Решение № 360 от 21.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. ХАСКОВО, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500815 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №520/23.06.2025г., постановено по гр.д.№2084/2024г. Районен съдХасково: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с.***, общ. Хасково, обл. Хасково, по предявения от А. П. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, иск по чл. 108 ЗС, че А. П. И. е собственик на 24 кв.м., съставляващи реална част от УПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, община Хасково, област Хасково, която реална част е обозначена с точки 10-7-9-4-5-10 на Комбинираната скица - Приложение 9 към допълнителното заключение по съдебнотехническа експертиза, оцветена в синьо и представляваща част от оградения от ответника имот, попадащ в УПИ с идентификатор ***, намираща се на лист 127 от същото дело, която скица, приподписана от състава на съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му установителна част до предявените 40 кв.м. като недоказан; ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от А. П. И. срещу А. Д. К., в ЧАСТТА за предаване владението на гореописаната реална част, като неоснователен; ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, общ.

Хасково, обл. Хасково, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. П. И., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***, сумата от 1160 лв., представляваща сторени разноски пред първата инстанция; ОСЪЖДА А. П. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, общ. Хасково, обл. Хасково, сумата от 750 лв., представляваща сторени разноски пред първата инстанция.

1

Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС, в частта за предаване на владението на 24 кв.м., съставляващи реална част от УПИ с идентификатор№***,находящ се в с.

***,община Хасково, област Хасково, като реална част обозначена с точки 10-7-9-4-5-10 на Комбинирана скица –Приложение 9 към допълнителното заключение по съдебно техническата експертиза,оцветена в синьо и представляваща част от оградения от ответника имот, попадащ в УПИ с идентификатор №*** е останал въззивникът А. П. И., който чрез пълномощника си го обжалва в посочената част с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Намира правните изводи на районният съд за отхвърляне на ревандикационната претенция за изцяло неправилни като в тази връзка поддържа, че с ангажираните доказателства не е установено наличието на съгласие на съседните собственици по изграждане на процесната ограда. Твърди,че за да е налице такова съгласие то е следвало да бъде налице към момента на построяване на оградата около 1998-1999г., но по делото липсвали каквито и да било данни и съответно доказателства за наличието на такова съгласие между тогавашните собственици на съседните имоти. В тази връзка счита, че представената декларация от 12.12.1997г., от Д.Р.Т. и Д.Р.Т., с която е декларирано уреждането на регулационни сметки и изплащане на суми, не може да се приеме за съгласие относно построяване на ограда, доколкото от представените по делото актове за собственост не установяват посочените лица в периода от 1969г. до 2022г. да са притежавали право на собственост върху УПИ с идентификатор ***.

Твърди,че през последните 20 години имота, който притежава е сменил множество собственици, като първото заявено инвестиционно намерение по отношение на този имот е именно неговото и именно тогава за първи път е било констатирано, че изградената между съседните имоти ограда не е разположена на границата между двата имота и навлиза в неговия имот. В случая не били спазени изискванията на специалните нормативни актове, уреждащи изискванията за вида и местоположението на оградите между съседните имоти, както и изискванията за строежи на такива огради. Сочи също, че с отговора на исковата молба ответникът твърдял, че оградата между двата съседни имота е изградена върху дворищно-регулационната линия и същата не навлиза в имота на ищеца, поради което нямало как да се приеме намерението за своене, като един от юридическите факти за придобиване на процесните 24 кв. м. по давност. Намира за приложими в случая разясненията дадени в ТР №1/2012г., постановено по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС.

Претендира въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково в обжалваната му част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, като осъди ответника да му предаде владението върху процесните 24 кв.м. Претендира и присъждане на разноски в пълен размер за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия А. Д. К., който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че при постановяване на решението си районният съд се е съобразил изцяло с ТР №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС след задълбочена и прецизна преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа, че е имало съгласие на собствениците на двата съседни имота за построяването на оградата на мястото където се намира, поради което този извод на съда не почивал на предположения, а бил изграден въз основа на доказателствата. Претендира от въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково в обжалваната част. Претендира и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на 2 обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в провомощията на въззивният съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта-в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията дадени в т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Производството пред РС-Хасково е образувано по предявен иск ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, от ищеца А. П. И. срещу ответника А. Д. К.. Предмет на ревандикационната претенция са били 40 кв.м., съставляващи реална част от УПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, община Хасково, област Хасково.

Ответникът е оспорил иска, като е твърдял, че оградата между двата съседни имота оградата е положена по дадена строителна линия от геодезист и съвпада с дворищно регулационната линия между двата имота и не навлиза в този на ищеца. Въвежда твърдения, че от поставянето на оградата до настоящия момент ответникът и семейството му владеят процесния имот явно, безспорно, непрекъснато и като свой.

За да се уважи иска по чл.108 от ЗС ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на три комулативно дадени предпоставки, а именно: че е собственик на претендирания недвижим имот, че този имот се владее от ответника и че се владее без основание. Т.е. следва да докаже принадлежността на правото си на собственост,на твърдяното от него придобивно основание.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, представляващ 40 кв.м., съставляващи реална част от УПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, община Хасково, област Хасково въз основа на договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт №**, том 6, рег.№ ***г.

Ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

По този иск ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът, че ответникът владее или държи имота към момента на предявяване на иска, а ответникът –основанието, на което осъществява владението или държането, ако твърди, че такова основание съществува. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост /установителна част/ и осъдителен иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/, поради което съдът се произнася с два диспозитива: установителен, по – който се формира СПН по правото на собственост и осъдителен, по който се формира СПН по притезанието за предаване на владението или държането.

Първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е признал за установено в отношенията на страните, че ищецът А. П. И. е собственик на 24 кв.м., съставляващи реална част от УПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, община Хасково, област Хасково, която реална част е обозначена с точки 10-7-9-4-5-10 на Комбинираната скица - Приложение 9 към допълнителното заключение по съдебнотехническа експертиза, оцветена в синьо и представляваща част от оградения от ответника 3 имот, попадащ в УПИ с идентификатор ***, намираща се на лист 127 от същото дело, която скица, приподписана от състава на съда, съставляваща неразделна част от решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Следователно спорът за собствеността върху процесната реална част от 24 кв.м. е разрешен с влязло в сила решение.

Предмет на обжалване е Решение №520/23.06.2025г., постановено по гр.д.

№2084/2024г. Районен съд-Хасково само в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца ответникът А. Д. К. да му предаде владението на 24 кв.м., съставляващи реална част от УПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, община Хасково, област Хасково, която реална част е обозначена с точки 10-7-9-4-5-10 на Комбинираната скица Приложение 9 към допълнителното заключение по съдебно-техническа експертиза, оцветена в синьо и представляваща част от оградения от ответника имот, попадащ в УПИ с идентификатор ***.

В тази връзка следва да се отбележи следното:

От заключението на назначената съдебно техническа експертиза, се установява,че спорната граница между имотите на ищеца и ответника е материализирана на място с ограда с бетонови колове с бодлива тел. Вещото лице е констатирало, че дворищнорегулационен план за с. ***, общ. Хасково, е одобрен със Заповед №880/21.04.1928 г.

Измененията до 1983 г. са нанасяни върху работно копие от този план. Видно от Приложение 1 към експертизата, планът е изменен, като от парцели (по днешна терминология урегулиран поземлен имот УПИ) VII, отреден за имот пл.№ *** и ***, отреден за имот пл.№ **, се образуват три парцела - VII, XII и VIII, и трите отредени за имот пл.№ ***. През 1983 г. е изчертано ново работно копие на плана от 1928 г., на което са допълнени измененията на кадастъра и са отразени регулационните промени (Приложение 2). Сградите в имоти пл.№ ** и *** са нанесени, влючително сградата, представляваща навес/лятна кухня, отразена като ПС (паянтова сграда). През 1998-1999 г. е изработен нов кадастрален план, който според действащите тогава норми не е отделно одобряван, а е следвало да е основа за нов регулационен и застроителен план, с които да бъде одобрен (Приложение 6). Видно от това заснемане, имот пл.№ *** включва двата процесни имота /собствени на страните по делото/, между които няма граница. Със Заповед № РД-1852/14.03.2024 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, според които: Имотът на ищеца е поземлен имот с идентификатор *** област Хасково, община Хасково, с. ***, вид собственост Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 1135 кв. м, стар номер **, квартал ***, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***; Имотьт на ответника е поземлен имот с идентификатор *** област Хасково, община Хасково, с. ***, вид собственост Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 1187 кв. м, стар номер ***, квартал ***, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и *** (Приложение 7). Вещото лице е посочило, че е налице несъвпадение между дворищно-регулационната линия между УПИ VIII и УПИ XII в кв.***по действащия план за регулация на с. *** и имотната граница между поземлени имоти с идентификатори *** и *** по действащата кадастрална карта.