Решение № 396 от 05.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Благоевград, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500224 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх.№901843/24.11.2022 г., подадена от адв.Г. Ц., като процесуален представител на Ю. В. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ул.“Ш...“ №* и въззивна жалба с вх.№901740/11.11.2022г., подадена от адв.Е. П., като процесуален представител на Л. В. Т. от гр.София, и двете против Решение №900318/28.10.2022г., постановено по гр.д.№607/18г. по описа на РС-С..

С атакуваното решение се поставя в дял, на основание чл.353 ГПК, на Ю.

В. Т., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Ш...“№*, обл. Б. АТЕЛИЕ №*, със застроена площ 24,39 кв.м., което ще се изгради след преустройството на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (...) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ. С., обл.Благоевград, одобрени със заповед №РД-18-80/11.11.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-6987/25.09.2017 год. на Началника на СГКК-Благоевград, с адрес на имота гр.С., п.к.*, ул.“Ш...“№*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1/едно/, с площ от 44,47 кв.м./четиридесет и четири цяло и 1 четиридесет и седем стотни кв.м./, прилежащи части: припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *. /.../, под обекта-няма, над обекта: * /.../, находящ се в сграда №1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор * /... /, според съгласувани проекти на 19.02.2018 год. и издаденото от главния архитект на община С. Разрешение за строеж №19/19.02.2018 год. за строеж: „Преустройство и промяна предназначението на апартамент с идентификатор * по КККР на гр.С. за обособяване на две ателиета в жилищна сграда в УПИ *, кв.* по плана на гр.С., с вписани възложители Ю. В. Т. и Л. В. Т..

С атакуваното решение се поставя в дял на Л. В. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“Г. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* АТЕЛИЕ №*, със застроена площ 20,08 кв.м., което ще се изгради след преустройството на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * /.../ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., о6щ.С., обл.Благоевград, одобрени със заповед №РД-18-80/11.11.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-6987/25.09.2017 год. на Началника на СГКК-Благоевград, с адрес на имота гр.С., п.к.*,ул. “Ш...“№*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1/едно/ ,с площ от 44,47 кв.м./четиридесет и четири цяло и четиридесет и седем стотни кв.м./, прилежащи части: припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *. /.../, под обекта-няма, над обекта: * /.../, находящ се в сграда №1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор * /... /, според съгласувани проекти на 19.02.2018 год. и издаденото от главния архитект на община С. Разрешение за строеж №19/19.02.2018 год. за строеж: „Преустройство и промяна предназначението на апартамент с идентификатор * по КККР на гр. С. за обособяване на две ателиета в жилищна сграда в УПИ *, кв.* по плана на гр.С., с вписани възложители Ю. В. Т. и Л. В. Т..

С атакуваното решение също така се осъжда Л. В. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“Г. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на Ю. В. Т., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Ш...“№*, обл.Б. сумата от 5600 лв. /пет хиляди и шестстотин лева/ представляваща разходи за необходими разноски и 2 извършени подобрения.

Не на последно място, с атакуваното решение Ю. В. Т., с ЕГН ********** от гр. С., ул.“Ш...“№*, обл.Б. е осъдена да заплати по сметка на РС-С. сумата от 778, 81 лв., представляваща държавна такса в производството, съобразно стойността на дела й, а Л. В. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“Г. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-С. сумата от 641,19 лева /шестстотин четиридесет и един лева и деветнадесет ст./, представляваща държавна такса в производството, съобразно стойността на дела й.

С въззивната жалба на адв.Г. Ц., като процесуален представител на Ю. В.

Т., атакуваното решение се обжалва в цялост, като се поддържа, че изводите на РС-С. са неправилни, необосновани и противоречащи на събраните по делото доказателства. Посочва се, че с решение №901861/25.09.2020г. по гр.д.

№607/18г. по описа на РС-С. е допуснато извършването на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.С., при квоти 1/2 ид.ч. на Ю. В. Т. и 1/2 ид.ч. на Л. В. Т., а не на ателиета. Посочва се, че от приетата по делото СТЕ безспорно се установявало, че имота е неподеляем при допуснатите до делба квоти. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба и към настоящия момент имота представлява жилище и се ползва като такова. Посочва се, че ако бъде извършено преустройство на имота се променя и предназначението му и същият не може да се използва за жилищен такъв. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което процесният имот да бъде изнесен на публична продан, както и да се осъди Л. В. Т. да заплати направените разходи от Ю. В. Т. за подобрения на имота в пълния им размер. Претендира се и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от страна на адв.Е. П., като процесуален представител на Л. В. Т.. В отговора се развиват съображения, че изхождайки от основния принцип при извършване на съдебната делба, а именно при възможност всеки съделител да получи реален дял от съсобствения имот, жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Твърди се, че в конкретния случай съдът е съобразил наличните документи, установяващи че, макар и допуснатият до делба имот да е допуснат като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 3

* по КККР на гр.С., с площ на обекта от 44, 47кв.м. и с предназначение: жилище, апартамент, да е неподеляем на две отделни жилища, то в кориците на делото са налични доказателства за промяна предназначението на имота и обособяването на две отделни ателиета, като в съдебно заседание въззиваемата изрично е заявила, че е съгласна да получи ателието с по-малка площ, т.е. с направеното искане не са накърнени по никакъв начин правата на ищцата по делото. Посочва се, че съдебно-техническата експертиза на вещото лице установявала, че преустройството на процесния жилищен имот в два отделни обекта, а именно – ателиета с посочените квадратури – Ателие №* със застроена площ от 24, 39 кв.м. и Ателие №* със застроена площ от 20, 08 кв.м. е надлежно одобрено от главния архитект на Община С., като вещото лице е посочило още в експертизата си, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗУТ в съществуващи жилищни сгради в режим на етажна собственост, какъвто е настоящият случай, се допуска преустройство и промяна предназначението на жилищно помещение в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първи или полуподземен етаж. Твърди се, че в конкретния случай, жилищният обект отговаря на тези специфични изисквания, поради което главният архитект е одобрил промяна на преустройството и предназначението на жилищния обект от жилище в две отделни жилища. Отделно от това, нямало законова пречка едно ателие да се ползва както за работно място, така също и за жилище. Посочва се, че с оглед това разрешение на закона, няма пречка двата отделни обекта, определени със съответните строителни книжа като ателиета да бъдат разпределени между съделителките по делото, поради което решението се явявало правилно и законосъобразно. Поради горното се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната от Ю. Т. част. Моли се също така и за присъждане на сторените по делото разноски.

С въззивната жалба на адв.Е. П., като процесуален представител на Л. В.

Т., се атакува решението на първата инстанция в частта, в която се осъжда жалбоподателката да заплати на ищцата Ю. В. Т. сумата от 5600лв., представляваща стойността на направени необходими разноски и извършени подобрения в допуснатия до делба съсобствен недвижим имот. Посочва се, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение. Твърди се, че по делото била допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза 4 за претендираните от ищцата разходи за поддържане на имота и направени подобрения, която експертиза не е обсъждана в цялост, а само в частта относно стойността, с която се е увеличила цената на апартамента в резултат на извършените СМР, както и не са анализирани в цялост показанията на разпитаните свидетели – св. М. Т., св.Л. и св.Т.. Навежда се, че съдът не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал – заключенията на вещото лице, писмените доказателства и свидетелски показания, в резултат на което е направил погрешния извод, че всички описани от ищцата Ю. Т. СМР съставляват необходими разноски за поддържане на имота и подобрения, като се поддържа, че съдът не се е произнесъл и по направените в отговора на молбата за заплащане на претендираните СМР възражения. Посочва се, че в мотивите на обжалваното решение няма изложени никакви доводи относно основателност или неоснователност на направените възражения в отговора на молбата за заплащане на суми за необходими разноски и подобрения. На следващо място, в жалбата се поддържа, че е неправилно математическото разделяне на стойността на извършените подобрения на две равни части, без да се преценява кои от подобренията са в дела на жалбоподателката и евентуално същата да бъде осъдена да заплати само тяхната стойност. Твърди се още, че съдът е следвало да изложи съображение, кои са доказателствата, установяващи извършването на СМР или разходи за поддържане на веща, които да съставляват подобрения по смисъла на закона. Посочва се, че съдът, без да анализира показанията на тримата свидетели в тяхната съвкупност и заключението на вещото лице е приел, че в резултат на извършените СМР от ищцата, апартаментът е увеличил цената си със сумата от 11 200лв. С оглед горните съображения се моли за постановяване на решение, с което да се отмени атакуваното решение, в обжалваната част, вместо което съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли иска за заплащане от Л. В. Т. сумата от 5600лв., съставляваща сума на извършени необходими разноски и подобрения в допуснатия до делба недвижим имот. Претендира се и присъждане на сторените по въззивното дело разноски.

По реда на чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор на горната въззивна жалба от другата страна по делото.

Благоевградският окръжен съд, съобразявайки представените по делото доказателства, след като взе предвид правомощията си по чл.269 5

ГПК и съобрази приложимия към делото закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд намира иницииралите настоящето производство жалби за допустими, тъй като са подадени в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивната съдебна инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.