Определение № 2945 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2945 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002104362 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 4165 от 25.07.2023 г. по в. гр. д. № 7376/2021 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, е потвърдено решение № 20054829 от 28.02.2021 г. по гр. д. № 73962/2019 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 50 състав, с което е признато за установено по отношение на ответника А. Е. А., че ищецът В. Б. П. е собственик на 64,812 % ид. части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. ,,Ц. С.” № 95 и искът за собственост е отхвърлен за разликата от 18.368% идеални части от същия имот.

Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор [№], като спорът се концентрира върху въпроса каква е идеалната част от имота, която притежава всеки от тях.

С нотариален акт за продажба № 162/15.10.1946 г., том X., рег. № 3162, дело № 2896/1946 г. на нотариус при Софийски областен съд, Б. и В. Г. Пончеви са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се от дворно място 434 кв. м., заедно с две сгради, построени върху дворното място, а именно: първата “а”, построена върху 94 кв. м. вътре в двора, и втора постройка “б” с лице към улицата, застроена площ само сградата от 50.80 кв. м.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, том XV, дело № 2821/1969 г., Б. Г. П. и В. Г. П. са продали на М. А. Л. следния техен недвижим имот: 18/100 идеални части от първия (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находяща се в [населено място], [улица], който партерен етаж е част от двуетажна жилищна сграда, означена с буква “а”, намираща се във вътрешната част на двора, заедно с 9/100 идeални части от общите части на сградата и 8/100 идеални части от дворното място, цялото с площ от 434 кв. м.

1

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том III, дело № 413/1975 г. на нотариус при СРС, Б. Г. П. е дарил на дъщеря си С. Б. Д. свой собствен недвижим имот, а именно: 41/100 идеални части от едно жилище, заемащо целия първи (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находящ се [населено място], [улица], целият етаж със застроена площ от 94 кв. м., който етаж е част от двуетажна жилища сграда, застроена във вътрешната част на двора, заедно с 22/100 идеални части от общите части на сградата и 23/100 идеални части от дворното място.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том III, дело № 414/1975 г. на нотариус при СРС, Б. Г. П. е дарил на сина си В. Б. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от едно жилище, заемащо целия втори надпартерен етаж от вътрешната сграда в двора, находящ се в [населено място], [улица], целият етаж със застроена площ от 94 кв. м, който етаж е част от двуетажна жилища сграда, застроена във вътрешната част на двора, заедно с 23.5/100 идеални части от общите части на сградата, и 23/100 идеални части от дворното място.

В резултат на извършените дарения от 18.01.1975 г., Б. Г. П. се е разпоредил изцяло с притежаваното от него имущество в полза на децата си С. Д. и В. П., като всеки от тях е станал собственик на по 23/100 идеални части от дворното място.

С протоколно определение от 24.02.1978 г. по гр. д. № 12683/1977 г. по описа на СРС е одобрена съдебна спогодба, по силата на която С. Б. Д. е получила в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилище, разположено в източната и западната част на първия (партерен) етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ на това жилище 40 кв.м., заедно с прилежащите към него едно избено помещение в източната част на сградата, 22/100 идеални части от общите части на сградата и 23/100 идеални части от дворното място; В. Г. П. е получил в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилище, разположено в западната част на първия (партерен) етаж на вътрешната двуетажна жилищна сграда, със застроена площ на жилището 35 кв.м., заедно с прилежащите към него едно избено помещение в западната част на сградата, 20.765/100 идеални части от общите части на сградата и 27.188/100 идеални части от дворното място; М. А. Л. е получила в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилището, разположено в източната част на първия (партерен) етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда, заедно с 9/100 идеални части от общите части на сградата и 8/100 идеални части от дворното място.

Във връзка с наведеното във въззивната жалба възражение, че след извършената делба на първия етаж се е стигнало до очевидно несъответствие между разпределените жилища и идеалните части от дворно място към тях, е посочено, че съдебната спогодба по делбеното дело представлява по естеството си двустранен договор. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, както и последиците й, приравнени на влязло в сила решение по силата на чл.234, ал.3 ГПК, не променят договорния й характер, като съдът не разполага с правомощие служебно да се произнася по въпроса за действителността на договора. При иск за собственост, по който ищецът сочи като правопораждащ факт договор за доброволна делба, съдът няма право да извършва преценка за действителността на договора по чл.75, 2 ал.2 ЗН, без въведено от ответника възражение за нищожност на сделката. С оглед изложеното въззивния съд е приел, че по силата на съдебната спогодба от 24.02.1987 г. С. Д. е получила 23/100 идеални части, В. П. – 27.188/100 идеални части, а М. Л. – 8/100 идеални части от дворното място.

С договор за дарение от 21.02.2001 г., сключен с нотариален акт № 13, том I, рег. № 427, дело № 12 от 2001 г. С. Б. Д. е прехвърлила в полза на брат си В. Б. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 41/100 идеални части от жилище, заемащо целия първи (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 22/100 идеални части от общите части на сградата и 23/100 идеални части от дворното място.

През 1981 г. с договор за продажба по реда на гл. II ЗСГ, обективиран в нотариален акт № 31/1981 г., В. П. е продал на С. К. Д. 1/2 идеална част от втори етаж на вътрешната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 49.47 % идеални части от общите части на сградата и 49.47 % идеални части от 75.15 % идеални части от дворното място. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и разясненията, дадени в. л. П. в проведеното открито съдебно заседание пред първата инстанция, визираните в нотариалния акт “49.47 % идeални части от 75.15 % идеални части” се отнасят за целия втори етаж на процесната сграда. Взето е предвид решение за определяне цената на недвижим имот по чл.16 ЗСГ и чл.34 ППЗСГ - за 1/2 идеална част от втория етаж от къщата са определени 18.812 % идеални части. Въззивният съд е приел, че В.

П., като собственик на 1/2 идеална част от втория етаж, с договора за продажба по реда на гл. II ЗСГ е прехвърлил на С. К. 18.812 % идеални части от дворното място (1/2 от 37.18 % идеални части).

С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 46, том I, рег.

№ 1025, дело № 40 от 2017 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 111, том I, рег. № 2013, дело № 87 от 2017 г., наследниците на С. Д. са продали на ищеца В. Б. П. притежаваната от тях 1/2 идеална част от втори етаж на двуетажна жилищна сграда, вътре в двора, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 49. 47 % идеални части от общите части на сградата и 49.47 % идеални части от 75.15 % идеални части от дворното място.

При тези данни въззивният съд е приел, че по силата на извършените разпоредителни сделки – договор за дарение от 18.01.1975 г. (в резултат на който ищецът получава 23 % идеални части от правото на собственост върху дворното място), договор за дарение от 21.02.2001 г. (при който получава още 23 % идеални части от правото на собственост върху дворното място) и договорите за покупко-продажба от 19.05.2017 г. и 18.09.2017 г. (при които получава 18.812 % идеални части от правото на собственост върху дворното място), ищецът се легитимира като собственик на 64.812 % идеални части от процесното дворно място. Прието е, че представеният нотариален акт № 177, том I, рег. № 2486, дело № 143/2018 г., съгласно който В. Б. П. на основание чл.587, ал.1 ГПК е признат за собственик на основание дарение и покупко-продажба на 83.18 % идеални части от процесното дворно място, не го легитимира като собственик на спорната идеална част. Съгласно 3 задължителните указания, дадени в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г., ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца В. Б. П..

Жалбоподателят поддържа, че при продажбата по ЗСГ от 1981 г. съсобственикът В. П. е притежавал 46 % ид. части от дворното място и затова не е имало пречка да се разпореди с 49,47 от 75,15 % ид. части или с 37,18 % ид. части от цялото дворно място. Съдът не е имал основание да се довери на необоснованото заключение на вещото лице, че в действителност с тази сделка са прехвърлени по-малко идеални части. Необоснован бил изводът на вещото лице, а оттам и на съда, че към втория етаж от къщата принадлежат само 37,18 % ид. части от мястото, а към първия етаж, който е с много по-малка площ - 63 % ид. части от мястото.

Необоснован бил изводът на съда, че процентът на мястото, припадащо се към втория етаж, е определен в представената преписка за продажба по ЗСГ на 18,82 % ид. ч. Представените решения за определяне на процента идеални части били без дата и без подпис. Съдът оставил без уважение искането на жалбоподателя да се изискат в оригинал всички писмени доказателства. Освен това жалбоподателят поддържа, че при извършване на делбата от 1977 г. била допусната грешка в изчисляване на припадащите се към обекта на В. П. идеални части от дворното място. Към неговия обект на първия етаж имало само 8,82 % ид. части от дворното място и само толкова идеални части неговите наследници С. С. и З. М. са могли да прехвърлят на ответника А. А. с нотариален акт от 2002 г.

В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за допускане на доказателства пред втората инстанция и за правомощията на въззивната инстанция при постановяване на съдебното решение да направи самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, исканията и възраженията на страните.

Жалбоподателят счита, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на ППВС № 1/53 г., ППВС 7/65 г., ППВС 1/85 г., решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг.д.№ 34/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 536/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.

Ответникът в производството А. Е. А. оспорва жалбата. Счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е неоснователна по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване без оглед цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.