Решение № 4473 от 11.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4473 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100513567 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20181516 от 07.09.2021г., постановено по гр.дело №32592/2020г. по описа на СРС, Г.О., 171-ви състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, че ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул. "*******" №9, представлявана от В.С.В., дължи на "В.М." ЕООД, с ЕИК *******, с управител Д. Л., сумата в общ размер от 3772.3 1 лв., представляваща незаплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода 01.07.2015г. до 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 28.01.2020г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 10.03.2020г. по ч.гр.д. № 4220/2020г. по описа на СРС, Г.О., 171-ви състав. С решението е осъдена Е. С., с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул. "*******" №9, представлявана от В.С.В., да заплати на "В.М." ЕООД, с ЕИК *******, с управител Д.

Л., на основание чл.78, ал.1 ЗЗД сумата от 513.48 лв., представляваща сторени разноски в заповедното и исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Е. С., с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул. "*******" №9, представлявана от управителя В.С.В., чрез адв.М. М., с която се обжалва изцяло решение №20181516 от 07.09.2021г., постановено по гр.дело №32592/2020г. по описа на СРС, Г.О., 171-ви състав, с което е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД. Инвокирани са оплаквания за неправилност и 1 незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда се оплакване, че изложените в подадения писмен отговор на исковата молба доводи и съображения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до необоснованост на постановеното решение. Излага се, че обоснованият краен извод в обжалваното решение за основателност на предявения иск е неправилен, не кореспондира на събраните по делото доказателства и не съответства на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил приетите по делото доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства, обуславящи неоснователността на заявената искова претенция. Оспорва се легитимността на решението на ОС на ЕС по протокол от 04.06.2015г. за избор на "В.М." ЕООД да предостави услугата "професионален домоуправител – пълен пакет" и за сключване на договор за услуга с това дружество. Поддържа се, че по делото не е установено по несъмнен начин съществуването на процесните задължения за управление и поддръжка на общи части в процесната етажна собственост, както и конкретният размер на неплатените задължения на ответника за управление и поддържане на общите части за процесния период, поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. В случая, че съда приеме за основателна заявената искова претенция се поддържа изрично релевираното възражение за изтекла давност досежно претендираните вземания за исковия период – твърди се, че се касае за периодични задължения, по отношение на които е приложима кратката тригодишна давност, която за процесните претендирани вземания за исковия период е изтекла преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Към въззивната жалба е приложен списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство - "В.М." ЕООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя В.С., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обосновал правилен и законосъобразен краен извод за основателност на заявената искова претенция. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

С исковата молба е предявен от "В.М." ЕООД, с ЕИК *******, срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул. "*******" №9, представлявана от управителя В.С.В., установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 3772.31 лв., представляваща незаплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода 01.07.2015г. до 01.08.2016г..

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.дело №4220/2020г. по описа на СРС, Г.О., 171-ви състав, въззиваемата страна – 2 ищец - "В.М." ЕООД, с ЕИК *******, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 28.01.2020г. и е постановена на 10.03.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Е. С., с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул.

"*******" №9, представлявана от управителя В.С.В., за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул. "*******" №9, представлявана от управителя В.С.В., възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установява факта, че е бил сключен на 01.07.2015г. договор за услуга между ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул. "*******" №9 – като възложител и "В.М." ЕООД – като изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши услугата "професионален домоуправител – пълен пакет " на обект - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: град София, ж.к."*******", ул. "*******" №9, състояща се от 118 апартамента, срещу задължението на възложителя да заплаща на изпълнителя ежемесечно фиксирано възнаграждение за предоставената услуга "професионален домоуправител – пълен пакет" в размер на 5 лв. за всеки самостоятелен обект в ЕС, като общата стойност на възнаграждението възлиза на 590.00 лв..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.

Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно.

Според възприетото от съдилищата становище нищожността е най -тежкият порок на съдебното решение. Той не е изрично дефиниран в закона, но в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е дадено задължителното тълкуване на въпроса кога следва да се приема, че решението е нищожно. Според наложилата се трайна съдебна практика съдебното решение е нищожно, когато излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановено в законен състав и не е облечено в съответствие с чл.235, ал.4 ГПК в предвидената от закона задължителна писмена форма, както и когато няма изискуемото от чл.236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици (в този смисъл е практиката на ВКС обективирана в решение №668 на ВКС, Г.К., І Г.О., постановено по гр.дело №1790/2009г. ; решение №41 от 02.02.2012г. по гр.дело №1540/2010г. на ВКС, Г.К., ІV Г.О.; решение №355 от 03.10.2012г. по гр.дело №35/2012г. на ВКС, Г.К., І Г .О., 3 решение №432/26.10.2010г. по гр.д ело №826/2010г. на ВКС, .Г.К, ІІ Г.О.; решение №157/01.07.2011г. по гр.д ело №1125/2010г. на ВКС, Г.К. ІІІ Г.О., решение №134 от 30.12.2013г. по т.дело №34/2013г. на ВКС, Т. К., ІІ Т.О. ; решение №437 от 10.04.2012г. по гр.дело №1209/2010г. на ВКС, Г.К., І Г.О. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК).

В конкретния случай постановеното първоинстанционно решение няма изискуемото в чл.236 ГПК съдържание. Съгласно чл.236, ал.1, т.2 ГПК решението трябва да съдържа името на съдията, който го е постановил. В оспорваното решение в титулната му част няма посочени имена на съдията, който го е постановил, т.е следва да се приеме, че липсва надлежно волеизявление на правораздавателния орган, което води до неговата нищожност. Ето защо обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, а делото върнато на СРС за произнасяне от друг състав с ново валидно решение

Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение №20181516 от 07.09.2021г., постановено по гр.дело №32592/2020г. по описа на СРС, Г.О., 171-ви състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд съобразно мотивите, изложени в настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4