Решение № 20 от 07.03.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. С., 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20211800900131 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

М. ЦВ. Д. и Н. СЛ. Д. са предявили срещу "Л.И." АД обективно и субективно съединени искове, както следва: главни искове за плащане на застрахователно обезщетение, включващо обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сина им Д.

НеД. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2021 г., в размер на по 200000 лв. за всеки от ищците, и обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ на всеки от ищците в размер на законната лихва върху горната сума, считано от 08.04.2021 г. - датата на предяваване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане; акцесорни искове за плащане на обезщетение за забава на всеки от ищците в размер на законната лихва върху сумата на застрахователното обезщетение, формирана по горепосочения начин от обезщетението за неимуществени вреди и обезщетението за забава, считано от изтичане на 15 работни дни от датата на предявsване на извънсъдебната претенция пред застрахователя до окончателното плащане /вж. уточнението в допълнителната искова молба/. В исковата молба се твърди, че на 04.03.2021 г. около 17.50 ч. на път I - 1 при 197-ми км. настъпило ПТП между участник № 1 - л. а. „БМВX3“ с рег. № СО 3696 СМ, управляван от Г. Т. Г., и участник № 2 - л. а. „Форд Мондео“ с peг. № СО 9697 ВС, управляван от Н.Н.Т.. Виновен за ПТП бил водачът Г. Т. Г., който, движейки се със скорост 101 км./ч. и при управление на автомобила след употреба на алкохол, предприел маневра за изпреварване на колона от автомобили, при която реализирал челен удар с движещия се в насрещната пътна лента л. а. „Форд“. В резултат на удара пътуващият в л. а.

„Форд“ Д. НеД. Д. получил множество телесни увреждания и починал на място. Ищците търпели неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сина им, като в исковата 1 молба са изложени подробни фактически твърдения за отношенията им с починалия и за характера и интензитета на търпяното страдание поради смъртта му. Тъй като относно управлявания от Г. Т. Г. автомобил имало сключен с ответника и действащ към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищците предявили извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но застрахователят не определил и не платил обезщетения, поради което се предявяват настоящите искове.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, но бланково, без конкретни фактически твърдения и правни доводи и конкретизирани оспорвания, обосноваващи това оспорване. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Не оспорва и механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на сочения за виновен за ПТП водач, настъпването на вредоносния резултат и причинната връзка между този вредоносен резултат и ПТП, както и родствената връзка между ищците и починалия. Основава защитата си на възражения за съпричиняване от страна на починалия поради това, че той по своя воля се е качил и доброволно се е съгласил да бъде превозван от алкохолно повлиян водач, както и че е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Доколкото оспорва исковете по размер, съдът приема, че оспорва интензитета на търпяното от ищците страдание. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.

Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото относно наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на сочения за виновен за ПТП водач, настъпването на вредоносния резултат и причинната връзка между този вредоносен резултат и ПТП, както и относно родствената връзка между ищците и починалия /налице са и доказателства досежно горните факти, но доколкото същите не се оспорват, съдът не следва да ги коментира/.

Установи се по делото /не се и спори/, че ищците са предявили извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 08.04.2021 г.

От заключението по допуснатата КСМАТЕ и обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Д. НеД. Д. е пътувал като пътник в лек автомобил „БМВ ХЗ“.

Началото на възникване на ПТП е свързано със силен удар на между челната дясна част на лек автомобил „БМВ“ и задна дясна част на лек автомобил „Форд Мондео“. Този удар е осъществен при голяма разлика в скоростите на движение на двата автомобила, при което, вследствие на инерционните сили, действащи върху тялото на пътуващия в лек автомобил „БМВ“ Д., се придвижва в посока напред по отношение посоката на движение на автомобила и части от тялото контактуват с арматурното табло, с отварящата се въздушна възглавница, с челното стъкло, като при този контакт са получени характерните увреждания в областта на лицето, както и счупването на шийните прешлени с отваряне напред на гръбначномозъчния канал. Като цяло механизмът на получаване на констатираните при Д.

2 телесни увреждания е удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма енергия на въздействието и основна направление на силите отпред назад спрямо тялото на пострадалия.

Към момента на преобръщане на автомобила встрани от него е изпаднал пострадалият Д..

Комплекiната оценка на травматичните увреждания, тяхната анатомична локализация и морфология, както и механизмът на ПТП водят до извода, че Д. е бил без предпазен колан.

Ако пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен колан, то не би получил констатираните при аутопсията травматични увреждания, довели до смъртта му.

От заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза се устаноlява следното: В резултат на ПТП двамата ищци са изпаднали в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ , дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Ясно изразена е връзката между стресиращия фактор и и началото на описаната симптоматика, като симптомите не отзвучават за няколко дни, а са придобили хроничен ход, като са се задълбочили и обогатили. И към момента продължават емоционалните нарушения на двамата ищци, свързани с изживяване на тревожност. Имат белези на социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи. Загубата на сина е довела при майката до тежък депресивен епизод. Налице е невровегетативна симптоматика, дистимен фон на настроението, депресивност, безнадеждност и безперспективност на изживяванията, което състояние може да бъде с продължителност от години. При бащата са налице белези на дезорганизация на личността, изразяваща се в в мащабна девалидизация, загуба на интереси и желание за живот. Травматичното събитие е довело майката и бащата до самоизолация, депресия и невъзможност да изпитват щастие от живота, като изпитват тревожно очакване да стане чудо и синът да се появи за обяд или вечеря. Вероятността от преодоляване на това състояние е много малка.

От показанията на свидетелката Василева – сестра на ищцата М.Д., се установява следното: Семейството било много сплотено и тримата се грижели един за друг. Родителите отгледали сина си с топлота и осигурявали с цената на лишения образованието му, а след това той започнал да се грижи за тях, живеел с тях в едно домакинство, поемал разходите им, уважавал ги много и ги имал за пример, изпитвал благодарност за това, което са направили за него. И до ден днешен ищците не можели да преодолеят смъртта на сина си.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главните искове за плащане на застрахователно обезщетение, включващо обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя:

Исковете са частично основателни - до размера от по 100000 лв. за всеки от ищците 3 на обезщетението за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на това обезщетение за претендирания период, до който размер следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им предявени размери от по 200000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика за претендирания период следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

Исковете в частта по претенцията за плащане на обезщетение за неимуществени вреди са доказани по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.

432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което е починал Д. НеД. Д.

– син на ищците, поради което в резултат на ПТП те са претърпели неимуществени вреди – страдание поради смъртта му. Установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от Г. Т. Г.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вредоносния резултат. Установи се и вината на Г. Т. Г. - презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача. Установи се също, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Г. Т. Г. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищците.

Установи се и родствената връзка между ищците и починалия Г. Т. Г., обусловила и близката духовна връзка на ищците с починалия, обуславяща от своя страна големия интензитет на търпяното от ищците страдание.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 200000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищците неимуществени вреди. Съдът намира този размер на обезщетението за справедлив, имайки предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д.

№ 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на 4 вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищците поради смъртта на техния син. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите и заключението по съдебно-психологическата експертиза. Загубата на дете винаги е най-тежка, независимо от неговата възраст и от това дали е устроило самостоятелно живота си или не. Ищците са имали изключително близки и топли отношения на грижа и обич със сина си, били са задружно семейство, грижели се един за друг. Загубата на сина им е довела до психически срив и при двамата, който и до момента не е преодолян.