Определение № 3480 от 13.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3480 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20228002104635 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците в производството Р. Д. С., В. С. Д., Т. П. Д., З. П. Д., С. И. Д., В. Ж. С., П. Ж. Т., С. И. К., И. Н. И., Е. Н. И., подадена чрез пълномощника им адв.Д. А. от АК-Варна, срещу въззивно решение № 1047/03.08.2022 г. на Окръжен съд-Варна по в.гр.д.№ 1966/2021 г., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна и уважаване на иска, евентуално отмяна и връщане делото за ново разглеждане на въззивния съд, претендират и разноски за производството. Поддържа се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК.

Насрещната страна В. Д. Ж.- ответник в производството, с писмен отговор чрез пълномощника си адв.Н. Б. от АК-Варна, оспорва касационната жалба и наличие на сочените основания за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, в състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, намира следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, отговаря на останалите изисквания за редовност по чл.284 ГПК.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № по гр.д.№ 12767/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е отхвърлен предявеният от горепосочените ищци срещу В. Д. Ж. отрицателен установителния иск с основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на НИ № *** по ПНИ на местност Д. л., землище [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на областен управител на В. област, с площ 606 кв.м., при граници- път, НИ № ***, *** и ***, и са осъдени ищците да заплатят на ответника разноски. С въззивното решение съдът се е произнесъл и относно дължимите от ищците на ответника разноски за въззивното производство по чл.78, ал.3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че искът е допустим, но неоснователен, защото ответницата е доказала съобразно възложената й доказателствена тежест, изпълнението на всички предвидени в хипотезата на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ условия - на ответницата е предоставено право на ползване с акт по §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, в имота е изградена постройка с характеристиките на сграда, съществувала до 01.03.1991г., правото на изкупуване е валидно упражнено от бившия ползвател по реда и в сроковете, предвидени в закона.

По концентрирания пред въззивната инстанция спор върху фактическото застрояване на имота и наличието на постройка към релевантната дата 01.03.1991 г., отговаряща на изискванията за „сграда“, въззивният съд, е приел, че към 01.03.1991 г. в имота е имало постройка, която е трайно прикрепена към земята, не попада в изключенията по §1в, ал.3 от ДР ППЗСПЗЗ - не е изградена от фургон, вагон, контейнер, каросерия, и е предназначена за сезонно ползване. Този решаващ извод 1 е обоснован от въззивния съд след анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдебнотехническа експертиза /СТЕ/, свидетелски показания и установените с тях факти, като е приел, че с молбата от 22.05.1992 г. за закупуване на ползваното място, ответницата Ж. е посочила електрифициран фургон и лятна постройка, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м., в имота са установени от СТЕ на място стари каменни основи, частично попадащи под новостроящата се сграда, които били укрепени външно с бетонова замазка, с дебелина същите 25 см. и с предполагаеми размери 2.90м./4.70м., и евентуално застроена площ 13.63 кв.м., близка на посочената застроена площ в схемата на л.245 от делото на районния съд, и различна от площта на съществуващия в имота фургон, поставен върху бетонови фундаменти, която е 16.02 кв.м.

Относно направената ръкописната скица (на л.245 от делото на районния съд) на имота с разположена в него фигура (без отстояния на фигурата от кадастралните граници и с непонятна абревиатура в нея „ЛБ“) и отразените в нея размери на фигурата 2.50/5.50 и площ на имота 810 кв.м., е установено, въз основа на писмо на общ.А., че е част от административната преписка по закупуването на имота от ответницата, и се намира на гърба на удостоверението в полза на ответницата от 1988 г., изчертана е от служител на общинската администрация, но според вещото лице по СТЕ по обективни показатели скицата не е точна. Предвид разположението на двата обекта - основи на стара сграда, която сега липсва, и на фургон, според скицата към допълнителното заключение, е прието за установено, че сградата по запазените основи е с тясната си страна към улицата, а фургонът с широката си страна, която закрива видимостта към постройката погледнато от входа на имота. Приел е още въззивния съд, че показанията на свидетелите на ответната страна- К. И. и Д. Х. (показанията на последния са преценени с оглед всички данни по делото на основание чл.172 ГПК) относно застрояването на имота към релевантната дата, са непротиворечиви и изчерпателни относно година на изграждане, вид на постройката, брой помещения и вътрешно благоустройство, електрификация и водоснабдяване. В установителната част на решението са изложени възприятията на тези двама свидетели относно момента на завършване на тази сезонна постройка (1989-1990 г.) на каменни основи с дървена конструкция и покрив с керемиди и с идентично описание на вътрешно разпределение, с ток и вода, разположението на тази постройка в имота, липсата на същата към 2015 г. (св.И.) и към датата на огледа на вещото лице в хода на делото (СТЕ), наличието на поставен в имота фургон различен от постройката, от 1990 г. нататък (св.Х.) и наличие само на фургон към 2015 г. (св.И.) и към момента на огледа от вещото лице. Въззивният съд е приел, че показанията на тези двама свидетели относно релеватните за спора факти не са опровергани с показанията на втората група свидетели - тези на ищците. Дадените от свидетеля на ищците И. Б. показания са изключени от обсъждане, защото визуализират имота от 2000 г., когато в него е имало фургон. Показанията на другия свидетел на ищците-св.Н. В. относно съществуващите в имота постройки към 01.03.1991 г., са приети за недостоверни поради общия им характер за обикаляните от нея земи до 1990 г. и за факта, че през 1990-91г. видяла в имота фургон. Този извод е обоснован с изложени съображения, че към датата на заявяване пред ПК на реституционното искане на ищците- м.ноември 1991 г., е съществувал само КП от 1988 г. за предоставените за ползване имоти по ПМС, към постановяване на решението на ПК-А. 06.08.1996 г. в полза на наследниците на бившия собственик-наследодател на ищцие, не е бил изготвен помощен кадастрален план като ориентир за местоположението на старите имоти, вкл. на притежаваните от наследодателя им ниви в терен по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ, в района и в съседство на процесния имот по ПНИ са множество застроени имоти на ползватели, възприятията на свидетеля се изчерпвали до наличния в имота фургон, без да се споменават другите обекти- складово помещение, външна тоалетна, сондаж, констатирани от вещото лице на място, поради което посоченото от свидетеля е крайно недостатъчно за да обори, респ. породи съмнение относно показанията на първата група свидетели, които са непосредствени за релевантен факт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите - ищци твърдят, че е налице предпоставката за допускане касационно разглеждане на въззивното решение по въпроси, като решени в противоречие с посочена от него практика на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и и по въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени въпроси :

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно 2 и в тяхната съвкупност и допустимо ли е съдът да основе изводите си по същество на спора на произволно избрани от него доказателства? - противоречие с Решение № 65/30.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1656/2013 г., Второ т.о.; Решение № 3/15.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 526/15 г., Трето г.о. и посочените в него други решения на ВКС, ТР № 1/13 г. ОСГТК.

2. Когато съдебното решение е изградено върху заключение на вещото лице, което почива на предположения, а не на обективни данни, води ли до необоснованост на съдебното решение? противоречие с Решение № 1072 от 06.07.1956 г. на ВС по гр.д.№ 4267/56 г., Първо г.о.

3. Следва ли съдът да обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото? - противоречие с Решение № 13458 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 5420/2015 г., Шесто отделение, Решение № 241/23.10.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 3194/2013 г., Първо г.о.

По чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са поставени въпроси, отговорът на които се сочи да е от особена важност за решаването на много подобни казуси и би имал важно значение за развитието на правото, и по които не е известна съдебна практика :

1. Допустимо ли е назначаването на СТЕ, вещото лице по която след като направи оглед на място за установяване приблизителното местоположение на евентуално изградена в имота постройка в миналото за сезонно ползване и местоположението на наличен към момента на огледа от вещото лице фургон, да направи справка в Google Earth по сателитните снимки за периода от създаването му до момента, когато се сочи евентуалното събаряне на постройката за сезонно ползване, да ги съвмести с процесния имот по ПНИ на съответната местност и съответното землище и да даде заключение: колко и какви постройки са били налице в имота в сочения период от време, евентуалното им местоположение?- обоснован въпроса с твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивният и първоинстанционният съд с отказа им да се допускане поискана от касаторите своевременно експертиза за изясняване на обективната истина, от важност да бъде установено по категоричен начин наличието на изградена в имота сграда по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1991 г.

2. Когато по делото е налице описание на сградата от страната по делото, която претендира да е изградила същата, а показанията на разпитаните свидетели, водени от същата страна противоречат на това описание, противоречат и на заключението на вещото лице, което в същото време не дава категорично заключение за наличие на сграда, а само прави предположения, следва ли показанията на тези свидетели да се кредитират и да се игнорират показанията на водените свидетели на другата страна, според които в имота в сочения период от време не е имало изградена сграда и които показания кореспондират с официални свидетелстващи документи на административния орган?

По наличието на сочените от касаторите основания за допускане касационното обжалване, касационният състав намира следното:

За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: касаторът да е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение и даденото от въззивния съд разрешение на въпроса да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС, (според разясненията, дадени от ВКС в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК). В тълкувателното решение е разяснено, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.