Решение № 262838 от 29.08.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№

…….……./……………..2022 г. гр.

София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА при участието на секретар Антоанета Стефанова като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гражданско дело № 2697 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производствто е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищeцът А.Д.П., излага твърдения в исковата молба, че на 16.07.2020 г., около 13:50 часа, в гр.

София, на ул. “Адам Мицкевич”, на кръстовището с ул. “3020”, управлявайки мотоциклет марка “Иж”, модел “Планета”, с рег. №********му е отнето предимството, от л.a. марка „Пежо”, модел „106”, с рег. № ********, управляван от Ю.Х.Г., която извършвала маневра “ляв завой”, движейки се по ул. “Адам Мицкевич”, с посока на движение от ул. “Хан Кубрат”, към бул. “Сливница”, на кръстовището с ул. “3020”.

Твърди, че следствие на пътен инцидент осъществен по описания по-горе начин, А.П. e откаран като пострадал по спешност, в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД, гр. София, където бил хоспитализиран за периода от 16.07.2020 г., до 03.08.2020 г. В резултат на проведените изследвания лекарите установили, че ищецът получил следните травми:

Фрактура на долния край на лява бедрена кост;

Многофрагментна интраартикуларна фрактура на долния край на лъчевата кост на дясна ръка;

Фрактура на тибията на левия крак;

Открита фрактура на лява подбердица;Травма на носа с обилно кървене;

Излив в плевралната кухина и по хода на интерлоба;

Поради множеството фрактури, ищцът бил подложен на общо три оперативни интервенции, при които фрактурите на бедрената кост, на тибията и радиуса били фиксирани с поставянето на метални остеосинтези. С оглед на тежките счупвания, състоянието на пострадалия не се подобрявало. Това наложило ищецът да бъде подложен на антиколагулантна терапия.

Въпреки извършването на операциите, престоят на пострадалия в клиниката по анестезиология и интензивно лечение продължило, поради животозастрашаващото състояние обусловено от опасността от получаване на мастна емболия. С оглед на това, било напълно забранено на ищеца да извършва каквито и да било движения в леглото. В първите две седмици, пострадалият бил изцяло неподвижен, на болнично легло.

След изписването му от лечебното заведение, А.П., продължил лечението и възстановяването си в домашни условия. Поради тежкото му състояние за битовите и ежедневните нужди на пострадалия се грижили близките му, които му помагали да се облича, обува, понякога да се изправя от седнало или легнало положение.

Поради множеството фрактури, пострадалият е подложен на интензивна антитромботична профилактика. В първите два месеца, ищецът прекарал изцяло на легло с ежедневни болки. Изправянето му било невъзможно, тъй като за да ползва патерици или проходилка, била нужна опората на ръцете, но предвид фрактурата на дясната ръка изправянето останало невъзможно.

На

15.09.2020 г., А.П. провел лекарска консултация от която се установило, че пострадалият изпитва затруднение при придвижване и му е препоръчана рехабилитация. На 29.09.2020 г., ищецът потърсил отново лекарска помощ, поради продължаващите болки и невъзможност за самостоятелно придвижване. Лекарите установили, че провежданата рехабилитация не е дала резултат и ищецът е насочен към рехабилитация в болнично заведение.

На

08.10.2020 г., А.П. постъпил в “МБАЛ – Е.П.”, ЕООД, където провел курс по активна рехабилитация до 15.10.2020 г. В болничното заведение ищецът бил подложен на активни скелетно-мускулни упражнения, които дали положителен ефект върху състоянието му. Въпреки полагането на сериозни усилия за бързо възстановяване, получените фрактури на долните крайници се повлиявали бавно и предполагали нови рехабилитационни процедури.

На

13.02.2021 г., ищецът постъпил отново в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД, гр. София, където престоял до 16.02.2021 г. В болничното заведение бил подложен на четвърта оперативна интервенция, при която са му извадени поставените дистални застопоряващи винтове, с първата операция. След изписването на пострадалия от болничното заведение, същият е насочен към спазване на медикаментозна терапия с антикоагулант Фраксипарин 0,6 и обезболяваща терапия с Дексофен.

Към момента на предявяване на иска, се твърди, че цялостното здравословно състояние на ищеца е силно влошено, че е в невъзможност да се придвижва без помощни средства. Изпитва постоянен страх от усложнения, като често повтаря, че животът му е свършил и няма смисъл да продължава да живее така.

Ищецът излага, че горните обстоятелства са се отразили върху психеското му състояние и той страда от персистиращи страхови преживявания, които с времето се засилват. Тежкото клинично състояние е довело до чувства на обреченост, станал е емоционално нестабилен, тревожен, затворен е в себе си, необщителен по теми за здравословното му състояние, а в резултат на силните болки и преживения стрес започнал за страна от безсъние и ежедневно приема седативни и обезболяващи средства. Вследствие на изживения шок, множеството травматични увреждания и дългият престой в болнични заведения, липсата видими резултати от рехабилитация,състоянието на ищеца се характеризирало с обща отпадналост, виене на свят, залитане, дезориентация, нарушения на паметта и липсата на мотивацията.

Ищецът навежда твърдения, че във връзка с процесния пътен инцидент, е извършил разходи в размер на 4 863,01 лева., които били платени за проведените оперативни интервенции и свързаните с тях болничен и възстановителния престой в здравни заведения.

С тези фактически твърдения ищецът обосновава осъдителна претенция за сумата от 120 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията пред ответното дружество 18.08.2020 г., до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 4 863,01 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 26.02.2022г. до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът „Д.З.” АД, ЕИК ********, в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете.

Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило по вина на застраховано при него лице.

Счита, че размерът на претендираното от А. П. обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Оспорва като недоказан иска за имуществени вреди поради липса на връзка с процесното ПТП.

Оспорва твърдението на ищеца за продължителността на търпените болки и посттравматично стресово разстройство.

Обосновава възражение за съпричиняване поради несъобразена скорост, липса на включени светлини, поставена обезопасителна каска и непроявено нужно внимание при шофиране.

Оспорва и началната дата на претенциите за лихва по иска да неимуществени вреди.

Ищецът в допълнителна искова молба оспорва възраженията на ответника за съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение и за дължимостта на претендираните акцесорни задължения за лихва.

Ответникът в допълнителен писмен отговор поддържа направените възражения.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност спрямо материалните норми, регламентиращи процесните отношения и след като като съобрази становищата и възраженията на страните, приема приема за установено от фактическа и правна страна:

Видно от Решение № 1326/14.12.2021 г., ведно с мотивите към него, постановени по н.а.х.д. № 12327/2021 г., по описа на СРС, влязло в законна сила на 30.12.2021 г., водачът на л.a. марка „Пежо”, модел

„106”, с рег. № *******, Ю.Х.Г., e призната за виновна в причиняването по непредпазливост на три средни телесни повреди на ищеца, нарушавайки правилата за движение визирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

От заключението по приетата като доказателство комплексна съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, съобразена с грасните доказателства и извършения личен преглед на ищеца, се установява, че резултат от ПТП А.П. получил следните травматични увреждания:

Фрактура на долния край на лява бедрена кост;

Многофрагментна интраартикуларна фрактура на долния край на лъчевата кост на дясна ръка; Фрактура на тибията на левия крак;

Открита фрактура на лява подбердица;

Травма на носа с обилно кървене;

Излив в плевралната кухина и по хода на интерлоба;

Вещите лица са определили шест месечен възстановителен период, но по отношение на конкретния пострадал заключават, че ищецът е продължавал за изпитва физически болки и страдания около две години, а възстановителния период не е завършен. Предстоящите интервенции са свързани с извеждане от тялото на поставените остеосинтетични средства. Тези медицински манипулации, ще доведат до нови болки и страдания.

Според вещите лица, едва след тях и определен период от време, може да се отговори на въпроса настъпило ли е пълно възстановяване на пострадалия. Предвид заключението в тази част, съдът приема, че възстановяване не е настъпило и ищеца продължава да търпи болки и страдания, което са прогнозируеми и в бъдеще, а пълното възстановяване е факт, който не е настъпил към датата на устните състезания. Вещите лица са категорични, че неимуществените вреди и разходите извършени за възстановяване са следствие от ПТП. Възоснова на тази констатация, съдът приема, че заключението е доказателство за пряка причинно следствена връзка между ПТП и констатираните травматични увреждания.Отделно от тях, но също в пряка причинно следствена връзка се явяват и установените при прегледа загрозявящи белези по предмишницата, лявото бедро, тазобедрената става, колянната става, лява подбедрица. Съгласно дадените обяснения от вещите лица в проведеното първо о.с.з., за ищеца са налице трайни последици, тъй като са налице ограничени движения в крайниците, като по отношение на това състояние възстановяването не е приключило.

От заключението към СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че пострадалия е на 25 години с правилно психическо и физическо развитие, и е израствал в благоприятна семейна среда, в която не е развил вредни навици. Завършил е висше образование и работи като ръководител движение в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Експертизата сочи, че ищецът е личност с изявена социална, професионална и личностна интеграция върху която пътният инцидент е оказал разрешаващо въздействие. В следствие на настъпилото преструктуриране на постигнатото, личността е била поставена в стресова ситуация за запазване на постигнатото и минимализиране на последиците от физическите травми. Травмата по болест е шестото скалата на интензитет от общо 43 –те жизнени събития и се обобщава с 53 точки и пътен инцидент представлява психо-травмиращ и стресиращ фактор за ищеца и е създал в пострадалия фуртсриращ фактор. Според заключението при ищеца са налице остатъчни страхови ситуативни преживявания, придружени с притеснения и съмнения относно бъдещото възстановяване на пострадалия.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. А.А.Ш.– на 61 години, се установява, че ищецът е приет по спешност и на близките му са разяснени видовете травматични увреждания. Десет дни е престоял в реанимация за възстановяване на жизнените показатели. В периода от ПТП до изписване от реанимация, близките му е са допускани до него.

От лекарите, близките са разбрали, че е получил мастна емболия. След преместване в друго отделение е обслужван от свидетелката – негова майка и от сестра му. Нуждата от чужда помощ за естествени нужди и поддържане на елементарна хигиена е тежала върху свидетелката, която е вдовица и в семейството не е имало физически силен близък, който да помага. Това състояние на невъзможност да се обслужва сам е продължило три месеца. След рехабилитационни процедури е постигнал относителна самостоятелност за обслужване, но първоначално с патерица, а в последствие с канадка. Понастоящем продължава да куца и изпитва болки. Предстоят още опаритивни интервенции за вадене на пирони и имплант на дясна ръка. В следствие на стреса и физическите травми, станал раздразнителен, но по често разсеян и забравящ. Съдът кредитира показанията на свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, като напълно съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.