Решение № 4039 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4039 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110144819 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД против „ДЗИ – Общо застараховане“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 508,38 лева, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба на 29.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автогрижа” по щета №********, ведно с направените ликвидационни разноски, както и сумата в размер на 59,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 25.07.2024 г.

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че е застраховател по застраховка „Автогрижа“ на л.а. „В.“ с рег.№ ********. Сочи, че на 01.12.2021г. в гр. София, на паркинга на магазин „Лидл“, намиращ се на бул.

„А.Ст.“ № ***, е реализирано ПТП между посочения по-горе автомобил, собственост на „М“, управляван от М. М., и МПС с рег.№ *******, който при маневра за излизане от паркомястото удря паркирания автомобил марка В.. В следствие на удара по застрахования при ищеца автомобил са нанесени вреди, 1 поради което при ищеца била образувана ликвидационна преписка № ********, бил извършен оглед на автомобила и било определено обезщетение в размер на 493,38лв., изплатено на собственика на автомобила, ведно с ликвидационни разходи в размер на 15 лева. С регресна покана ответното дружество било поканено да възстанови изплатената от застрахователя сума, като процесната сума останала неплатена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва иска, като поддържа, че в описаното в исковата молба събитие не е участвал застрахованият при него автомобил. Признава наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между собственика на л.а. с рег. № *******, марка „П.“, модел „***“ и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, както и наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва механизма на събитието, както и че същото е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил. В срока по чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застараховане“ ЕАД е направил искане за привличане на трето лице помагач застрахования при него водач - Б. А. Д., като е предявил обратен евентуален иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, с твърдение, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Прави искане, в случай, че бъде уважен главния иск, да бъде осъдена ояна А. Д., да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сума, равна на главницата, лихви и разноски, които „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД бъде осъдено да плати на „Дженерали Застраховане“ АД в настоящото производство.

С определение от 07.03.2025г. съдът е конституирал като трето лицепомагач Б. Д. и е приел за съвместно разглеждане обратния иск на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Б. Д. с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът по обратния иск Б. Д. депозира отговор, с който оспорва предявения срещу нея иск. Оспорва реализирането на процесното ПТП, сочения от ищеца механизъм, както и наличието на причинно-следствена връзка. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва размера на предявеното регресно вземане, като счита същия за завишен. Моли за отхвърляне на исковете.

2

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.

Не се спори между страните, че е налице валиден договор за имуществена застраховка „Автогрижа“ със застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП от 01.12.2021г., сключен между ищеца и собственика на увреденото „В.“ с рег. №***********; застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти при ответното дружество относно МПС с рег. №*******, марка „П.“, модел „***“, като към датата на процесното ПТП същата е била валидна; както и че ищцовото дружество е заплатило на застрахователно обезщетение в размер на 508,38 лева, включващо 15 лева ликвидационни разноски;

Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.

В тази връзка по делото са снети гласни доказателствени средства чрез разпита на водачите, участници в реализираното ПТП.

Свидетелят М. М., водач на л.а. „В.“ сочи, че през 2021г. е паркирал на паркинга на магазин „Лидл“, като излизайки от магазина, му било съобщено, че черно „П.“ е ударило колата му. Свидетелят се затичал, за да го настигне, 3 но единствено успял да види номера на л.а, а именно *****. Посочва, че охраната на магазина му е предоставил възможност да види камерите и да свери номера. Сочи, че е видял двама мъже – шофьор и пасажер. Обадил се на КАТ, но същите отговорили, че тъй като нямало ПТП и спряно движение, няма да дойдат на местопроизшествието. Свидетелства, че на следващия ден завел щетата, като отремонтирал автомобила в 6-месечния срок.

По делото е разпитан и водача на л.а. „П.“ Й. Д., който посочва, че е паркирал на паркинга на „Лидл“, за да отиде до магазин „Jysk”, но не е усетил при маневриране на колата да е имало контакт с друг автомобил. Посочва, че не е усетил удар, нито е видял някой да му сигнализира. Сочи, че е било тъмно към 19:00 часа, колите са били паркирали успоредно, но не си спомня да е имало опашка, докато той е маневрирал с колата.

По делото е разпитан и свидетеля С.И.С., който е бил пасажер в л.а. „П.“, който не си спомня да е участвал в ПТП. Помни, че през 2021г. е помолил Й.

Д. за помощ, за да пренесат с колата му матрак от магазин “Jysk”, като след това са отишли до магазин „Лидл“, но не помни Й. да е реализирал ПТП, както и някой да им е сигнализирал. Посочва, че се е движил на предната пасажерна седалка, но не помни да е излизал от колата, за да я оглежда.

По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като от него се установява, че на 01.12.2021г. в гр. София, бул. „А.Ст.“ № ***, на паркинга на магазин „Лидл“, водачът на л.а. „П.“, с рег.№ *******, предприема маневра за излизане от паркинга, вследствие на което реализира ПТП с паркирания л.а. „В.“ с рег. № ***********. Според заключението от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „П.“, с per. № *******, който е предприел маневра за излизане от паркинга, без да се увери, че зоната зад превозното средство е свободна, вследствие на което настъпва съприкосновение с намиращия се зад него, лек автомобил „В.“ с per. № ***********. Установява още, че всички увреждания по застрахования при ищеца автомобил се намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Към датата на застрахователното събитие - 01.12.2021 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 3 години, 4

5 месеца и 1 ден, считано от датата на първоначална регистрация 30.06.2018г., като е бил с удължена гаранция. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „В.“ с per. № ***********, изчислена на база цени от официалния представител на марката към датата на ПТП е 493,38 лв. или 252,26 евро. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „В.“ с per. № ***********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 467,34 лв. или 238,95 евро.

Предвид гореизложеното, а именно свидетелските показания на св. М.

М., които съдът кредитира изцяло, както и приетото по делото заключение съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на л.а.

„П.“, с рег.№ *******. Така установеното поведение на посочения водач несъмнено представлява нарушение на разпоредбата на Съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В настоящия случай водачът на л.а. "П." е предприел маневра за излизане от паркинга без да се увери, че зоната зад превозното средство е свободна, вследствие на което настъпва съприкосновение с л.а. "В.".

Предвид горното, съдът приема, че искът е доказан по основание.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури.

Видно от представените писмени документи – Удостоверение от „Мото Пфое“ ЕООД, а и заключението на вещото лице увреденият автомобил към датата на 5

ПТП е бил в удължена гаранция до 01.07.2023г. Предвид горното, искът следва да бъде уважен в пълен размер. От заключението е видно, че автомобилът е възстановен в официален сервиз на марката. По изложените съображения, обезщетението следва да бъде определено по стойност за възстановяване във фирмен сервиз за марката, която възлиза на 493,38 лева, а с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, вземането възлиза общо 508,38 лева.

По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.412, ал.3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на регресната покана, когато не са налице данни, както и в настоящия случай, адресатът на поканата да е изискал допълнителни документи. Съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като в срока по чл.412, ал.3 от КЗ, започнал да тече от връчване на регресната покана – 16.08.2023г., не е възстановил заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. По същите съображения, ответникът е задължен спрямо ищеца за закъснителните лихви, дължими върху главницата и изтекли в периода, за който са поискани – 18.09.2023г.– 25.07.2024г.. След изчисление с лихвен калкулатор, съдът прие, че същите възлизат на 30,53 евро (59,71 лева), поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.