Решение № 454 от 20.11.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на осми ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря Петър Петров като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 755 по описа на Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1423 от 26.09.2018 г по гр. дело

№ 5777/2018 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТВЪРЛИЛ като неоснователна постъпилата молба от Дирекция ”Социално подпомагане” - Плевен, с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет, за настаняване на детето Е.Е.М., ЕГН **********, в професионалното приемно семейство на П. К. П.,

ЕГН **********,***.

С решението съдът също така е НАСТАНИЛ детето Е.Е.М., ЕГН **********, в семейната среда на майката З.Г.С., ЕГН **********,***, за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в техен интерес, считано от обявяване на решението на страните. Съдът е допуснал и предварително изпълнение на решението.

Въззивна жалба срещу решението в частта относно настаняването на детето в семейната среда на майката , е постъпила от АСП –

Д „СП“ - Плевен ,в която се възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се ,че мерките за закрила на дете са предвидени в чл. 4 ал.1 от ЗЗДетето и липсва мярка за настаняване на детето в семейната среда на майката. В семейната среда на майката, според въззивния жалбоподател, е възможно само реинтегриране след прекратяване на мярка за закрила, с която детето е изведено от семейната среда. В случая съдът е отхвърлил искането за настаняване в приемно семейство. Мярка за закрила в този смисъл по съдебен ред не е предприемана, а е приложен само административен ред. Претендира се отмяна на постановеното решение в обжалваната част като неправилно.

Въззиваемата страна, детето Е. Е.М. ,чрез определения особен представител, не оспорва жалбата . Взема становище за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Твърди се също така, че съдът не е следвало да се произнася по въпроса за настаняването при майката.На практика детето вече е при майката.

Останалите страни, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за произнасяне от съда по въпроса дали детето Е.Е.М. да бъде реинтегрирано в семейната среда на майката ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА

В жалбата изрично е посочена коя част от решението се атакува и в този смисъл Пл ОС приема, че се касае за жалба само относно решението в частта за настаняване на детето Е.Е.М. в семейната среда на майката на детето З.Г.С.. В останалата част решение не се атакува.

ЖАЛБАТА е основателна, но не по съображенията, изтъкнати в нея.

РС е приел, че Законът за закрила на детето дава приоритет едно дете да бъде отгледано в семейна среда, като в изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни законово уредени причини налагат това.

Съгласно нормата на чл. 25, т. 2 и т.3 от Закона за закрила на детето, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него, както и чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

В постъпилия социален доклад от ДСП – Луковит, е било посочено, че родителите на детето Е. имат голям брой деца, за които получават семейни помощи. Живеят в електрифицирано и водоснабдено жилище.

Останалите деца нямат здравословни проблеми.

При изслушване на П.К.П. се установява, според

РС, че детето за настаняване е родено недоносено, но вече няма проблеми и е напълно здраво, теглото му е в норма. Посочва, че Е. е жилаво, подвижно, енергично дете и в момента е здраво.

Бащата Е.М.Д. е изразил категорично становище, че с майката искат да си вземат детето и да го гледат. Посочва, че то е на няколко месеца. Родителите са се съгласили да се отглежда в приемно семейство за три месеца, докато теглото на детето се нормализира. Ще го хранят с хумана, както и другото дете. Скоро не са виждали детето, но имат документи, че е здраво. В семейното жилище имат печка, вода и ток, пералня. Доходът им е около 480 лв. от семейни помощи за деца. Бащата работи в гр. София, в строителството на надница и изпраща около 250 - 300 лв. седмично на майката да гледа децата. Около 1000 лв. на месец е доходът му от строителството.

Съдът е приел , че следва да се спази принципът на деинституциализация, за да се проведе успешно реформата на подкрепата за децата, съобразно приключилия през периода 2010 – 2015 г. проект „Детство за всички“ и да се намали броят на децата, отделени от семействата си.

При преценка на събраните писмени доказателства, съдът е приел, че депозираната молба за настаняване в приемно семейство се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По гореизложените съображения, детето

Е.Е.М., според РС, следва да бъде реинтегрирано в семейната среда на майката.

РЕШЕНИЕТО на РС в обжалваната част е недопустимо.

РС е изложил мотиви относно отхвърлянето на направеното искане за настаняване на детето в приемно семейство, които не следва да са предмет на настоящето решение доколкото постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

РС е бил сезиран с искане на осн. Чл. 28 ал.1 вр. с чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето за настаняване на детето Е.Е.М. в приемно семейство. По това искане съдът се е произнесъл като го е отхвърлил и в тази част решението не е атакувано. РС обаче е постановил и настаняване на детето Е.Е.М. в семейната среда на майката З.Г.С..Това свое решение съдът е постановил без да е надлежно сезиран в този смисъл и произнасянето му се явява свръх петитум. Основателни са възраженията във въззивната жалба относно реда и начина на произнасяне на Д“СП“ – Плевен по административен ред във връзка със съдбата на детето . Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, но то е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Съгласно чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В този смисъл решението в атакуваната му част следва да се обезсили като недопустимо. Съгласно чл. 28 ал. 6 от ЗЗДетето решението на Окръжния съд по същество е окончателно, поради което следва да се приеме, че и в настоящия случай при обезсилване на решението на Пл РС, решението на въззивната инстанция също е окончателно. Разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

:

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 1423 от 26.09.2018 г по гр. дело

№ 5777/2018 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА , В КОЯТО съдът е НАСТАНИЛ детето Е.Е.М., ЕГН **********, в семейната среда на майката З.Г.С., ЕГН **********,***, за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в техен интерес, считано от обявяване на решението на страните КАТО НЕДОПУСТИМО

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :