Решение № 445 от 05.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Плевен, 05.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430105654 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от К. В. Ц., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ № ***, чрез адв. А. Д. от САК, против „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.***, „***“ № *, с ЕИК ***, представлявано от Л.П.Д..

Ищецът твърди, че е сключил с ответника на 18.10.2022 г. Договор за паричен заем № *** / 18.10.2022 г. на основание Искане № 0000017833 (наричан за краткост „Договора“), придружен с погасителен план към договора.

Сочи, че съгласно чл. 3 от Договора параметрите му са следните:

1. Размер на кредита: 800 лева;

2. Размер на погасителната вноска: 130,06 лв. ;

3. Ден на плащане:

4. Вид вноска: месечна

5. Годишен процент на разходите на заема: 48,34 %;

6. Брой вноски: 7;

1

7. Фиксиран годишен лихвен процент: 40,08 %;

8. Дата на първо плащане: 20.11.2022 г.;

9. Обезпечение: Поръчител / банкова гаранция

10. Дата на последно плащане: 20.05.2023 г.;

11. Такса за усвояване: 0

12. Обща сума за плащане: 910,42 лева.

Твърди, че отделно от това, в чл. 8 от Договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл.9, ал. 1.1 от Общите условия), 1.Поръчителство на едно или две физически лица, което/които при условията на чл. 138-148 от ЗЗД отговарят солидарно със Заемателя и за които са налице кумулативно следните условия: В случай на един поръчител, размерът на осигурителния доход да е най - малко 5 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 3 пъти минималната работна заплата за страната; Не са поръчители по други Договори за заем, сключени от Заемодателя; Не са Заематели по сключени и непогасени Договори за заем, сключени със Заемодателя; Нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

2.Залог върху движими вещи собственост на Заемателя/Третото задължено лице, когато законът допуска това, по реда на Закона за особените залози, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители), надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

3.Първа по ред Ипотека върху недвижими имоти чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители), надвишава 1/5 пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

4.Конституирането като страна по договора на Солидарен длъжник - лице, което на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълняване на за- дълженията му по Договора за заем;

2

5.Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на 110% общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Твърди се, че съгласно чл. 8 от Договора срокът за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя е тридневен от сключването на процесния Договор.

Отделно от изискуемото обезпечение, ищецът сочи, че съгласно чл. 6 от Договора е предвидено, че едновременно с тези обезпечения при отпускането на потребителски заем Заемателят издава и запис на заповед в полза на Заемодателя за сума в размер на заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, такси и разноски. Твърди, че Записът на заповед е предвиден като едно от задължителните за заема обезпечения, следователно не се предоставя възможност на заемателя да избира начина, по който ще обезпечи отпуснатия му заем.

Твърди се в исковата молба, че общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 650,58 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

Ищцата, твърди, че от договора следва, че трябва да върне сумата от 1561 лева, която включва: 1) 800 лева - главница; 2) 110,42 лева - лихва; 3) 650,58 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Сочи, че срокът на кредита е 20.05.2023 г.

Отбелязва, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в погасителния план не е посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Ищцата твърди, че към настоящия момент е заплатила на ответното дружество сумата в общ размер на 1 561 лева, с която задължението е изцяло погасено.

Излага доводи, че сключеният договор за потребителски кредит е 3 нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата сочи, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди, че съгласно чл. 8 от Договора за потребителски кредит, за заплащане на неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция период, включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на 110% общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената главница и лихва е нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде, но не е включено в ГПР. Счита, че невключването на подобна клауза в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Излага доводи, че подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. По горните съображения счита, че само на тези основания договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

Излага доводи, че в процесния договор е нарушено това изискване на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, като по този начин е налице нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Излага съображения, че при обезпечен кредит със запис на заповед се достига до заобикаляне на уредбата на директивата за защита на потребителя, което е и нарушение на изричаната забрана в чл.22, пр.1, 2 и 3 от Директивата 2008/48. Сочи, че при джиро на записа на заповед пък се нарушава и чл.17 от Директивата 2008/48.

Ищцата твърди, че е очевидна нейната невъзможност да осигури поръчител/банкова гаранция като обезпечения в толкова кратък срок, както и 4 невъзможността на самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи, което се доказва и от обстоятелството, че кредитодателят не е изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включва и сума, представляваща част от общия размер на описаната неустойка.

Излага доводи също така, че подобна уговорена неустойка в общ размер от 650,58 лева е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата е необосновано висока.

Счита, че е прехвърлен риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и това води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Сочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

С предвиждането на такива разходи за неустойка, счита, че се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (съгласно който: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“). Излага аргументи, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Ищцата релевира аргументи, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Счита, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Сочи, че размерът на предвидената неустойка представлява 71 % от общо дължимата сума (главниции и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, 5 договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

Посочва, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Моли да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем № ***/18.10.2022 г. на основание Искане № 0000017833, сключен между К. В. Ц., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и "ЕС ДЖИ ФИНАНС" ООД, с ЕИК: *** в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

При условие, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД (първият иск за прогласяване на нищожността на целия договор), моли да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ***/18.10.2022 г. на основание Искане № 0000017833, сключен между К. В. Ц., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател и "ЕС ДЖИ ФИНАНС" ООД, с ЕИК: *** в качеството му на кредитодател, на осн. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, поради противоречието й със закона, респ. с добрите нрави.

При условие, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД (първият иск за прогласяване на нищожността на целия договор), моли да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 3, т. 7 от Договор за паричен заем № *** / 18.10.2022 г. на основание Искане № 0000017833, сключен между сключен между К. В. Ц., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател и "ЕС ДЖИ ФИНАНС" ООД, с ЕИК: *** в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави.

Моля, на основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден "ЕС ДЖИ ФИНАНС" ООД, с ЕИК: *** да заплати на К. В. Ц., ЕГН ********** сумата в 6 размер на 761 лева, като платена без правно основание.