Решение № 36 от 14.01.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№………… град ПЛЕВЕН, 14.01.2020година

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав

, в публично заседание на девети януари , през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА Д. при секретаря Е.Л. и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 1017 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

Въззивно обжалване.

С решение № 1778/26.09.2019г. постановено по гр.д.№

1957/2019г. Плевенски районен съд ОСЪЖДА

Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от К.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Ф. с ЕГН **********

*** на основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 3650,62 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.04.2016г.-31.03.2019г. вкл., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от 01.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна

Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от К.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на М.С. Ф. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 490лв. направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Областна

Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 146,02 лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.

Това решение е съобщено на ОД на МВР-Плевен на 02.10.2019г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

На 16.10.2019 г. по пощата е била подадена въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, чрез пълномощника юрк.П.

Б.-Ф. срещу това решение на

РС-Плевен .

При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.

Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя.

Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна М.С.

Ф. ,чрез пълномощника му адв.Д.П. според който жалбата е неоснователна, а решението, е правилно и законосъобразно.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо,но неправилно решение ,което по тази причина следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор.

Преди всичко въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че според нея РС-Плевен е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спора с който е бил сезиран ,така както тя е посочена от самия ищец в исковата молба ,вместо да я изведе самостоятелно от изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е проявило в грешна правна квалификация на правния спор и на действително претендираното от ищеца вземане. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като приел ,че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл.

187 от ЗМВР присъдил в полза на ищеца сумата 3650,62 лв.-неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд ,след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.04.2016г.-

31.03.2019г. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от завеждане на делото до окончателното и изплащане.

Като се съобразят

,обаче твърдените в исковата молба обстоятелства се налага извод според Плевенски окръжен съд,че се касае не за претенция за заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни ,което е нещо различно . Всъщност никъде в исковата молба не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след преобразуването му в дневни часове,се явява положен извън установеното за него работно време; не се обосновава в исковата молба ,че получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика излиза от рамките на установеното от него работно време , а само ,че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие преобразуването му към дневен .За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция е за заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от ищеца разлика / в конкретния случай според ищеца 625часа /, получена при преобразуване на нощния към дневен труд ,надхвърля установеното за ищеца работно време, а такива твърдения в исковата молба няма.Поради това ,при липсата на изрични твърдения за полагане на труд от работника /служителя извън установеното за него работно време ,което е основна характеристика на „извънредния труд„ според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да се приеме ,че претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за извънреден труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но както беше посочено по-горе това представлява даване на правна квалификация на претендираното вземане от самия ищец,която не обвързва съда,който е сезиран със спора.

Приетата от

РС-Плевен погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане ,обаче , в крайна сметка не е довело до разглеждане на непредявен иск ,респ. до недопустимост на постановеното от РС-Плевен решение ,тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в исковата молба фактическа обстановка ,свързани с твърденията за положен от ищеца нощен труд , който не е надлежно заплатен от работодателя след преобразуването му към дневен .Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и събираните от ПлРС доказателства ,в т.ч. и приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза ,независимо от това ,че в една негова част / а именно в частта изчисляваща размера на дължимото допълнително възнаграждение с 50% увеличение /, това заключение всъщност излиза извън предмета на спора .

В такъв случай

,когато е дадена от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на спора ,но всъщност е разгледан действително предявеният иск ,решението на РС-Плевен не е недопустимо , а е неправилно и като такова следва да бъде отменено от въззивната инстанция ,която следва да постанови друго решение по съществото на същия ,но вече правилно квалифициран правен спор.В т.см. съдебната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК / вж.напр. Решение № 71 от 2.02.2010 г. на

ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова по чл. 290 ГПК в което се приема,че “когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество“.

В заключение на изложеното по –горе ,Плевенски окръжен съд приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода 01.04.2016г.- 31.03.2019г. общо в размер на 4368 часа,които при преобразуването им в дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 се равняват на 4993 ч. или претенцията е за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за получената в резултат на това преобразуване разлика в размер на 625 часа,което възнаграждение според ищеца е в размер на 3750лв./впоследствие тази претенция на осн. чл. 214 от ГПК е намалена до размер на 3650,62лв./

В чл. 178 и чл.

179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения ,които се изплащат на държавните служители ,като в чл. 178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд , а в чл. 179, ал.

1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този труд като „нощен труд „според легалното определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ.

Както се вижда от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на чл. 179, ал.1 от ЗМВР всъщност се касае за два различни вида допълнителни възнаграждения ,които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в чл.

140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно работно време ,докато уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд .Съществената отлика на тези два вида труд е ,че докато нощния труд ,макар да се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време ,то извънредния труд ,независимо от това дали е положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е положен в периода от 22,00 ч. до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в резултат на преобразуването му в дневен труд при прилагане на коефициента 1,143.Във всеки отделен случай за да бъде окачествен като извънреден труд ,въпросния нощен труд трябва да се яви положен извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя според ПлОС и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 , ал.2 от КТ / а в конкретния случай също така е предвидено именно сумирано изчисляване на работното време/,да се определя норма за продължителност на работното време за периода ,като нормата се определя в часове ,като броят на работните дни по календар ,включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време ,установена за работното място ,при подневно отчитане на работното време.В чл. 9г от същата Наредба пък е предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.

Същественият извод,който се налага при съвместното разглеждане на тези две норми от Наредба за работното време

,почивките и отпуските е ,че за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното време , е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време ,определена за периода ,с общия брой на отработените часове от работника или служителя за същия период / в т.ч. дневни и нощни / и само в случай ,че общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за продължителност на работното време ,тогава може да се направи извод ,че е налице положен извънреден труд.

Тези разсъждения

,касаещи нормите на чл. 9б и чл. 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските,въззивният съд излага само по принцип и за изясняване на същността на „извънредния труд „ , но всъщност те не са относими към конкретния случай , доколкото в него ,както беше посочено по-горе ищецът в исковата си молба всъщност не е твърдял ,че нощният труд е положен извън рамките на установеното за него работно време ,нито пък че в края на всеки период за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,общият сбор на отработените от него часове дневен и нощен труд ,надвишават определената норма за продължителност на работното време за периода. Именно поради липсата на такива конкретни твърдения в исковата молба, и РС-Плевен не е давал такива указания на ищеца по делото при разпределяне на доказателстваната тежест между страните, а именно – че носи доказателствената тежест да установи и докаже пред съда първо каква е конкретната норма за продължителност на работното време за всеки отделен период , и второ да установи и докаже пред съда ,че общия брой на отработените от служителя часове през този конкретен период за който е установено сумираното изчисляване на работното време,в крайна сметка надвишават конкретната норма за продължителност на работното време за същия период и с колко , ако я надвишават.