Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 25.04.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 944/2022
Вид
Решение № 280
Подписан
25.04.2023
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 38 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.38, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 76, ал.3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 34, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Благоевград, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. П. Николова при участието на секретаря Любомира П. Петрова като разгледа докладваното от Е. П. Николова Административно наказателно дело № 20221210200944 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „Ф “ООД, със седалище в Б и представлявано от управителя Ю Х, срещу НП №01-2200052/31.05.2022г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Благоевград , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв., във връзка с нарушение по чл. 34, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност , вр. с чл.38, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност .

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено в нарушение на императивни процесуални правила. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение от обективна страна, а ако се приеме за извършено, нарушението е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира законен и процесуален представител по делото.

1

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН, редовно и своевременно призована, не ангажира законен и процесуален представител.

/Към момента е образувано т.д.№5/2022г. от ВАС и ВКС за тълкуване на нормата на чл.61 от ЗАНН, респ. нейното изменение публикувано в ДВ бр.

109 от 2020г., което дело не е приключило с ТР. Същевременно настоящият състав отчете въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният 2 акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител и становище по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП като то е сторило това и в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя, чрез законният му представител на 21.06.2022г. и именно в законният срок срещу него е подадена разглежданата в настоящото дело жалба – на 06.07.2022г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните аргументи:

Между страните не е спорно, че на 09.03.2022г. св.Ц., на длъжност „главен инспектор“ при ДИТ-Благоевград, заедно с колегата си св.К., е извършила проверка по работни места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като за целта посетили обект „К “, находящ се в Б , на ул.“С “№ , стопанисван от процесното дружество-жалбоподател . След тази проверка е изискана допълнителна писмена документация от проверяващите лица, свързана със създадената организация в обекта за осигуряване и на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения с работниците и служителите. Тези допълнителни документи са изискани с нарочна Призовка изх.№ 22016726/24.03.2022г., надлежно връчена на жалбоподателя.

В изпълнение на въпросното искане на проверяващите лица, на 25.03.2022г. процесното дружество е изпратило по седалище на 3 проверяващият орган в Б изисканите допълнителни документи и информация.

След преглед на изпратените документи от процесното дружество, проверяващите длъжностни лица констатирали, че на 23.03.2022г. и на 25.03.2022г., жалбоподателят, в качеството му на работодател, е сключил трудов договор №15/31.05.2021г., с лицето А Ч , с дата на раждане г., която е гражданка на трета държава /У /, притежаваща разрешение за пребиваване № /продължително пребиваване-студент/. Същата била назначена по този трудов договор на длъжността „барман“ в провереният обект. Констатирано по документи било също така, че този служител е постъпил на работа именно на 31.05.2021г., има отработени 22 работни дни през месец юни 2021г., като по платежна ведомост за м.05 и 06 през 2021г., по които на Ч е начислено и изплатено трудово възнаграждение срещу подпис във ведомостта .

В рамките на същата проверка, било изпратено и писмо-запитване до Дирекция „Бюро по труда“-Благоевград за това, дали процесното дружество е подавало по реда на чл. 34, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Декларация по образец /Приложение №6/, относно заетостта на А Ч . С Писмо от 28.04.2022г.

Дирекция „Бюро по труда“-Благоевград е уведомила ДИТ-Благовеград, че процесното дружество, не е подавало декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на студенти в РБългария по чл. 38 от ЗТМТМ.

При тези констатации по време на проверката, св.Ц., в присъствието на св.К. е издала срещу процесното дружество АУАН№01-2200052 на 28.03.2022г. за административно нарушение по чл. 34, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за това, че на 07.06.2021г., в качеството си на „местен работодател“ по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, процесното дружество не е извършило регистрация в Агенция по заетостта в рамките на законоустановеният 7-дневен срок , считано от началото на заетостта и наемането на работа на А Ч , която е гражданин на трета държава /У /. Преди съставянето на акта за нарушение, на жалбоподателя е изпратена писмена покана за участие в такава процедура , получена по седалище на процесното дружество на 25.03.2022г. АУАН е връчен лично на законният представител на жалбоподателя на датата на съставянето му.

4

За проверката е изготвен и нарочен Констативен протокол от 25.03.2022г., в който се аналогични фактически констатации като на тези изложени в АУАН за лицето А Ч . Констативният протокол е изготвен в присъствието на и подписан от управителя на процесното дружество.

Въз основа на този АУАН, на 31.05.2022г., и.д. Директорът на ДИТБлагоевград е издал обжалваното НП№01-2200052, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 79, ал.4, вр. с чл. 76, ал.3 от ЗТМТМ, на процесното дружество е наложена имуществена санкция В размер на 2500.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя на датата на съставянето му.

При разпита на свидетелите по акта, двете потвърждават, че извършили проверка на място в обекта, стопанисван от процесното дружество за спазване на трудовото законодателство, както и такава по документи, въз основа на които констатирали описаното в акта нарушение, а имено неуведомяване на Агенцията по заетостта, от страна на процесното дружество, за наемането на работа на гражданин на трета държава, който не е получил разрешение за постоянно пребиваване в РБ Уведомяването е следвало да се направи чрез попълване на декларация по образец в 7-дневен срок от наемането на лицето. Последното обстоятелство било констатирано от свидетелите след направено запитване до Бюро по труда в Благоевград.

В рамките на делото е представен и приет като доказателство Трудов договор №15/31.05.2021г., сключен между процесното дружество, в качеството му на работодател и А Ч , в качеството й на служител /работник/, като същата е назначена на длъжност“барман“ в провереният обект.

Чорновал е подписала и длъжностна характеристика за тази длъжност, също приета като доказателство по делото, като за сключването на договора е изпратено и нарочно електронно уведомление от работодателя към НАП на 31.05.2021г.

Цитираните в акта и НП документи на работодателя за отчитане присъствието и явяването на работа на служителя Ч за м.05.2021г. и м.06.2021г., както и платежната ведомост за заплатено й трудово възнаграждение в този период, също са приети като доказателства и от тях се потвърждават фактическите констатации на проверените лица и трудовата ангажираност на А Ч от процесното дружество.

5

Между страните не е спорно, че А Ч е записана в редовна форма на обучение в ЮЗУ“Н “-Б за учебната 2020г./2021г. и в тази насока въпросният университет е издал нарочно уверение №529/16.11.2021г. Според него, Ч е записана през 2021г. в специалност „Публична администрация“ на Правноисторическия факултет при ЮЗУ“Неофит Рилски“-Благоевград .

Видно от представеното копие на издадено на А Ч разрешително за пребиваване в РБ , същата е получила разрешение за продължително пребиваване в страната ни от 30.11.2021г. до 24.10.2022г., в качеството си на гражданка.

Със заповед №3-9157/16.02.2022г., издадена от Изпълнителният директор на ГИД-София, на директорите на ДИТ по места се делегират правомощия за издаване и подписване на НП по АУАН , издадени от инспектори по контрола за спазване на трудовото законодателство.

Със Заповед №877/24.06.2022г., издадена от Изпълнителният директор на ГИД-София, НА Е. С П., на длъжност „старши юрисконсулт“ при ДИТБлагоевград, са делегирани правомощия на „и.д. Директор“ на тази дирекция ,със срок от 4 години или до назначаване на титуляр на длъжността.

Заповедта е връчена на Е. П. на 24.06.202г. срещу подпис .

При така направените фактически констатации, съдът счита, че с атакуваното НП, незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.34, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, вр. с чл.38, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност .