Решение № 1665 от 04.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Катя Ив. Янева като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330102709 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от А. Д. Д. против „Ай Ти Еф Груп“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 5.6. от Договор за кредит № ***/10.09.2019 г. във вр. с Приложение № 1, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, в нарушение на договорното неравноправие между страните и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № ***/10.09.2019 г., по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 400 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 54 % и годишен процент на разходите от 49, 00 %. Твърди, че с договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя в разпоредбата на чл. 5.6 от Договора във вр. с Приложение № 1. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят 1 се задължил да заплати неустойка от 3, 96 лв. на ден. Сочи, че начислената по договора неустойка е от 100 лв. Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент от 40, 54 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, като поради увеличаване на лихвения процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, но същия не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че с кумулирана на задължението за неустойка кредиторът се обогатява допълнително, което води до нарушение на добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията между страните. Сочи, че възнаградителната лихва представлява цената на предоставената услуга, а в случая е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, което води до нарушаване на принципа за добросъвестност.

Позовава се на съдебна практика, съгласно която възнаградителна лихва в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави. По тези съображения счита, че не дължи плащания за неустойка, тъй като договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради сключването му в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, поради това, че уговореното в договора плащане, макар и установено като неустойка, по правната си същност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. Твърди, че неправилно размерът на плащането по чл. 3.3 от договора, наречено "неустойката", но представляващо скрито възнаграждение за ползването на финансовия актив, не е включен при определяне на годишния процент на разходите, поради което и посоченият в договора годишен процент на разходите също не отговаря на действителния, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 5 ЗПК при сключване на договора в полза на потребителя не е представена преддоговорна информация. По така изложените съображения счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи по кредита.

Счита, че с включване на клауза за неустойка в този размер се е достигнало до сключване на договора за кредит при заобикаляне на закона и в точност на 2 правилото, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с установяването на задължение за неустойка в договора и в нарушение на чл.

143, т. 5 ЗПК е предвидено необосновано високо обезщетение. Излага съображения за нищожност и на клаузата на чл. 3.3 от договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние договор за кредит № ****/10.09.2019 г., сключен по инициатива на кредитополучателя, подал заявка за кандидатстване, като е потвърдила, че е запозната и се съгласява с Общите условия. След одобряване на заявката сумата по кредита в размер от 400 лв. била предоставена и усвоена от кредитополучателката. Оспорва твърдението на ищцата, че при изчисляване на годишния процент на разходите следва да се включи и установената в разпоредбата на чл. 3.3. от Договора неустойка, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал.

3 ЗПК. Счита, че установената по договора възнаградителна лихва не е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл счита, че не е налице трайна съдебна практика установяваща ограничение на размера на лихвата до трикратния размер на законната лихва. Поддържа, че единственото законово ограничение е установено в разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, което в случая не е нарушено, доколкото установения по договора годишен процент на разходите е от 49, 65 %. Твърди, че неустойката не е установена в противоречие с основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в който смисъл счита, че последната не е установена в противоречие с добрите нрави. Твърди, че в случая неустойката е компенсаторна, поради неизпълнение на установено в договора задължение на кредитополучателя, като последната е договорена при превес на обезщетителната й функция с оглед компенсиране на вредите на кредитодателя, предоставящ високорискови парични заеми. Сочи, че клаузата на чл. 3.3. от договора е ясно и точно формулирана и осигурява обезщетение 3 за вредите на кредитора при предоставяне на необезпечен кредит чрез неизпълнение на задължението на длъжника за учредяване на обезпечение, което да отговаря на условията, предвидени в договора за кредит. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена в съответствие с изискванията на Закона за защита на потребителите. Възразява по отношение на твърдението на ищцата, че при сключване на договора не е представена преддоговорна информация, доколкото като приложение към договора е представен стандартен европейски формуляр. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка, установена в разпоредбата на чл. 5.6. от Договор за кредит № ****/10.09.2019 г. във вр. с Приложение № 1 като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения за недължимост на неустойка и поради недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, а именно – поради сключването му в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, единствено по които съдът дължи произнасяне.

Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата А. Д. Д. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен договор за потребителски кредит № **** от 10.09.2019 г. Към договора е подписано Приложение № 1, в което е посочено същественото съдържание на договора за кредит. По силата на така възникналото между страните правоотношение ответникът се е задължил да предостави в заем на ищцата сумата от 400 лв. чрез системата на еPay.bg на 4

„Изипей“ АД, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата в срок до 10.10.2019 г. с размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение от 413, 33 лв. и с размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение от 532, 12 лв. Установен е годишен процент на разходите от 49 % и годишен лихвен процент от 40, 5442000 %.

С разпоредбата на чл. 5.1. от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита.

Установено е, че обезпечението следва да е поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения. В клаузата на чл. 5.3. от Договора е установено, че кредитополучателят следва да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя, като по своя преценка кредиторът може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Посочено е, че поръчителите следва задължително да бъдат физически лица, които отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход от 1 500 лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от редовен.

С разпоредбата на чл. 5.6. от Договора е предвидено, че при неосигуряване в срок на обезпечение по кредита, което да отговаря на посочените условия, или действието на обезпечението бъде прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден забава, за който не е предоставил обезпечение, в размер, който е индивидуално определен в Приложение № 1 към Договора. Установено е, че неустойката се заплаща заедно с погасителната вноска и се начислява само за периода, в който кредита е бил без обезпечение. В т. 10 от Приложение № 1 е 5 посочено, че при непредставяне на обезпечение, размерът на неустойката е от 3, 96 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В случая в разпоредбата на т. 9 от Приложение № 1 към Договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 49 %.

С клаузата на чл. 5.6. от договора за потребителски кредит страните са установили, че длъжникът следва да заплати в полза на кредитодателя неустойка при неизпълнение на задължението му за осигуряване на обезпечение по чл. 5.1. от договора в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита. Тази неустойка е установена в т. 10 от Приложение № 1 към Договора в размер от 3, 96 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Неустойката в глобален размер е установена към деня на сключване на договора за кредит, доколкото в т. 4.2. е посочен размер на вноската без обезпечение от 532, 13 лв., а в т. 4.1. е посочен размер на вноската с одобрено обезпечение от 413, 33 лв. Разликата между посочените две суми формира общия размер на неустойката от 118, 80 лв.