Определение № 1593 от 05.06.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1593 гр. Стара Загора, 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20265530100511 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на „Деплан“ ООД, с която, против ответника „Виста Дел Мар 11“ ЕООД, са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдените на ищеца със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 442 по описа за 2025г. на Районен съд-Белоградчик вземания.

След запознаване със заповедно производство, съдът намери, че предявените искове са недопустими, а мотивите за този правен извод са следните:

В случая длъжника по заповедта е юридическо лице, видно от Разпореждане на съда по гр. д. №442/2025г. заповедта била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК и по тази причина е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът дава указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато възражението е подадено в срок, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и връчителя е събрал данни, че длъжника не живее на адреса, когато съда е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Исковият съд следва да прецени наличието на предпоставките на чл.415 ал.1 ГПК, без да е обвързан в тази насока от преценката на заповедния съд. В случая предвид на това, че длъжника е юридическо лице връчването на юридически лица и търговци е регламентирано в чл.50 ГПК. Освен това посочения в т.2 на чл.415 ал.1 ГПК чл.47 ал.5 несъмнено има предвид длъжник физическо лице за каквото и връчителя би могъл да събере данни, че не живее на адреса. При това положение не би могла да се приеме за налична хипотезата на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, която да обуслови извод за наличие на правен интерес за ищеца от предявените по делото искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдените му с тази заповед вземания. Преценката за противното на заповедния съд, обусловила указанията му до ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяването на иска, не обвърза исковия съд (така и т. 10а от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС). При липса на подадено срещу тази заповед 1 възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, същата е влязла в сила и въз основа на нея следва да се издаде искания от заявителя в заповедното производство изпълнителен лист (чл. 416 ГПК).

Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му, която в случая не е налице, а за наличието й съдът следи служебно.

Поради това исковата молба следва да бъде върната на ищеца, поради недопустимост на предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, против ответника, а образуваното за разглеждането й производство по делото да се прекрати (чл. 130 ГПК). По аргумент от чл.

130, ал. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради следва и да се съобщи.

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на ищеца „Деплан“ ООД искова молба с вх. № 3738/05.02.2026г., поради недопустимост на предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК против ответника „Виста Дел Мар“ ЕООД, и

ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането им производство по настоящото гражданско дело № 511 по описа за 2026г. на Старозагорския районен съд.

Определението подлежи на обжалване от ищеца пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2