Решение № 119 от 15.05.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. гр. Добрич, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20263200500055 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Община град Добрич, БУЛСТАТ 000852932, с административен адрес в гр. Добрич, ул. „България” № 12, въззивна жалба с вх.№ 22620/03.12.2025г. срещу решение № 1011/14.11.2025г. по гр.д.№ 1729/2024г. по описа на Районен съд – Добрич, с което въззивникът е осъден да заплати на С. С. Г., с ЕГН **********, гр. Д.***, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, следните суми: 1/ сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, включваща причинени болки и страдания от получено на 27.11.2023г. травматично увреждане - фрактура на ляв глезен, получено вследствие на подхлъзване на непочистена от снега и заледена улица в град Д. – ул. „К.Д.С.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /28.05.2024г./ до окончателното плащане; 2/ сумата от 98,21 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното събитие, включващо: 10 лв. заплатена такса за образна диагностика в МБАЛ Добрич АД; 40 лв. - такса за преглед при ортопед; 18,21 лв. - стойност на закупени лекарства и 30 лв. такса за сваляне на гипс, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /28.05.2024г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените по делото разноски от 410 лева заплатена такса и 800 лева депозити за изготвяне на СМЕ.

Според жалбата първоинстанционното

1 решение е неправилно, бланкетно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и в противоречие на събраните такива. Съдът неправилно не изследвал действителната фактическа обстановка около инцидента, а едностранно и пристрастно кредитирал твърденията на ищцата относно сочения от нея начин на настъпване на инцидента, състоянието на улицата и метеорологичната обстановка в града, като не отчел, че показанията на посочените десет свидетеля не били събрани, очевидци на произшествието не били разпитани, а ищцата излагала в хода на производството противоречиви твърдения относно мястото, на което е настъпило увреждането. Ищцата опитвала да докаже, че причина за подхлъзването й е била единствено пътната обстановка и лошото състояние на пътя, но било напълно възможно инцидентът да е настъпил в домашна обстановка, при битов инцидент и при невнимание от нейна страна, предвид различните уточнения на мястото на инцидента, неангажирането на показания на очевидци и поведението на ищцата да не изпрати сигнал до общината, да не потърси незабавно спешна помощ. Недоказано останало наличието на навалял сняг, непочистена от снега и неосветена улица, образуван лед на улицата, на която последно се твърдяло, че е настъпил инцидентът. Писмените доказателства опровергавали твърдението на ищцата, че общината бездействала като не била сключила договор за зимно поддържане на улиците, булевардите, тротоарите, подлезите, надлезите и други места за обществено ползване в гр. Д.. Съгласно последното уточнение на ищцата и безспорно установеното по делото, тя е вървяла в тъмната част на деня, по средата на двулентовото пътно платно за движение на ул. „Д. С.“ и в тази връзка въззивникът твърди, че това нейно поведение съставлява грубо нарушение на чл. 108 от ЗДвП, в причинна връзка с инцидента, като допуска също ищцата да е била под влияние на алкохол или наркотици към момента на инцидента и затова да не е потърсила спешна помощ. Така, според въззивника, ищцата имала изключителна вина или с поведението си значително допринесла за вредоносния резултат. Районният съд неправилно не приел наличие на съпричиняване и предвид, че ищцата не потърсила незабавно спешна медицинска помощ, а се прибрала вкъщи и стъпвала на крака си, с което допринесла за усложняване на състоянието й. Претендираното и присъдено обезщетение било несправедливо, прекомерно и силно завишено, с оглед настъпилата травма, степента на увреждането и претърпените в резултат на тях болки и страдания, съгласно събраните доказателства, вкл. за данни за умерена степен на остеопороза, която в значителна степен улеснила настъпването на получената фрактура. Въззивникът настоява за отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за неоснователна. Оплакванията в нея съставлявали голословно оспорване при липса на каквито и да било доказателства. Ответникът не представил протокол 2 за състоянието на улиците в града, протокол за измерен обем на работа по снегопочистване, GPS-запис за движение на почистващи машини и кога са били със спуснати и кога с вдигнати гребла, нито тахографски шайби, нито фактура за заплащане почистването на която и да било улица в града.

Напротив, водените от ищцата свидетели доказали, че не само тази улица, а и останалите улици в града не са били почистени и опесъчени. Това не се опровергавало от възлагателното писмо от 17.11.2023г. и сключения едва на 29.11.2023г. (след травмата) договор за снегопочистване. Ответникът не бил лишен от възможност, но не представил доказателства за метеорологичните условия, както и за първи път във въззивната жалба сочел, че би могло да е налице „нагласен инцидент“ и, че не е спазен чл. 108 от ЗДвП. Оспорват се изложените обстоятелства във връзка с възражението за съпричиняване, както и възраженията срещу размера на обезщетението за неимуществени вреди, който бил обоснован и доказан. Мястото, времето и механизмът на получаването на травмата били установени от СМЕ и неоспорени свидетелски показания, а сумите за претърпените имуществени вреди не били оспорени.

Отправя искане решението на ДРС като правилно, мотивирано и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Постановеното неизгодно за Община Добрич решение й е връчено на дата 20.11.2025г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 03.12.2026г. Жалбата е допустима.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

По правилността на решението, което се обжалва в цялост, въз основа посоченото в жалбата, уточнено в откритото заседание и наведените в отговора доводи, въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано след прекратяване на адм. дело № 268/2024г. по описа на Административен съд - Добрич и изпращане на същото по компетентност на Районен съд – Добрич, както и след частично прекратяване с определение № 2758/16.10.2024г., по подадена от С. С. Г. искова молба, уточнена с молба с вх.№ 23132/03.12.2024г. и с молба вх.№ 2087/13.03.2026г. ведно с извадка от кадастралната карта пред въззивния съд (относно маршрута на движение на ищцатаи точното местоположение на инцидента), с която против Община град Добрич са предявени обективно 3 кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (болки и страдания) от получено на 27.11.2023г. травматично увреждане - фрактура на ляв глезен, получено следствие на подхлъзване и падане на непочистена от снега и заледена улица (на уличното платно) в град Д. – ул. „К. Д. С.“, в близост до мястото, където улицата се пресича с ул. „В.Д.“ и сумата от 98,21 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди следствие увреждането (разходи за лечение, включващи 10 лв. - заплатена такса за образна диагностика в МБАЛ Добрич АД; 40 лв. - такса за преглед при ортопед; 18,21 лв. - стойност на закупени лекарства и 30 лв. - такса за сваляне на гипс), ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата е твърдяла, че денят 27.11.2023г. бил третият от трите дни, в които през зимата на 2023/2024г. имало сняг в гр. Д.. Около 17:30 часа в този ден ищцата се прибирала центъра на град Д. към дома си на адрес ул. „Б.Т.**; минала през пл. „Т.“ до площадчето пред ХГ „С.К.М.“, продължила по ул.

„В.Т.“, след това надолу по ул. „К..Д. С.“ в посока към пресичането й с ул.

„В.Д.“, както е показано на приложена към молба с вх.№ 2087/13.03.2026г. извадка от КАИС. На няколко метра преди мястото на пресичане на двете улици, пред съществуващи гаражи (бивши автоработилници), на уличното платно на неосветената, непочистена от снега и заледена улица „К..Д. С.“, ищцата се подхлъзнала и паднала, изпитала жестока болка при падането, левият й крак бил блокиран. На помощ й се притекъл мъж на име П., който разхождал кучето си, също шофьорът на джип, който завивал от ул. „В.Д.“, както и мъж и жена на име Т. и А. (които не познавала лично). С помощта на двама мъже ищцата пресякла улицата, наложило се на два пъти да спира, тъй като изпитвала много силна болка и стенела. Изкарала нощта с много силни болки, а на сутринта отишла в Бърза помощ, придружавана от свои приятели.

Много трудно се качила в колата на един от познатите си, сложили я на количка, направили й рентгенова снимка. Отиването до рентгеновото отделение (в друга сграда) й коствало много болки. За записа на диска на образното изследване заплатила на касата на „МБАЛ-Д.“ ЕАД сумата от 10 лв. Установило се счупване на левия глезен. Наложило се отново с количка да бъде откарана до ортопедичното отделение, като при слизането и качването на количката изпитала сериозни болки. Наложило се гипсиране. След това всяко докосване на крака било свързано с болка. С помощта на своите приятели ищцата успяла да се прибера в дома си. Оттук нататък започнали битовите проблеми, които, съчетани с болките, направили живота на ищцата много труден. Тъй като нямала възможност да си купува храна и да си плаща сметките сама, била принудена да ангажира близки, приятели и роднини, а това й създавало чувство на потиснатост, на зависимост, на неудобство пред останалите хора, които заради нейните проблеми трябвало да съобразяват собствените си планове. За прегледите при ортопед трябвало отново да 4 ангажира близки и познати. Всяко отиване и връщане до ортопеда в ДКЦ І било свързано с осигуряването на количка, с която ищцата се придвижвала от колата до кабинета. Всеки сантиметър, който изминавала ищцата, бил мъчение. Закупила лекарства на стойност 18,21 лв. и ортеза на стойност 65 лв.

На 08.12.2023г., поради силни болки в глезена, се наложило да посети на платен прием лекаря, който й гипсирал крака - д-р Ж.К., за което заплатила 40 лв. такса. Заради счупването не успяла да посети редица мероприятия от културния афиш на града точно преди Коледа. Към преживяното неудобство се добавило и невъзможността ищцата да отпразнува по подходящ начин рождения си ден на 29 ноември. Наложило се да отложи съдебни заседания по дела, по които следвало да се яви - на 05.12.2023г. и на 02.01.2024г., за които й били издадени болнични листи. Това били съдебните заседания по гр.д. № 1986/ 2017г. на Районен съд -Карлово, по гр.д. № 3550/2022г. на ДРС и гр.д. № 3466/2022г. на ДРС, както и по в.гр.д.№418/ 2023г. на Окръжен съд - Силистра.

След 45 дни гипсът на ищцата бил свален, за което тя заплатила сумата от 30 лв., тъй като това не било включено в НРД. Последвал периода, в който ищцата трябвало да премине от ходене с две патерици към ходене с една.