Решение № 5729 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5729 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330110175 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Н. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ******, обл. *****, ул.

„*****” №***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на *****, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „**********“ № ***, ет. ****, ап. ***, моли съда да осъди, както следва: ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я. в качеството на ******** и по процесуално пълномощие от ***** В. Д. Т., да му заплати сумата от 19, 16 лева (деветнадесет лева и шестнадесет стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание по сключения помежду им недействителен Договор № ............../..........г. г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2025 г., до окончателното й издължаване, и ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146, Бизнес център „България“, сграда „А”, представлявано от И. М. Ш. в качеството на ********* и по процесуално пълномощие от ***** С. Р. С., да му заплати сумата от 190, 00 (сто и деветдесет) лева, подлежаща на връщане като получена без основание по сключения помежду им недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2025 1 г., до окончателното й издължаване.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит № ***** от ******* г. с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който му е предоставена сума в размер от 723, 68 леева (700, 00 лева са директно усвоени от потребителя, а със сумата от 23, 68 лева е финансиран договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Кредисимо“ ЕАД). Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение – банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури банкова гаранция, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10, чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 143-146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), което води до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора годишен процент на разходите (ГПР) и действителния му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над определения в ЗПК максимален размер и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че непосочването на компонентите формиращи ГПР, както и отразяването в договора на ГПР, различен от действителния, води до нищожност на договора за кредит.

Изтъква се, че Договор за предоставяне на поръчителство от *******г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, също е нищожен като лишен от правно основание, сключен в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Предвид изложеното се излагат съображения, че ответниците следва да върнат полученото по недействителните договори като дадено, без да е налице основание за това. Претендират се и сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са неоснователни.

Поддържа се, че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и ГПР. Изтъква се, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал писмен отговор.

Твърди, че исковото производство е допустимо, но по същество се оспорват предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че 2 срещу възнаграждение в неголям размер длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за предоставяне на гаранция поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Признава се обстоятелството, че „Ай Тръст“ ЕООД е получило от ищеца като възнаграждение по договора за поръчителство сума в размер от 190, 00 лева. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № 84814/05.08.2025 г., депозирано от пълномощника му, ищецът поддържа исковите претенции, а ответниците с Молби вх. № № 2815/01.07.2025 г. и 2797/30.06.2025 г. молят за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на Договор № ............../..........г. г. за потребителски кредит (л. 20 – л. 29) и приложимите към него Общи условия (л. 35 – л. 39), утвърдени и изменени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД съответно от 29.11.2021 г. и от 28.02.2022 г., последният, вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № BGR00050, се задължил да отпусне на ищеца, от друга страна като „Кредитополучател”, потребителски кредит в размер на 723, 68 лева. Заемателят, който усвоил заемната сума, следвало да я възстанови в периода от 30.11.2023 г. до 30.04.2024 г. на кредитора и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 15, 20%, или общо 756, 62 лева при годишен процент на разходите от 16, 32%, чрез шест анюитетни месечни вноски съответно от 121, 19 лева, 122, 06 лева, 122, 91 лева, 129, 40 лева, 130, 16 лева и 130, 90 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 33) към съглашението.

В чл. 3 от неговия текст и т. III.12. от Общите му условия било договорено, че кредитополучателят, без да е длъжен, може да предостави обезпечение на кредита, като посочи неговия вид в заявлението си за кредитиране. Според чл. 4, ал. 1 от договора в такъв случай трябва да предостави на кредитодателя банкова гаранция, съгласно Общите условия, до 10 дни от подаване на заявлението или до 48 часа от подаването му да сключи с одобрено от него юридическо лице („Поръчител”) договор за предоставяне на поръчителство. В съответствие с чл. 4, ал. 2 от договора, в противен случай ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора. Срокът за одобряването му в хипотезата на чл. 4, ал. 1 е 24 часа от предоставянето на обезпечението, а в случай че е заявен кредит без обезпечение – 14 дни от подаване на заявлението.

На ******* г. ищецът, от една страна като „Потребител”, сключил с ответника „АЙ 3

ТРЪСТ” ЕООД в качеството му на вписана под № BGR00346 в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки, от друга като „Поръчител”, Договор за предоставяне на поръчителство (л. 40 – л. 45), с който вторият се задължил да сключи с „КРЕДИСИМО” ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, произтичащи от гореспоменатия договор за потребителски кредит. Потребителят, на свой ред, приел да плаща на поръчителя по негова или на „КРЕДИСИМО” ЕАД банкова сметка, разсрочено ведно с погасителните вноски по заема, възнаграждение от 413, 74 лева, което не било включено във величината на годишния процент на разходите по кредита.

Страните еднопосочно твърдят обстоятелствата, които са видни и от Справка, изготвена на 14.07.2025 г. от „КРЕДИСИМО” ЕАД (л. 16), че ищецът предприел по договора за кредит три погасителни плащания на обща стойност 742, 84 лева, както следва: на 04.12.2023 г. – 121, 19 лева, на 10.01.2024 г. – 122, 06 лева, и на 12.01.2024 г. – 499, 59 лева, с които изплатил задълженията си за главница от 723, 68 лева и възнаградителна лихва от 19, 16 лева, а по договора за поръчителство престирал възнаграждение от 190, 00 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумите от 19, 16 лева и 190, 00 лева като платени без основание по силата съответно на недействителен Договор № ............../..........г. г. и недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г., поради което исковете му намират материалноправната си опора в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Текстът му гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го 4 лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.