Определение № 1051 от 07.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. ХАСКОВО, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500870 по описа за 2025 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Ай Тръст“ ЕООД – гр.*** е останал недоволен от Определение № 1633 от 08.07.2025 год., постановено по гр.д. № 1113 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на Решение № 248 от 08.04.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд измени решението в частта за разноските, като намали размера на присъденото в полза на пълномощника на насрещната страна, адвокатско възнаграждение от 480 лева, с ДДС на 150 лева без ДДС.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от адвокат Д.М. – пълномощник на ищеца М. А. А., с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1113 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат Д.В.М. в качеството му на пълномощник на М. А. А. против „Ай Тръст“ ЕООД – гр.***, с искане за присъждане на сума в размер на 500 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство от 01.02.2022 год.

С исковата молба е направено искане за присъждане на 1 адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с ДДС, поддържано и в подадено от пълномощника на ищеца становище от 28.01.2025 год., с което е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор, с който е заявил признание на иска, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, пертендирано от насрещната страна и при условията на евентуалност – за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

По делото са проведени две открити съдебни заседания и е постановено решение, с което искът е уважен, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с ДДС, на основание чл.38 от ЗА.

Препис от решението е връчено на ответното дружество на 22.04.2025 год., а подадената от него молба по чл.248 от ГПК е приета в съда на 08.05.2025 год., изпратена по пощата на 07.05.2025 год., т.е в двуседмичния срок за обжалване на решението, с искане за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване размера на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС на 150 лева без ДДС, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата.

Определението е съобщено на ответника на 01.08.2025 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 11.08.2025 год., т.е в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева, а според предишната редакция – 300 лева.

2

Обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита е сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, на две писмени становища и на отговор на молбата по чл.248 от ГПК.

Анализът на посочената по-горе норма от Наредбата в сегашната и в предишната й редакция, обосновава извод за това, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, ведно с ДДС в размер на 80 лева, не се явява прекомерно завишен.

При определяне на посочения размер, съдът изхожда и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 лева до 360 лева.

Разликата до предвидения максимален размер от 360 лева до присъдения такъв от 400 лева, не обосновава извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като неоснователно съдът намира становището на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с това, че в срока по чл.131 от ГПК е заявено признание на иска, поради което и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските следвало да бъдат възложени на ищеца, предвид това, че за прилагането на последиците на посочената правна норма е необходимо наличието на две кумулативно дадени предпоставки, свеждащи се до признание на иска и още – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, която съдът приема, че не е налице, отчитайки в тази насока и поведението на ответника по време на висящността на спора, в рамките на която претендираната от ищеца сума не е била заплатена.

Като неоснователно съдът намира и становището на жалбоподателя за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца, по следните съображения:

Адвокатските възнаграждения, определени в Наредба

3

№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са с включен ДДС, поради което при окончателното им определяне се дължи начисляване на ДДС в размер на 20 %, тогава, когато адвокатът е регистриран по ДДС – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Когато адвокатът предоставя услуга и е регистриран по ДДС, той начислява ДДС, посочва го в отделен ред от фактурата, но данъчната основа следва да определя размера на дължимото възнаграждение. В случаите на предоставена правна помощ от адвокат на материално затруднено лице, адвокатът не получава адвокатско възнаграждение от своя доверител, съответно няма задължение да издаде фактура, в която да начисли ДДС и да го отрази във фактурата. Но това не означава, че не се дължи ДДС върху тази услуга, след като адвокатът е регистриран по ДДС. Нормата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА дава право на адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна, когато е предоставил безплатна правна помощ и лицето, комуто е предоставена тази правна помощ, има право на разноски съобразно изхода на спора и правилата, предвидени в чл.78 от ГПК. Насрещната страна по спора е краен платец, който дължи заплащането на ДДС. Адвокатът не начислява два пъти ДДС, защото възнаграждението не е определено от него, а от съда в съответствие с размерите, посочени в Наредбата, съгласно § 2 а от Допълнителните разпоредби, според която за регистрираните по ЗДДС, адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно ЗЗДС.

Разпоредбата на чл.2 от ЗДДС, според която с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка или услуга и всяко възмездно вътреобщностно придобиване, не обосновава извод в противна насока – за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, доколкото в случая услугата не е безвъзмездна, а е безплатна, и то само за лицето, комуто е предоставена адвокатска помощ и съдействие, но не и за насрещната страна, съгласно ал.2 от посочената законова норма. Приемането на противното би довело до неравнопоставеност на лицата, предоставящи адвокатски услуги по договор с определено адвокатско възнаграждение и по договор, имащ за предмет безплатна адвокатска помощ, доколкото и разпоредбата на § 2 а от Наредбата не прави такова разграничение.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и оставяйки без уважение същата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1633 от 08.07.2025 год., постановено по гр.д. № 1113 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5