Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 895 от 17.06.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 744/2021
Вид
Решение № 895
Подписан
17.06.2022
Състав
Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 481, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 535 · Търговски закон
  • чл. 535, т. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000500744 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260908/30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 12677/201 9 г., Софийски градски съд, І-30 състав е признал за установено по отношение на Г. Р. Т., вземането на И. В. Т. за сумата от 65 000 лева, дължима по запис на заповед от 18.01.2011 г., издаден от Р. В. Т. с падеж 01.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист - 18.03.2019 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.04.2019 г. по ч. гр. д. № 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.

С решението си СГС е осъдил ищцата да заплати на ответника и сумата от 16 755,56 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 02.09.2016 г. до 18.03.2019 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 16 756,90 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

Съответно ищцата е осъдена да заплати на ответника и разноски за заповедното производство в размер на 1 300 лв. за държавна такса и 2 400 лв.

1 адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковия процес – 1 980,28 лв. за държавна такса, 3 100 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за вещо лице.

Решението в неговата осъдителна част е обжалвано с въззивна жалба от отвеницата Г. Р. Т..

Въззивницата поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при неговото постановяване и необоснованост и моли съда да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски.

Твърди, че въпреки привидната си подробност, обжалваният съдебен акт е необоснован, който негов порок е отражение и на останалите такива.

Твърди се, че съдът базира своето решение преди всичко на заключението на приетата от него и оспорена от въззивницата съдебно-графическа експертиза, без обаче да обсъди останалите обстоятелства от значение по делото и очевидните пропуски в самата експертиза. Поддържа се, че процесният запис на заповед е неистински, съставен след датата на споразумението между страните, антидатиран и създаден единствено за целите на процеса.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК възиваемият-ищец и чрез своя процесуален представител депозира отговор. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че правилно съдът е приел исковете за основателни и доказани.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание въззивницата-ответница чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

2

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск предявен от И. В. Т. против Г.Р. Т. по реда на чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на вземане с правно основание чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал.

1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 22.04.2019 г., постановена по ч.гр.д.№ 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 18.03.2019 г. ищецът И. В. Т. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение.

В законоустановения двуседмичен срок /в редакцията на нормата към месец април-юни 2019 г./ е постъпило възражение от ответницата, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 16.09.2019 г., последният уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Искът пред първоинстанционния съд е предявен на 01.10.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

По делото е представен запис на заповед от 18.01.2011 г., с който Р. В.

Т. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати по записа на заповед на И. В. Т. сумата от 65 000 лв. на дата 01.09.2016 г.

От приетото по делото удостоверение за наследници №

010177/02.11.2016 г. на СО, район Подуяене, се установява, че ответницата Г.

3

Р. Т. е дъщеря и наследник по закон на починалия на 26.10.2016 г. Р. В. Т..

Установява се, че другият му наследник-неговата съпруга М. П. А.-Т. е заявила отказ от неговото наследство, надлежно вписан в специалната книга, водена при Софийски районен съд под № 1314 от 07.11.2016 г.

От приетото по делото споразумение, договор за заместване в дълг, с нотариално удостоверяване на подписите положени върху него с рег.№ 8036/13.06.2018 г. на нотариус С. Т. в район РС София, рег.№ 065 на НК и рег.

№ 4724/20.06.2018 г. на нотариус Л. Х. в район РС Елин Пелин с рег.№ *** на НК, се установява, че на 13.06.2018 г. между Г. Р. Т. от една страна и И. В. Т., „Г.“ ЕООД, Ю. Б. Ш., „НИКО 2“ ООД и А. К. А., от друга страна е сключено споразумение по силата на което страните са уредили възникналите в периода от 26.10.2016 г. до момента на сключване на споразумението между тях отношения, както следва: във връзка с възникнало вземане на Г. Р. Т. срещу „Г.“ ООД за дружествен дял на починалия съдружник и неин баща Р. В. Т., както и с възникнало потестативно право по чл.135 ЗЗД в полза на Т., за което същата е завела искове срещу „Г.“ ООД и Ю. Б. Ш..

Във връзка с оспорената от ответницата автентичност на процесния запис на заповед с твърдението, че същият не е подписан от нейния наследодател Р. В. Т., първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на основание чл.193 от ГПК. Прието и заключение на СГЕ, от което се установява, че запис на заповед от 18.01.2011 г. за сумата от 65 000 лв., приложен на л.8 от делото на СРС е в оригинал, а подписите в графи „Издател“ и „Записът на заповед е предявен на:“ в запис на заповед от 18.01.2011 г. за сумата от 65 000 лв. са положени от Р. В. Т..

Това заключение е оспорено от ответницата, като съдът не е допуснал повторна експертиза.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че съществува валидно менителнично правоотношение по процесния запис на заповед, породило задължението за плащане на сумата от 65 000 лв. на посочения в ценната книга падеж - 01.09.2016 г., поради което искът е основателен. Кредитирал е изцяло оспореното от ответницата заключение на СГЕ и приел автентичност на процесния запис на заповед.

Пред въззивната инстанция и

4 във връзка с допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, е допуснато и прието заключение на тройна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р С. Г. Б., Св. Г. Х. и Л. К. Г., което потвърждава изводите на първоначално приетата пред СГС експертиза, че представеният на експертизата запис на заповед е оригинал. Установява, че същият е изготвен на компютър и разпечатан на мастилено-струен принтер от едната страна на бял лист, форма А4. Подписите за „издател“ и за „Записът е предявен на:“ са изпълнени със сива на цвят химикална паста с пишещ прибор тип химикалка с пишещ сачмен връх и са положени от Р. В. Т..

Това заключение е оспорено от въззивницата-ответница, във връзка с което оспорване е допусната втора повторна СГЕ, изготвена от вещите лица С. Е. Ц., П. Хр. Т. и С. П. Ат., от което се установява, че записът на заповедобект на експертизата е оригинал. Печатният текст на същия е разпечатан на цветен мастиленоструен принтер от едната страна на бял, нелиниран лист хартия, формат А4. Подписите за „издател“ и за „Записът е предявен на:“ са положени със синьо-лилава на цвят химикална паста, с пишещо средство тип химикалка. Отпечатъкът от щемпел за издаден изпълнителен лист е положен със синьо на цвят тампонно мастило, а ръкописните текстове и подписи в него са изпълнени със синя на цвят химикална паст. Подписите за „издател“ и за „Записът е предявен на:“ в изследвания запис на заповед, не са положени от Р. В. Т..

С оглед събраните по делото доказателства и пред двете съдебни инстанции, към момента на приключване на устните състезания са налице две заключения на единична и повторна тройна съдебно-графическа експертизи съвпадащи относно авторството на положените върху процесния запис на заповед подписи и повторна тройна съдебно-графическа експертиза с противоположен извод, а именно: че подписите не са положени от наследодателя на ответницата.

Съобразно константната съдебна практика, на която се позовава и въззиваема страна, когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина (чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК) съдът следва да положи максимални 5 усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключениеРешение № 107/02.07.2020 г., гр.д. № 2461/2019 г. на ВКС, ІV г.о.

Първата експертиза, изготвена от вещото лице Г. И. М. е работила със следните свободни сравнителни образци: заявление за издаване на документи за самоличност с вх.№ 2312/30.03.2010 г., вх.№ 3976/09.04.2015 г., разписка за получено разпечатано заявление от 09.04.2015 г., разпечатки с разписки за получени документи на 12.05.2010 г. /2 бр./, искане за унищожаване на паспорт с валидна виза от 07.05.2015 г., нотариален акт № 124, том І, рег. № 778, дело № 111/2010 г., нотариален акт № 127, том І, рег. № 785, дело № 114/2010 г., нотариален акт № 138, том І, рег. № 2733, дело № 112/2010 г.

Втората експертиза изготвена от вещите лица Б., Х. и Г. е работила със същите образци, като към тях са добавени и още два нотариални акта от 2008 г. и 2009 г. и акт за прихващане или възстановяване № 1267195 от 11.12.2012 г. на НАП. Третата експертиза е работила със същите сравнителни образци.

Между страните не е имало спор относно годността на използваните от вещите лица свободни сравнителни образци. Отделно от това тези образци са добре подбрани, тъй като са изготвени в периода 04.07.2008 г.-07.05.2015 г., т.е. период близък до датата, на която е подписан изследвания от експертизите запис на заповед, а именно: 18.01.2011 г. и са официални писмени документи, като подписът положен в тях от наследодателя на ответницата е удостоверен от съответните длъжностни лица и в този смисъл не е спорно авторството на положените в сравнителните образци подписи.

Видно от обстоятелствената част и на трите заключения, при сравнително почерковото изследване, разликата в становищата на експертите, е в това, че първите две експертизи с еднакво становище приемат съставената съвкупност от съвпадащи общи и частни признаци за индивидуална и достатъчна за идентификационен извод в дадената посока и им отдават поголямо идентификационно значение. Различията обясняват с вариантност, касаещи елементи без голямо идентификационно значение.