Решение № 16117 от 26.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16117 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110157439 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника К. Б. Р. обективно съединени установителни искове с правно основание 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че К. Б. Р. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 3 060,46 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 23.06.2023 г. - датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 373,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.06.2023 г., сумата 33,37 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 23.06.2023 г. – датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 6,85 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г. ,които суми касаят топлоснабден имот апартамент № 3, находящ се в гр. София, общ.

„Изгрев“ бул. „Драган Цанков“ ..., аб. № 39916 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 35112/2023 г. по описа на СРС, 81 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът К. Б. Р. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановен срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Излага доводи за липса на сключен писмен 1 договор между страните. Оспорва претенцията за дължима главница в претендирания размер, поради погасяване чрез плащане на 22.01.2024г., за което представя писмени доказателства. Оспорва акцесорната претенция, като по отношение на лихвата за периода след 22.01.2024 г., сочи че същата е недължима, поради извършено в хода на производството плащане на претендираната главница. Противопоставя се на претенцията за главница и лихви за дялово разпределение, при твърдения за липса на писмен договор между страните. Прави възражение по отношение на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Във възражението подадено по реда на чл.414 ГПК релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 35112/2023г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 24.07.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Б. Р. да заплати на заявителя следните суми: сумата 3 060,46 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 23.06.2023 г. - датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 373,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.06.2023 г., сумата 33,37 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 23.06.2023 г. – датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 6,85 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г. , които суми касаят топлоснабден имот апартамент № 3, находящ се в гр. София, общ. „Изгрев“ бул.

„Драган Цанков“ ..., аб. № 39916.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна 2 собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В настоящия казус с доклада по делото на основание чл. 153 ГПК е отделено като без спорно между страните обстоятелството, че в рамките на процесния период ответникът К. Б. Р. е собственик на процесния недвижим имот, представляващ 3 апартамент № 3, находящ се в гр. София, общ. „Изгрев“ бул. „Драган Цанков“ ..., което обстоятелство намира подкрепа и в приетите писмени доказателства. От съдържанието на нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 36, том VI, дело № 965/1965г. на Христо Омарбалиев – I Нотариус при Софийски народен съд, по делото се установява, че Б.К. Р. е носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, комплекс „Изток“ – квартал 91, блок № 4, на първи етаж, който имот, видно от представеното по делото удостоверение, издадено от Столична община, район Изгрев, има актуален административен адрес гр. София, ж.к. „Изток“, бул. „Драган Цанков“ ... Видно от представено удостоверение за наследници на Б.К. Р. № 391/04.06.1998г., издадено от Столична община, район „Изгрев“ се установява, че същият е починал на 28.05.1998г., оставяйки за законни наследници В.В. Р.а – съпруга и ответникът К. Б. Р. – син. След смъртта на В.В. Р.а, настъпила на 20.12.2003г., видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 0510/26.04.2018г., издадено от Столична община, район „Изгрев”, на основание наследственото правоприемство ответникът К. Б. Р. станал единствен носител на правото на собственост на процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, бул. „Драган Цанков“ .... Следователно в качеството си на собственик, ответникът Р. има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на 23.10.2000г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ ..., за избор на ФДР, договор от 30.10.2000г., сключен между ЕС на горния адрес и „Техем Сървисис“ ЕООД, съобщения към фактури, изравнителни сметки и извлечение от сметка за аб. № 39916, по делото се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес е топлоснабдена. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът К. Б. Р., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, бул. „Драган Цанков“ ..., през процесния период бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Действително нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост, но същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима, когато клиентът (потребителят) на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия, какъвто е и разглежданият казус.