Решение № 260361 от 20.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 20.12.2021 г. Град Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На

17.11. 2021 г.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

Секретар: Антонина

Николова като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА т.д. № 103 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Б.Д.” АД, гр.София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр. ***срещу

М.С.Д., ЕГН: **********,***.

В исковата молба се твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2084 от 17.12.2019 г. и Изпълнителен лист от 17.12.2019 г., издадени по ч.гр.д.

№ 3514/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, въз основа на представена Запис на заповед от 14.11.2008г., М.С.Д., ЕГН: **********, е осъден да заплати на „Б.Д.” АД следните суми:

-15 000 евро главница, представляваща частично вземане по запис на заповед от 14.11.2008г.

- 586,75 лева - държавна такса;

- 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва следните факти и обстоятелства, обуславящи съществуването на вземането:

„Б.Д.“

АД сключила договор за кредит с дружествата „ ***“ ЕООД, кредитополучател и „М.“ ЕООД, солидарен длъжник, а именно: Договор за кредит № 67/ 14.11.2008г. на стойност 135000 евро. За обезпечаването на кредитното задължение съдлъжникът „М.“ ЕООД издало запис на заповед от 14.11.2008г., като записът на заповед е авалиран от М.С.Д.. Поради неплащане, кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, като на 23.04.2010 г. банката се снабдила с изпълнителни листове и е образувано ИД № 2010***0400199 по описа на ЧСИ ***с per. № *** с район на действие Окръжен съд гр. Стара Загора.

С решение № 137/18.11.2010г., Плевенски окръжен съд открил производство по несъстоятелност и обявил неплатежоспособността на „М.“ ЕООД, считано от 01.01.2008г.

За вземанията си по посоченият по-горе договор за кредит „Б.Д.“ АД се присъединила в производството по несъстоятелност в качеството си на привилегирован ипотекарен кредитор и нейното вземане е прието като вземане по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

В рамките на образуваното производство по несъстоятелност на „М.“ ЕООД гр. Плевен по търговско дело № 162/ 2010 г. по описа на ОС гр. Плевен е разпродадено движимото и недвижимо имущество, включващо се в масата на несъстоятелност на длъжника. Съгласно представените отчет и доклад на синдика в производството по несъстоятелност били извършени действия за издирване и уточняване на друго имущество на длъжника, което не е известно на съда, кредиторите и синдика, но такова не е открито. В резултат на констатациите в доклада и отчета е постановено решение от 28.09.2015г. на Плевенски окръжен съд по реда на чл.735, ал.1 от ТЗ вр. чл.734 от ТЗ, съгласно което масата на несъстоятелността на длъжника е изчерпана, няма налично имущество, което да бъде осребрено, както и няма парични суми по особената банкова сметка. ***ание чл. 735, ал.1, т. 2 от ТЗ производството по несъстоятелност поради изчерпване на масата на несъстоятелността, постановил на основание чл.735, ал.2 от ТЗ заличаване на търговеца и прекратил дейността на синдика - чл.736, ал.1 от ТЗ. По отношение на „Б.Д.“ АД като кредитор, вземането останало непогасено.

Предвид гореизложеното и обстоятелството, че кредитът е бил обезпечен със Запис на заповед от 14.11.2008г. издаден от „ М.“ ЕООД за 137460 евро, авалирана от М.С.Д. като поръчител и предявим на плащане в срок до 14.12.2018г., „Б.Д.“ АД подала заявление вх. № 16342/13.12.2019г. за част от вземането си по описаната по-горе Запис на заповед, а именно – 15 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019г. до изплащане на вземането. Районен съд - Казанлък образувал заповедно производство - ЧГД № 3514/ 2019г. по описа на съда за 2019г. и е издал ЗНИ №2084/ 17.12.2019г. и Изпълнителен лист от 17.12.2019г. за сумата от 15000 евро, ведно със законната лихва от 13.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство - 586,75 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Образувано било изпълнително производство № 2020***0400308 при ЧСИ ***, с per. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора. След връчване на поканата за доброволно изпълнение на 21.12.2020г., ответникът М.С.Д. депозирал възражение вх. per. № 265129/ 30.12.2020г. срещу издадените ЗНИ № 2084/ 17.12.2019г. и ИЛ от 17.12.2019г. Подадена била и частна жалба против разпореждането за издаване на въпросната заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 3514/ 2019г. по описа за 2019г. на КРС, на която е даден и писмен отговор с вх. peг. № 260985/ 21.01.2021г.

Ищецът счита направените възражение и частна жалба по описаното по-горе охранително производство за напълно неоснователни и недоказани. Излага съображения, че менителничното поръчителство (авал) е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл.138 и следващите от ЗЗД. Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да противопостави хонората. Със заличаването на длъжника - търговец, издател по записа на заповед, поемателят по същата и кредитор в каузалното правоотношение не губи правото си за удовлетворяване на основание менителничният ефект, след като по този начин не би получил двойно плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими от длъжника, относими към съществуването на самото задължение, като резултат от развитието на каузалното правоотношение, факти и обстоятелства, за чието съществуване знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си по ефекта. Посочва, че такъв факт не е изгубването на правосубектността на търговеца, като последица от обстоятелства, стоящи извън каузалното правоотношение и поведението на страните по същото. Следователно кредиторът по каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, издадена от длъжника по каузалното правоотношение, съответно и поемател по менителничният ефект, не губи правото за удовлетворяване вземането си от авалиста по ефекта, в случай на прекратяване правосубектността на длъжника, със заличаването му като търговец.

Относно възражението за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 531, ал. 1 във връзка с чл.537 от ТЗ, счита същото за неоснователно, тъй като видно от Записът на заповед, ефекта е предявим на плащане в срок до 14.12.2018г. Това е датата на падежа, от която вземането по менителничният ефект е изискуемо и е приложима тригодишна давност по смисъла на чл.531, ал.1 от ТЗ.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника М.С.Д., ЕГН: **********,*** съществуването на вземането на “Б.Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:_обл. София, гр. София, р-н район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 2084/ 17.12.2019г. и Изпълнителен лист от 17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 3514/ 2019г. по описа за 2019г. на КРС на основание издадената Запис на заповед от 14.11.2008г., обезпечаваща изпълнението по Договор за кредит № 67/ 14.11.2008г„ сключен между „Б.Д.“ АД и „***“ ЕООД И „М.“ ЕООД, в размер на 15000,00 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3514/2019 г. по описа за 2019г. на Районен съд Казанлък в размер - 586,75 лева за заплатена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ТПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В срок е постъпил отговор на исковата молба

, с който ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.531 ,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ по отношение на издадения Запис на заповед от 14.11.2008 г.

Посочва, че по отношение на издателя на Записа на заповед „М.“ ЕООД по силата на съдебно Решение № 134 от 18.11.2010г, постановено по т.д № 162/20Юг на ОС-Плевен е открито производство по несъстоятелност, впоследствие с Решение № 99 от 25.07.2011г е обявена несъстоятелността на длъжника. Развиват се съображения, че поради настъпване на изискуемостта по отношение на всички парични и непарични задължения на длъжника към кредиторите от датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност 25.07.2011г. по силата чл. чл.617,ал.1 от ТЗ, в този случай отпада задължението на кредитора изрично да предяви Записа на заповед за плащане на длъжника и се явява възможност за кредитора да предяви вземането си в производството по несъстоятелност. Поради изложеното ответникът счита, че изискуемостта на задължението на авалиста за плащане по запис на заповед издаден с падеж „на предявяване“ на издателя настъпва с предявяване на записа на заповед първо на издателя „М.“ ЕООД.

Счита, че в случая от съществено значение е, момента в който вземането е станало изискуемо за длъжника „М.“ ЕООД, който е и издател по записа на заповед, а не от момента на предявяване на записа на заповед на авалиста или на крайната дата на предявяване, тъй като с предявяването се определя падежа на задължението и настъпва изискуемостта на задължението на издателя за плащане, без което не се явява настъпила изискуемостта на същото по отношение на авалиста. Посочва, че предявяването на записа на заповед на длъжника, без значение дали кредиторът би предприел принудително изпълнение първо спрямо длъжника или съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно само срещу авалиста (каквото право безспорно имал, с оглед солидарния характер на отговорността им), е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя отговарял както длъжника, т.е. и считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставимо на длъжника, което не би могло да стане по друг начин освен с предявяване менителничния ефект за плащане първо на длъжника. Следователно последното във всички случаи било необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста, а ефектът от предявяването на авалиста единствено би обусловил отговорността му за забава в изпълнение задължението, считано от този момент. В съответствие с посоченото както предявяването само на авалиста, така и непредявяването на записа на заповед с падеж „ на предявяване“ на авалиста, при непредявяване и на длъжника, очевидно не обуславяли настъпване изискуемостта на задължението за плащане на авалиста.

Поради изложеното счита, че падежа на издадената запис на заповед е настъпил на 25.07.2011г (датата на постановяване и обявяване в ТР на Решение № 99 по т.д № 162/2010г на ОС-Плевен с което е обявена неплатежоспособността на издателя на записа на заповед „М.“ ЕООД) и към настоящия момент са изминали повече от три години съгласно правилата на чл.531 ,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ и вземането на кредитора се е погасило по давност.

Не се оспорва, че кредиторът не губи правата си след прекратяване на производството по несъстоятелност за главния длъжник и би могъл да се удовлетвори от третите лица, били те авалисти, поръчители, солидарни длъжници и други, но в случая твърди, че това право на кредитора се е преклудирало с настъпването на предвидените от закона давностни срокове.

В допълнение следва да отбелязва, че съгласно чл.537 във вр. с чл.486 от ТЗ запис на заповед на предявяване е платим с предявяването му. Той трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването му, като издателя може да определи по-къс или по-дълъг срок. До този момент обаче, по делото липсвали твърдения от страна на ищеца, че такова предявяване за плащане е било направено както към длъжника „М.“ ЕООД, така и към авалиста М.Д.. Единствено се посочвало, че записа на заповед е следвало да бъде предявен за плащане до 14.12.2018г и това напрактика е датата на падежа от което вземането на менителничният е изискуемо и към който момент била приложима тригодишната давност, предвидена в разпоредбата на чл.537 от ТЗ. Ответникът счита ищцовата теза за абсолютно погрешна и противоречаща на правната уредба за записа на заповед и по специално на уговорения в него падеж.