Протокол № 12638 от 08.08.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12638 гр. София, 08.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА и прокурора К. Л. Ал.

Сложи за разглеждане докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20221110209917 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

СЪДЪТ след съвещание намира, че представеното споразумение съдържа всички законоустановени реквизити по смисъла на чл. 381, ал. 5 от НПК, няма настъпили съставомерни имуществени вреди и не попада в забраната на чл. 381, ал. 2 от НПК, поради което процесуално допустимо е производството да бъде решено по реда на гл. ХХІХ от НПК.

В същото време, от изявлението на обвиняемата за това, че не се чувства виновна за извършеното, съдът намира, че на практика не е налице валидно и годно волеизявляние във връзка с обстоятелството дали същата признава вината си или не за извършеното деяние, за което е привлечена в качеството на обвиняема. Това е въпрос на който обвиняемото лице следва да даде положителен отговор, съобразно разпоредбата на чл. 382, ал. 4 от НПК и е една от предпоставките за да е налице несъмнена воля за решаване на наказателното производство по този ред, съответно съдът следва да обсъди във връзка с преценката дали да одобри или не внесеното споразумение между представителя на държавното обвинение и защитата.

Доколкото от страна на обвиняемата липсва изявление, което да сочи, че същата признава вината си, като при задаване на този въпрос обвиняемата 1 изрично заявява, че не е виновна, и е извършила деянието без да иска, то съдът намира, че в случая не е налице основание да одобри постигнатото споразумение между страните от една страна доколкото липсва признание от обвиняемата. От друга страна, запознавайки се с обсъденото и взето съгласие между страните по отношение на вида и размера на наказанието, съдът намира, че макар и да не противоречи на закона, доколкото разпоредбата на чл. 55 от НК може да се прилага при сключване на споразумение и без да са налице многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, каквото е и константната съдебна практика, то в случая, отчитайки съдимостта на обвиняемата, а именно, че същата е осъждана за тежко умишлено престъпление отново против личността и то с наказание десет години Лишаване от свобода, които очевидно е изтърпяно в близък период от време от настоящето деяние, за което е внесено споразумението; квалификацията на престъплението, предмет на настоящото производство за нанесена телесна повреда по хулигански подбуди, са обстоятелства, които според съда обуславят извода, че обвиняемата е личност със завишена обществена опасност и наказание „Пробация“ макар и в завишен размер от две години, в случая не би изпълнила целите, които си поставя наказанието, респективно не би се постигнала превенция по отношение на нея, поради което, така определеното като вид и размер наказание, се явява несъответно на тежестта на престъплението и противоречи на морала.

В същото време, от изявлението на обвиняемата, в днешно съдебно заседание, при изслушването й, както и при снемане на самоличността, така и по въпросите, на които същата следва да даде отговор по смисъла на чл. 382, ал. 4 от НПК, съдът констатира, че обвиняемата се затруднява да разбере в голяма част спецификата, както на производството, така и на обстоятелствата, свързани с основните въпроси. Макар по делото да е налице СППЕ, изготвена от две вещи лица психиатри и клиничен психолог, която като заключение счита, че обвиняемата е с лека умствена изостаналост – еретичен вариант, но заболяването не пречи да участва в наказателното производство, както и да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но се явява психически недостатък, който предполага наличие на задължителна юридическа защита, то съдът намира, че е необходимо обвиняемата, така както е посочил и въззивният съдебен състав в производството по въззивен контрол по реда на чл. 64 от НПК, че е 2 необходимо същата да бъде преценена внимателно като поведение и психично състояние, във връзка с изясняване на възможността да носи или не наказателна отговорност, респективно да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като това би могло да се постигне при едно по – продължително проследяване на състоянието и поведението й при условията на чл. 70 от НПК евентуално. Още повече, че е налице и известно противоречие между заключението на вещите лица, изготвили СППЕ, които приемат, че у обвиняемата е налице лека умствена изостаналост и обсъденото освидетелстване от ТЕЛК първоначално с приета диагноза тежка умствена изостаналост, впоследствие умерена такава.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че споразумението не следва да бъде одобрявано, а производството прекратено.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ОДОБРЯВА внесеното споразумение между прокурор А. и адв. К. за решаване на наказателното производство по ДП № 982/2022г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 20227/2022г. по описа на СРП.

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 9917/ 2022 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105- ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване и протест.

Делото да се върне на СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________

3