 28.03.2023година, а съдебното решение е постановено на 22.03.2023година.Посочено е че съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№363 от 17.01.2023година, а не с вх.

№365/17.01.2023година,включително и записаното в постановеното в закрито заседание определение №55 от 03.02.2023година ,че производството е по чл.317 във връзка с чл.310 ГПК, а в решението е посочено, че производството е по реда на чл.268 ГПК във връзка с по чл.317 във връзка с чл.310 ГПК,включително и неправилното записване времетраенето на ТД № СД-19 от 26.02.2019година, че е от месец април до месец август включително .

При това положение настоящият състав намира че е сезиран с молба за допълване решението по реда на чл.

250 ГПК.

5

Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Съдебната практика приема, че искане за допълване на решението може да направи страната, по чието искане съдът не се е произнесъл , в какъвто смисъл е практиката на ВКС обективирана в решение № 60254/02.09.2022 г. по гр. д. № 4074/2020 г. на ВКС, IV-то г. о.

На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице ,в какъвто смисъл е постановеното решение № 241/20.09.2013 г. по гр. д. № 2309/2013 г. на ВКС, IV-то г. о.,което разрешение се споделя от настоящия състав.

Следователно мотивите към постановения съдебен акт (решение, определение, разпореждане) не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК, а именно такова искане се съдържа в поставените въпроси .Обстоятелството, че в протоколното определение в проведеното открито съдебно заседание е посочено ,че съдът ще се произнесе на 28.03.2023година(в предвидения двуседмичен срок) и с постановяване на съдебния акт преди обявената дата - на 23.03.2023година съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка. Произнасянето със съдебен акт преди обявената дата не нарушава по никакъв начин правата на молителя и не се касае за очевидна фактическа грешка и няма основания същата да бъде поправена.

Неоснователно и не представлява очевидна фактическа грешка дадената от въззивния съд квалификация на спорното право в проекто-доклада обективиран в определение №55 от 03.02.2023година относно това ,че производството е по чл.317 във връзка с чл.310 ГПК, които разпоредби регулират 6 бързите производства От това , че въззивният съд е постановил въззивно решение, в което е посочено , че производството е по чл.268 ГПК,във връзка чл.317,във вр.с чл.310 ГПК не е очевидна фактическа грешка, а е дадена правна квалификация на спора за претендираното трудово възнаграждение при постановяване на съдебния акт.

Няма основания за допълване на мотивите на въззивното решение във връзка с посочените доводи , че представените протоколи от извършената проверка на

02.12.2019година и 12.02.2020година от Д“ИТ“ Смолян и постановеното решение на основание чл.97ал.1 АПК от ИА“ГИТ“София не са посочени

ТД

№СД19/26.02.2019година и ТД №СД-3528.08.2019г. ,кои елементи липсват и са задължителна част от съдържанието им съгласно КТ, какви предписания са дадени за отстраняване на вредните последици от тях на основание чл.404ал.1т.1 и 4 КТ за спиране,както и непосочване дадените предписания, как и къде могат да се оспорят, невписване в съдебния акт ,че на основание чл.402 ал.1т.2 КТ оспорването на предписанията не спира тяхното изпълнение и че Община Смолян е длъжна да уведоми Д“ИТ“ за изпълнение приложените принудителни административни мерки,което се отнася и за втория протокол,непосочването ,че протокола от 20.12.2019година и Решението на ИА“ГИТ“ са непълни, както и неупоменатото,че гр.д№ 135 по описа на СРС е за доказателствена стойност,а не за доказателствена сила, нито непосочването, че обжалването на двата протокола и решението на ИА“ГИТ“ е по реда на АПК. По същия начин неотразяването в пълнота заключението на вещото лице по двата трудови договора и искането да бъде допълнено, че по Д№СД-19 вещото лице е констатирало,че ТД е на основание чл.68ал.1т.1 КТ на длъжност личен асистент по програма „помощ в дома“в периода 01.03.2019година до 31.08.2019година,включително и искането да бъде допълнено решението и с констатациите 7 на в.л по ТД№СД-35 за сключените допълнителни споразумения, както и със заповед№ЛП204/20.07.2021година,прекратяване тристранно споразумение №19 от 23.08.20 19 и трудовото правоотношение е сключено на основание чл.68ал.1т.2 КТ,чл.3ал.7 от Наредба №РД-07-7 от 2019година за включване в механизма лична помощ, съобразно сключено тристранно споразумение №19.