Решение № 533 от 13.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000502587 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 264581 от 09.07.2021 г., постановено по гр.д. № 13053/2012 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от „Сити - М Лизинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 121597891 против Г. В. Й., ЕГН **********, частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 175 000 лева, представляваща част от обща претенция, в размер на сумата от 502 855.25 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил чрез превод, извършен по изп.д. № 20077920400001/2007 от ЧСИ Г. К., вписан под № *** в регистъра на Камара на ЧСИ, район на действие - Софийски окръжен съд, по сметка на ответника, която сума е била предназначена да удовлетвори ищеца като взискател по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.10.2012 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца – „Сити - М Лизинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 121597891 да заплати на Г. В. Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 4 350 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца „Сити -М Лизинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 121597891 с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства обосновават извод, че парична сума в размер на 502 855.25 лева, която е била предназначена за него като взискател е била преведена от ЧСИ по сметка, на която ответника е титуляр и в резултат на този превод се е обогатил неоснователно.

Поддържа, че постановената и влязла в сила оправдателната присъда по отношение на ответника обосновава извод за отсъствието на вина, която като субективно отношение е елемент на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, но не и на състава по чл. 59 от ЗЗД, на който се основава главния иск.

Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо това да осъди ответника, на основание чл.

59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 175 000 лева, представляваща част от обща претенция, в размер на сумата от 502 855.25 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.10.2012 г.

Моли да се присъдят в пълен размер направените деловодни разноски.

Насрещната страна - Г. В. Й., ЕГН ********** е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – „Сити - М Лизинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 121597891 е предявил против Г. В. Й., ЕГН **********, частичен иск с 2 правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 175 000 лева, като част от обща претенция, в размер на сумата от сумата от 502 855.25 лева.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че се е снадил с изпълнителен лист от 16.02.2007 г., издаден по гр.д. № 27367/2006 г. от Софийски районен съд; изпълнителен лист от 19.02.2007 г., издаден по гр.д. № 27366/2006 г. от СРС; изпълнителен лист, издаден 2007 г. по гр.д. № 27319/2006 г. от СРС; изпълнителен лист от 02.10.2006 г., издаден по гр.д. № 19460/2006 г. от СРС; изпълнителен лист от 10.11.2006 г., издаден по гр.д. № 19461/2006 г. от СРС, всичките с длъжник „ТИЙМ ТУР“ ЕООД, на обща стойност 502 855.25 лева.

Изпълнителните листа са били представени по изп. дело № 20077920400001/2017 г. по описа на ЧСИ Г. К., вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски окръжен съд и последният го е конституирал като присъединен взискател.

Ответникът се представил на ЧСИ за пълномощник на „Сити - М Лизинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 121597891, като на 20.09.2007 г. е подал молба до ЧСИ Г. К. с посочена банкова сметка, по която да се извърши превода в полза на дружеството, но тази сметката не е била на дружеството, а на ответника.

На 01.10.2007 г. ЧСИ Г. К. превел по посочената от ответника сметка сумата от 502 855.25 лева, като в платежното нареждане за получател е било вписано търговското дружество.

По случая е образувано наказателно производство и висящо н.о.х.д. № 7654/2012 г. по описа на Софийски районен съд, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 1 и престъпление по чл. 316 НК.

Ответникът впоследствие не е превел получената по неговата сметка парична сума на „Сити-М Лизинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 121597891, което е довело до неоснователно разместване на блага и неоснователно обогатяване за сметка на търговското дружество.

С предявения частичен иск е поискал осъждането на ответника да заплати сумата от 175 000 лева, като част от обща претенция, в размер на сумата от сумата от 502 855.25 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

3

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Г. В. Й., ЕГН ********** подала отговор на исковата молба /л. 22/, с който е оспорила основателността на искове и поискала да се отхвърлят с доводи, че е била пълномощник на ищеца по процесното изпълнително дело, паричната сума е преведена по нейната сметка, изтеглила я и е предала на ищеца с приходен касов ордер, поради което няма причинена вреда или неоснователно обогатяване.

Освен това направили възражение за изтекла погасителна давност.

Поискала присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че в полза на и щеца са издадени изпълнителен лист от 16.02.2007 г., издаден по гр.д. № 27367/2006 г. от Софийски районен съд; изпълнителен лист от 19.02.2007 г., издаден по гр.д. № 27366/2006 г. от СРС; изпълнителен лист, издаден 2007 г. по гр.д. № 27319/2006 г. от СРС; изпълнителен лист от 02.10.2006 г., издаден по гр.д. № 19460/2006 г. от СРС; изпълнителен лист от 10.11.2006 г., издаден по гр.д. № 19461/2006 г. от СРС, всичките с длъжник „ТИЙМ ТУР“ ЕООД, на обща стойност 502 855.25 лева.

Изпълнителните листа са били представени по изп. дело № 20077920400001/2017 г. по описа на ЧСИ Г. К., вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски окръжен съд и последният е конституирал ищеца като присъединен взискател.

На 20.09.2007 г. ответникът е депозирал молба в офиса на ЧСИ К. /л. 10 от първоинст. п-во/, с която поискал паричните вземания на „Сити - М Лизинг“ ЕООД, ЕИК 121597891 да бъдат преведени по банкова сметка ***.

Към молбата не е приложено пълномощно, изходящо от „Сити - М Лизинг“ ЕООД, с което Г.Й. да е била овластена да представлява дружеството.

ЧСИ на 01.10.2007 г. наредил превод по посочената банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ на паричната сума, която е следвало да преведе на взискателя „Сити - М Лизинг“ ЕООД, съобразно представените изпълнителни листа, в размер на 502 855.25 лева.

Копие на платежното нареждане е приложено на л. 13 от първоинст. п4 во, в което за получател на паричната сума е посочен ищеца, но банковата сметка е открита от ответника и той, като титуляр на 03.10.2007 г. я е закрил.

Няма доказателства впоследствие ответникът да е превел на ищеца получената по неговата сметка парична сума от 502 855.25 лева.

Ответникът с отговора на исковата молба е приложил копие от приходен касов ордер – л. 37, с който обосновава твърдението си, че я е внесъл в счетоводството на ищеца.

Първоинстанционният съд е указал на ответника да представи по делото за констатация оригиналите на приложените към отговора на исковата молба доказателства, включително и на приходния ордер, което не е сторено – протоколно определение от 18.06.2020 г. – л. 187.

Ответникът е изложил твърдение, че оригиналът на приходният ордер се намира в трето лице /управителя на „Сити - М Лизинг“ ЕООД/, но не е поискал от съда по реда на чл. 192 от ГПК да задължи това лице да го представи.

Подписът на касиера, положен върху ордера и подписът на управителя върху квитанцията не са били предмет на графологична експертиза.

Приходният касов ордер след като не е представен по делото в оригинал от ответника и последният е бездействал да биде изискан от третото лице следва да се изключи като доказателство, че паричната сума от 502 855.25 лева е постъпила в счетоводството на ищеца.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило счетоводна експертиза /л. 230/, която установява произхода на паричните вземания на ищеца към „ТИЙМ ТУР“ ЕООД, както и тяхното включване в ГФО.

Получаването на паричната сума от 502 855.25 лева не е отразено в счетоводството на ищеца.

Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля М. И. /л. 220 от първонст. п-во/, тъй като няма доказателства, че е била в трудово правоотношение с ищеца на длъжност „счетоводител“ или на основание 5 граждански договор е предоставяла счетоводни услуги.

Несериозно е такава по размер сума да се внесе на ръка в счетоводството и да се преброи преди да бъде издаден ордер.

С присъда от 23.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 17524/2018 г. от Софийски районен съд, влязла в сила на 09.07.2020 г., ответникът Г. В. Й., ЕГН ********** е била призната за невиновна в това, че на 27.06.2017 г. в гр.

***, в кантората на ЧСИ Г. Н. К., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и до 01.10.2007 г. е поддържала у Г. Н. К. заблуждение, че е упълномощена да представлява „Сити-М Лизинг“ ЕООД, ЕИК 121597891 пред него, във връзка с вземане на дружеството към „ТИЙМ ТУР“ ЕООД, и същият на 01.10.2007 г. е прехвърлил сумата от 502 855.25 лева по банкова сметка с IBAN *** в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Г.Й., с което причинила на „Сити-М Лизинг“ ЕООД /н/, ЕИК 121597891 имотна вреда в големи размери – 502 855.25 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК /л. 201/.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадена от ищеца жалба и спорът се концентрира до основателността на предявения частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити - решение № 43 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 5112/2015 г., ГК, ІV г. о. на ВКС.

Ищецът и ответникът не са субекти по материално правоотношение възникнало вследствие на договор, както и ответникът да е бил упълномощаван да представлява ищеца пред ЧСИ.