Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 57 от 15.11.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Наказателно дело от общ характер 623/2022
Вид
Присъда № 57
Подписан
15.11.2022
В сила
15.11.2022
Състав
Калинка Костадинова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 144, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви на присъда № 57/15.11.2022г. по НОХД № 623/2022г. по описа на Районен съд Б**.

Делото е образувано с внесен от Районна прокуратура Б** обвинителен акт по досъдебно производство -ДП № 100/2021 г. по описа на 01 РУП – Б**, с който на Р. В. Б., роден в Б** на г., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, с настоящ адрес в гр. ***, бул. „** III“ № **, е повдигнато обвинение за това, че на 29.11.2020 г. около 18:00 часа в Б**, на ул. „Иван Михайлов“ № 53Б се е заканил с убийство към К. П. У. от Б** с думите „Ти в съвсем скоро време ще си мъртъв, и ти, и тази адвокатката майка ти, ще те убия първо тебе, после нея!“ и това заканване е възбудило основателен страх у К. П. У. за осъществяването му, като по този начин е извършил престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от П. У. срещу Р. Б. за сумата от 7000 лв. за обезщетяване на причинени от деянието неимуществени вреди заедно със законна лихва от датата на причиняването им до изплащане на сумата и У. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство.

Обвинението се поддържа от частния обвинител и от прокурора, който пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към минималния законов размер и за отлагане на изтърпяването му за изпитателен срок от 3 години от влизане в сила на присъдата, както и да му бъдат възложени съдебните разноски и да бъде присъдено претендираното от гражданския ищец обезщетение.

Съдът е провел съдебно следствие по общия ред, като е разпитал свидетели, приобщил е писмени доказателства, събрани в хода на разследването по ДП № 100/2021г. на 01 РУП Б** и е събрал нови писмени доказателства, чиито анализ дава основание да бъдат направени следните фактически изводи:

Подсъдимият Р. В. Б. и свидетелката Д. С. К. са живеели на съпружески начала от 2012 година и имат две деца – дъщеря им В. родена през г. и синът им Д., роден през г.

Отношенията им са били добри, като Б. е работел и е осигурявал нужните финансови средства за семейството, а Д. К. е отглеждала децата им. През 2019г. отношенията между тях се влошили, тъй като Б. разбрал, че Д. К. има извънбрачна връзка с К. У.. В резултат на това те разделили през месец март 2020г., когато К. напуснала семейното им жилище в гр.

Б**, на ул. „Р.“ № заедно с децата и се преместила да живее на квартира на ул. „И. М.“ №.

Първоначално Б. не знаел адреса им, в последствие го разбрал, както и това, че жилището е собственост на семейството на У. или на техни близки и той е помогнал да бъде наето.

Раздялата е била нежелана за подсъдимия и той е направил опити да възстанови връзката им и да продължи да се грижи за децата, но въпреки това продължавали да живеят разделени, а той се срещал с децата в почивните дни. През месеците след раздялата им Б. е знаел, че връзката на Д. К. и К. У. продължава, тъй като често ги срещал заедно, когато отивал до детската градина на децата за да ги види и е имало случаи, когато К. и У. заедно му отказвали срещи с децата. Това не е довело до конфликти между Б. и У.. Съдът установи среща между тях на 17.07.2020г. когато Р. Б., Д. К. и децата им се връщали с автомобил от почивка в с. Огняново. Съвместната почивка обнадеждила Р. Б., че е възможно отново да заживеят заедно и затова когато по пътя видял, че К. У. се движи след тях с автомобила си, решил да го спре и да поговорят за отношенията им с Д. К.. Подал сигнал към У. и намалил автомобила, след което и двамата спрели и слезли. Б. попитал У. дали има връзка с К. и когато получил утвърдителен отговор, бил много ядосан, скарал се с Д. К. и си тръгнали.

След тази среща, от която К. У. също бил ядосан, той изпратил съобщение на Б. със съдържание „Ще ти кажа нещо последно да знаеш и повече не желая да имам контакт с теб.

Не съм виновен, че жена ти не те иска и седи от немай къде с теб, а иска мен. Чао и прави каквото знаеш, плашиш гаргите!“. Няма данни за други срещи между подсъдимия и У. до инкриминираната дата 29.11.2020 г., неделя, около 18.00ч. на ул. „И. М.“ № , където Р. Б. докарал с автомобила си децата пред дома им, където ги очаквала Д. К.. Когато спрял 1 автомобила, Б. видял, че на улицата в близост е паркиран автомобила на К. У., а той самият е вътре. Първоначално подсъдимият не обърнал внимание на това, а помогнал на децата да слязат от автомобила, за да ги предаде на майка им. Детото В. все още говорела с баща си на раздяла, когато К. У. й подвикнал да побърза да се прибира и това много ядосало Р. Б. – той счел, че забележката е неуместна и несправедливо е отправена към малкото момиче, докато то се разделя с баща си. Затова се обърнал възмутен към У. и се скарал с него – изкрещял му за не вика, казал му че не е баща на В. и няма право да й нарежда какво да прави и пр. След кратка размяна на реплики между двамата, Б. си тръгнал.

Твърди се от обвинението, че при тази среща Б. е обидил К., която нарекъл „курва, мърла и я напсувал, а след това се насочил към К. У., който бил отворил вратата на колата си за да пита подсъдимия какво се случва, а Б. отвърнал с думите „Помияр, боклук, ще ти еба майката“ и се изплюл върху колата му, а след това се е заканил на У. с убийство с думите „Ей помияр, ще ти еба майката, много скоро ти ще си мъртъв, ти и твоята адвокатка майка ти, ще те убия първо тебе, после нея!“, след което се качил в колата и си тръгнал.

Анализ на доказателствата по делото е довел съда до извод, че тези обвинения са неоснователни и недоказани по изискващия се от закона начин. Обвинението е основано на показанията на К. У., подкрепени от показанията на Д. К. и в последствие от неговата майка В. У.. Поради близките взаимоотношения между У. и К. и поради влошените й взаимоотношения с подсъдимия, К. не може да бъде приета като безпристрастен свидетел и съдът преценява, че нейните показания не могат да бъдат ценени като независим източник на доказателства за извършено престъпление. В показанията си Д. К. твърди, че е била очевидец на случилото се на 29.11.2020г. около 18.00ч. когато по нейна поръчка К. У. е дошъл пред дома й за да й донесе покупки, а Р. Б. е дошъл с автомобила, за да докара децата им. Когато Б. е видял У. много се ядосал и избухнал – започнал да крещи и да обижда К., приближил автомобила на У., викал срещу него, заплюл го и заплашил К. като му казал, че ще убие него и майка му. След като си тръгнал, К. У. бил много разстроен и Д. К. му предложила да се качи в дома й за да се успокои, а той приел, но останал там за около 10 минути, обадил се на майка си да дойде да го вземе и си тръгнал. В следващите дни бил разстроен от случилото се, променил се, спрял да общува с нея, като казал, че се тревожи дали това няма да се повтори и какво може да му се случи в бъдеще. Освен това К. твърди, че и преди и след раздялата им, Б. е бил агресивен към нея – вдигал скандали, удрял я, блъскал я, като й причинявал синини. Тя не е подавала жалби към полицията или съда за упражненото насилие, не е търсила медицинска помощ.

В противовес на нейните твърдения за естеството на отношенията й с Р. Б. са свидетелските показания на М. Ч., която е живеела в съседство с жилището на К. и Б. в Б** и е поддържала с тях добри съседски взаимоотношения. Тя твърди, че през годините, когато Д. К. е живяла там, отношенията между нея и Б. са били добри – те са били винаги спокойни и усмихнати, К. е споделяла, че Р. прави всичко за тях и се грижи нищо да не липсва на нея и на децата. Ч. не е ставала свидетел на агресивна проява на подсъдимия към К., децата или който и да било друг човек.

Пред съда У. твърди, че когато е пристигнал с автомобила си на ул. „И. М.“ № на 29.11.2020г. около 18.00ч. е видял, че там пристига с автомобила си Р. Б.. Познал го е и понеже знаел, че Б. е конфликтен и опасен човек, за да не го предизвика, останал в автомобила си. Въпреки това Б. слязъл от своята кола, започнал да крещи и да обижда Д. К., а когато У. се опитал да го спре с думите „Какво става, защо правиш това нещо?“, Б. се обърнал към него, започнал да го псува и му се заканил за убийство с думите „Ще убия първо теб, после тая адвокатката майка ти!“, приближил се към автомобила и се изпюл върху него. След това буйствал още кратко време и си тръгнал. У. твърди, че се е почуствал заплашен с убийство и е възприел заканата като напълно сериозна, затова е приел поканата на Д. К. да се качи заедно с нея в дома й, там се обадил на телефон 112, но му било отказано 2 изпращане на полиция на мястото, тъй като Б. си бил тръгнал. След това У. се обадил по телефона на майка си В. У. и я повикал да дойде да го вземе, тъй не бил в състояние да управлява автомобила си и се страхувал, че Р. Б. може да го чака отвън и да го нападне. У. свидетелства, че не се е чувствал добре физически – треперел и му е причерняло, затова когато майка му дошла и го взела, заедно отишли в спешен център на МБАЛ Б**, където не го приели, защото приемали единствено пациенти, болни от Ковид -19, но му написали на бележка какви успокоителни лекарства да купи и той изпълнил това предписание. В последствие У.и се прибрали у дома, но К. не могъл да спи, тъй като се страхувал за себе си и за майка си. В последствие начинът му на живот се променил коренно за три-четири месеца – не излизал на заведения и на дискотеки за да не срещне Б., не смеел да върви пеша по улиците в близост до дома си през нощта, като се страхувал, че той ще го причака и ще го нападне. Постепенно се е успокоил и след около 6 месеца се е върнал към нормалния си живот.

В тези показания съдът установява съществени вътрешни противоречия, нелогични и необясними действия – така У. твърди, че заканата към него е отправена безпричинно, само защото се е намирал с автомобила си в близост до подсъдимия. Съдът посочва, че това твърдение не може да бъде прието за достоверно, като липсата на мотив за действията на подсъдимия не може да бъде обяснено с изпитваната от него ревност. Съдът посочва, че от към инкриминираната дата са били изминали повече от 8 месеца от раздялата на подсъдимия и Д. К., а Б. е знаел и преди това, че К. има връзка с У.. В месеците след раздялата им между двамата е имало многобройни срещи, в които подсъдимия не е показвал с нищо негативното си отношение към У. – не го е заплашвал, обиждал, нападал и пр. Както преди, така и след раздялата Б. е следвал една последователна и непроменена линия на поведение, в която се е въздържал да се конфронтира с У.. Поради това твърде необяснимо и нелогично е твърдението на У. и на К., че на инкриминираната дата без да бъде предизвикан, Б. е започнал да ги обижда и се е заканил на У. с убийство.

От показанията на В. У. – майка на К. У. се установява, че е била повикана на помощ от сина си привечер на 29.11.2020г., когато той се обадил по телефона й казал, че не се чувства добре и я моли да отиде и да го вземе от ул. „Иван Михайлов“ № 53, срещу сградата на Механотехникум в гр. Б**. У. отишла веднага и видяла, че синът й не се чувства и не изглежда добре – бил видимо прежълтял, треперел, потял се. Той й казказал за случилото се и двамата отишли в спешен център на МБАЛ Б** за да потърсят помощ и макар че К. не бил прегледан, получили указания да купят лекарства, които той да приема известно време, което и направил. У. потвърждава твърденията на сина си за изпитвания от него страх от получената заплаха и настъпилата промяна в поведението му, продължила дълго след случая. При оценка на тези доказателства съдът отчита, че поради близката родствена връзка майката заема естествена позиция на подкрепа на твърденията на К. У.. Съдът отчита и че У. не е очевидец, лично възприел случилото се, а пресъздава обстоятелствата на отправената към сина й закана така, както ги е научила от него. Личните й възприятия за влошеното състояние на сина й след случая и продължителната промяна в поведението му също са повлияни от естествената родителска загриженост и поради това не могат да бъдат ценени като обективни и достоверни доказателства за извършеното престъпление и неговите последици. Същевременно съдът отчита, че самата У. не е взела мерки за безопасност, въпреки твърденията, че заканата за убийство, отнесена и към нейния живот, е била възприета като сериозна.