Определение № 2462 от 04.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2462

04.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

12-ти граждански

На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско дело № 20201000503204 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

С определение №7084 от 19.05.2020г., постановено по гр.д.№3360/2015г., СГС е прекратил производството по делото.

Срещу определението е била подадена жалба от ищеца П. С., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.За да прекрати производството по делото като недопустимо съдът е приел, че действията на ответника са били предприети в качеството му на разследващ орган, при и по повод на възложената му работа, за които същия не носи отговорност, тъй като се ползва с функционален имунитет, както и поради това, че ищецът е следвало да сигнализира прокуратурата за извършено от него престъпление по чл.286 от НК.Тези изводи са необосновани, тъй като касаят основателността на предявения иск, а не неговата допустимост.Предпоставките, при които едно дело може да бъде прекратено са изчерпателно уредени в закона : спряно по взаимно съгласие дело, което не е било възобновено в шестмесечен срок от влизане в сила на определението за спиране ; второ заведено дело между същите страни и със същия предмет ; неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба.Не е такъв процесния случай.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и постанови връщане на делото за продължаване на следващите се процесуалния действия.

В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

Подадената жалба е в срок и е допустима.Разгледана по същество е основателна.

1

Производството по делото е било образувано по искова молба, предявена от П. С. срещу П. П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени от следните действия на ответника : депозиране на докладна записка до заместник-главния прокурор на РБ, в която са отразени твърдения за извършено от ищеца престъпление от общ характер/подкуп/, каквото той в действителност не е извършил, което по своето естество съставлява набеждаване ; потвърждаване на тези неистински твърдения в хода на образуваното срещу ищеца наказателно производство, в което ответникът е бил разпитван в качеството му на свидетел.

От изложеното по-горе се установява, че е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди, които ищецът е претърпял от неговото виновно и противоправно поведение.От наведените фактически твърдения е видно, че вредите се търпят от две групи действия : набеждаване пред надлежен орган за извършено от ищеца престъпление, вследствие на което срещу последния е било образувано наказателно производство ; потвърждаване на неистина от страна на ответника, който е бил изслушан като свидетел в това производство.Без значение за допустимостта на производството е обстоятелството, че срещу ответника не са били предприети действия по наказателно преследване за посочените по-горе действия.Източникът на претендираните вреди не е състав на извършено престъпление, а деликт/виновно и противоправно поведение/, поради което в рамките на гражданското производство няма да се постави въпроса за инцидентното установяване на факта на извършено от ответника престъпление.

Не може да се приеме, че производството е недопустимо в частта, в която се претендира обезщетение за неимуществени вреди от първата група действия. Безспорно е, че към момента на изготвяне на докладна записка от 16.03.2020г. ответникът е заемал длъжността „следовател в Национална следствена служба“, но тези му действия не съставляват упражняване на служебни правомощия по разследване на конкретно извършено престъпление, а сезиране на компетентен орган, че определено лице е извършило такива действия/твърдения за извършено престъпление/.За тези действия магистратът не се ползва с функционален имунитет.

Не е спорно по делото, че към настоящия момент е налице висящо исково производство, което е с предмет иска на П. С. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането й да му заплати обезщетение за вреди, които е претърпял от действия по незаконно наказателно преследване /образувано наказателно производство въз основа на твърденията на ответника/ .Липсва като обективен, така и субективен идентитет между настоящото производство и това по реда на ЗОДОВ, поради която няма процесуална пречка за самостоятелното разглеждане и на двете дела.Въпрос по същество е дали се обезщетяват едни и същи вреди, съотв. дали периодът на търпените болки и страдания не съвпада изцяло или отчасти.

Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, 2 поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №7084 от 19.05.2020г., постановено по гр.д.№3360/2015г. на СГС.

ВРЪЩА делото на СГС за продължване на следващите се процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3