Решение № 259 от 08.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Кристина Гюрова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора Ел. Г. Кювл. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602788 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия С. Й. М., чрез адвокат Р.

Ф., редовно упълномощен процесуален представител срещу присъда от 10.05.2021 г., постановена по НОХД № 10301/2019 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, с която подсъдимият С. Й. М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, в това, че на 02.05.2019 г., около 14,05 часа, в гр. София, по ул. „Кръстьо Пастухов“, пред бл. 51, с посока на движение от ул. „Тирана“ към ул.

„Искърско шосе“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“ с регистрационен номер ****, след употреба на наркотично вещество – кокаин, включен в приложение № 2, към чл. 3, т. 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено с техническо средство „ Drug test 5000“ STK 7, проба № 035, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и наказанието „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия М. е наложено и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

1

На основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият М. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 02.05.2019 г. със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-4332-003061.

Първоинстанционният съд е постановил в тежест на подсъдимия М. на основание чл. 189, ал. 3 НПК и направените по делото разноски в размер на 268,80 лева по сметка на СДВР и сумата от 670 лева по сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъден да заплати 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.

С депозираната въззивна жалба се излагат доводи на несъгласие с първоинстанционната присъда, като се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, т.к. е постановена при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По изложените съображения се моли първоинстанционната осъдителна присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова такава, с която подсъдимият М. бъде признат за невиновен и оправдан.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, процесуалният представител на подсъдимия М., в лицето на адвокат Г. поддържа подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея.

Твърди, че подсъдимият не е бил повлиян от наркотични вещества, които според Drug теста са били открити в неговия организъм, и в този смисъл моли за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна. В подкрепа на този извод, защитата се позовава на показанията на полицейските служители, от които според адв. Г. се установява, че подсъдимият е бил абсолютно адекватен, без каквито и да било странични ефекти от приетото наркотично вещество. Според защитата смисълът вложен от законодателя при формиране на състава на инкриминираното престъпление, е именно подсъдимият да е бил повлиян от употребата на наркотично вещество, а не единствено да е приел такова.

Твърди, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително тези на полицейските служители, както и от самите обяснения на подсъдимия, се установява, че той не е застрашил живота на пътниците в лекия автомобил, който е управлявал. Отново подчертава, че подсъдимият е бил напълно адекватен, както и че е употребил единствено лекарства по повод негова бъбречна криза. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда. Алтернативно моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и да определи по-нисък размер на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“, както и да отмени кумулативното наказание „Глоба“. В тази насока изтъква редица смекчаващи 2 отговорността за подсъдимия обстоятелства, които според защитата са останали недооценени от първата инстанция. Като такива, защитата сочи младата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност, както и семейното му положение, който е баща и има малко дете, за което полага грижи.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Счита, че извършването на инкриминираното деяние и неговото авторство в лицето на подсъдимия М. се доказват по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства. Намира наложеното на подсъдимия наказание за правилно определено, поради което пледира за потвърждаване на присъдата и в санкционната й част.

Подсъдимият С.М. поддържа казаното от своя адвокат.

В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият М. моли въззивния съд да намали размера на наложеното му наказание, защото си е взел поука. Заявява, че е направил грешка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява осъществяване на въззивната проверка, както и на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият С. Й. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, с постоянен адрес - гр. София, ж.к. „****, ЕГН **********.

На 02.05.2019 г. около 14,05 часа в гр. София, подсъдимият С.М. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Ц 220“ с рег. № **** по ул. „Кръстьо Пастухов“, с посока на движение от ул. „Тирана“ към бул.

„Искърско шосе“, когато пред бл. 51 бил спрян за извършване на полицейска проверка от свидетелите Ж.Ж. и Г.Г. – полицейски служители при 08 РУСДВР. В хода на извършваната проверка на подсъдимия М. на мястото 3 пристигнал и свидетеля С.Р., който бил на смяна заедно със свидетелите Ж. и Г.. Полицейските служители забелязали, че подсъдимия М. е нервен, напрегнат и бил със зачервени очи, поради което докладвали за случая на дежурния ОДЧ и поискали оказване на съдействие от екип на ОПП-СДВР. В автомобила заедно с водача – подсъдимия М. пътувала и неговата приятелка – свидетелката Д.С.Д..

На място за оказване на съдействие пристигнал екип в състав свидетелите Е.В. и Й.С. – полицейски служители в ОПП-СДВР. Свидетелят С. тествал водача за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug test 5000“, STK7, което отчело положителен резултат за кокаин съгласно проба 035. Свидетелят С. издал на подсъдимия М. талон за медицинско изследване № 00266860, който му връчил на 02.05.2019 г. срещу подпис в 16:10 часа. В талона за медицинско изследване било посочено, че подсъдимия М. следва да се яви във ВМА до 40 минути, след връчването му, за да даде проби кръв и урина за извършване на медицинско изследване.

Подсъдимият М. подписал талона за медицинско изследване с отбелязване, че не приема показанията на техническото средство, след което бил откаран до ВМА, но там отказал да даде кръв и урина за изследване. Това обстоятелство било удостоверено писмено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издаден от д-р А.С..

Свидетелят В. съставил срещу подсъдимия М. АУАН №

084272/02.05.2019 г., в който вписал, че подсъдимия М. е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, който бил подписан от подсъдимия М. с отбелязване, че има възражения.

Подсъдимият М. бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР със Заповед за задържане на лице рег. № 3383зз/02.05.2019 г., а със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-4332003061/02.05.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, временно било отнето свидетелството за управление на МПС на подсъдимия М..

От заключението на допуснатата и изготвена в хода на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие пред първия съд по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият С. Й. М. е психично здрав. При него не е налице оформен синдром на зависимост към наркотични вещества. Към инкриминираната дата същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От заключението на допуснатата и назначена в хода на съдебното следствие и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и токсикологична експертиза се установява, че на 30.04.2019 г. е било предписано медикаментозно лечение на подсъдимия С. Й. М. в гр. Велинград с посочени в представения по делото медицински документ медикаменти – бусколизин, но-шпа, папаверин, спазмалгон и оксикодон. Според експертите, 4 същите не могат да доведат до отчитане на положителен резултат за кокаин при изследване на орална течност (слюнка) с техническо средство „Drug test 5000“ на дата 02.05.2019 г.

Така установената от първата инстанция фактическа обстановка се основава закономерно на цялата доказателствена съвкупност събрана в хода на наказателното производство, а именно: гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия М.; показанията на свидетелите Г.Г., Ж.Ж., Е.В., депозирани в хода на първоинстанционното съдено следствие, както и приобщените чрез прочитането на показания на същите свидетели, дадени в хода на досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК; показанията на свидетеля С.Р., както и приобщените чрез прочитане негови показания от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 НПК; показанията на свидетелите Й.С., Д.Д. и К.П.; писмените доказателства и писмени доказателствени средства – протокол за медицинско изследване (л.9-10 ДП), талон за медицинско изследване (л.11 от ДП), АУАН (л.13 и л. 33 от ДП), заповед за прилагане на ПАМ (л. 34 от ДП), справка картон на водача (л. 37-л. 39 от ДП), разпечатка от паметта на техническо средство „Drug test 5000“ (л. 40 от ДП), протокол за сервизна проверка на техническо средство (л. 41 от ДП), справка за съдимост, писма от ТД на НАП-София; способи за проверка - КСППЕ (л. 44-л. 49 от ДП), комплексна съдебно-медицинска и токсикологична експертиза (л. 142 – л. 145 СП), както и всички останали представени и приети по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд относно анализа на доказателствената съвкупност, като приема, че времето, мястото, механизмът на извършване на деянието, както и неговото авторство се установяват безпротиворечиво от показанията на полицейските служители – свидетелите Ж., Г., Р., В. и С., както и от писмените доказателства по делото, посочени по-горе. Посочените гласни доказателствени средства са логични, безпротиворечиви, кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в цялост, и използва при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите. От тях по категоричен начин се изясняват релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – датата, мястото и часа на извършената проверка на подсъдимия М., индивидуализиращите белези на управлявания от него лек автомобил, повода и резултатите от проверката за употреба на наркотични вещества. Следва да бъде отбелязано, че релевантните събития се установяват от гласните доказателствени средства, изхождащи от лица, за които няма причина да се смятат за предубедени или необективни при депозирането на показанията си, доколкото последователно, логично и непротиворечиво излагат всички факти и обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено при изпълнение и в кръга на своите служебни задължения.