Определение № 531 от 24.09.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Ямбол, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Б. Д. от гр.****** частна жалба, срещу Разпореждане №2791/08.08.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр. дело №2419/2024г. по описа на този съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.10 ГПК за сумата 8030лв. против длъжника С. Р. А. от гр.******.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното разпореждане на заповедния съд, с искане за неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист за претендираната сума. Изложените от частния жалбоподател съображения са, че заявлението му е по образец за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която норма установява, че не е необходимо към заявлението да се прилагат документи, установяващи задължението. В случая той приложил такъв документ, но счита, че документът не може да служи като основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

ЯОС намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването и против подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното.

Пред ЯРС Д. Б. Д. от гр.****** е подал заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Р. А. от гр.****** за вземане в размер на сумата общо 8030лв., от която сума- главница в размер на 6 900лв. и мораторна лихва в размер на 1 840лв. за периода 18.04.2021г.-04.08.2024г., дължими по запис на заповед от 20.09.2022г. В т.9 от заявлението заявителят Д. е посочил, че вземането му произтича от запис на заповед от 20.09.2022г., а в т.12 от заявлението е изложил обстоятелства, от които произтича вземането, според които вземането му е за дадени в заем пари и мораторна лихва, като за предаването на парите са съставени писмени документи, които са приложени към заявлението.

Към заявлението са приложени три записа на заповед, единият от които е соченият в т.9 от заявлението – запис на заповед от 20.09.2020г. с падеж на предявяване, издаден от С.

1

Р. А., който се е задължил да заплати на Д.Д. сумата 5 600лв. при предявяване на записа на заповед. Посочено е в записа на заповед, че предявяването може да се направи в срок от 200 календарни дни от датата на издаване на записа.

По заявлението ЯРС е образувал ч.гр.д.№2387/2024г., като с разпореждане от 06.08.2024г. производството по това дело е прекратено и е разпоредено заявлението да се образува в друго дело. Изложените от съда мотиви са, че вземането произтича от документ по чл.417, т.10 от ГПК – запис на заповед и процесуалният закон предвижда друг ред за произнасяне.

След прекратяване на ч.гр.д.№2387/2024г. по заявлението на Д.Д. ЯРС е образувал ч.гр.д.№2419/2024г. и е постановил обжалваното разпореждане, с което е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.10 ГПК. За да постанови този резултат, заповедният съд е приел, че искането на заявителя произтича от редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа реквизитите по чл.535 от ТЗ, но същият не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като падежът на записа е на предявяване и не е установено той да е предявен за плащане.

Разпореждането е правилно и следва да се потвърди.

Вземането на заявителя, сега частен жалбоподател, се основава на запис на заповед – документ по чл.417, т.10 ГПК. Когато се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК, проверката която на основание чл.418, ал.2 ГПК заповедният съд извършва, е дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. При тази проверка правилно в случая районният съд е приел, че представеният от заявителя запис на заповед от 20.09.2020г. е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не е настъпила изискуемостта на вземането. По този въпрос е налице безпротиворечива практика на ВКС, част от която е посочена от ЯРС, а също и друга - с постановеното по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК Определение № 45/13.01.2014г. по ч. т. д. № 2880/13 г. на ВКС, ТК, I т. о., както и Решение №77/14.08.2015г. по т. д. № 1156/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. Съгласно посочените от двете инстанции актове на ВКС, ТК, предявяването на запис на заповед, който е с падеж "на предявяване", има за цел да установи падежа на задължението. Във формираната практика на ВКС е прието, че е необходимо предявяване на издателя за плащане на записа на заповед с уговорен падеж "на предявяване", както и прилагане на доказателства за това към заявлението по чл. 417, т.10 ГПК, вр. с чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като в този конкретен случай с предявяването се определя падежа на задължението и настъпва изискуемостта на задължението на издателя за плащане, без което не се явява настъпила изискуемост на същото. Или предявяването на менителничния ефект за плащане на издателя, във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението. В случая това условие не е установено и разпореждането на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението за вземането, основано на записа на заповед, е правилен съдебен акт.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че подаденото от него заявление е за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, който процесуален ред не изисква представяне на документ. Разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК предвижда издаване на заповед за изпълнение при наличието на вземания за парични суми. ГПК урежда и специален ред - чл. 417, т.10 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. Заявлението и в двата случая е по образец и следва да отговаря на изискванията за редовност на искова молба, към които препраща чл. 410, ал.2 от ГПК. В случая в подаденото заявление заявителят Д. ясно е посочил, че вземането му произтича от запис на заповед, т.е. от абстрактна сделка. Действително, заповедният съд не е дал указания на заявителя за използване на правилния образец на заявление с прилагане на същия (чл.425, ал.2 ГПК), но по същество съдът се е произнесъл по искането на заявителя, с което е сезиран. Както се посочи, за издаването на заповед за изпълнение въз основа на ценна книга, запис на заповед, е предвиден изричен ред и в случая с така формулираните обстоятелства, от които произтича вземането, този ред е бил заобиколен от заявителя, от което той не може да черпи права. При искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т.1 от ГПК трябва да се посочат обстоятелствата, от които произтича вземането и когато те са различни 2 от тези по абстрактната сделка, т. е. произтичат от каузална сделка, следва да се посочи и индивидуализира каузалната сделка. В случая заявителят, сега частен жалбоподател, не е посочил в заявлението си такива обстоятелства, поради което заявлението му не подлежи на разглеждане по реда на чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2791/08.08.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр. дело №2419/2024г. по описа на този съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3