Решение № 1877 от 27.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9359/2023
- Вид
- Решение № 1877
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.41, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1877 гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100509359 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №6693 от 28.04.2023г., постановено по гр.дело №65650/2021г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, е осъден ЗД "БУЛ ИНС"АД, с ЕИК 831830482, да заплати на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 040638060, на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от 619.07 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.№СА****ХС, от ПТП на 09.08.2019г. в гр.София, причинено от застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност" водач на лек автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.11.2021г., до изплащането й, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 920 лв., сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗД "БУЛ ИНС"АД, с ЕИК 831830482, чрез пълномощник юрисконсулт Ц.Д., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №6693 от 28.04.2023г., постановено по гр.дело №65650/2021г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ, както и в частта на възложените в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и 1 противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.
№СВ****МС, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС"АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото основна и повторна съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ в частта, в която е посочен механизма на настъпилите увреждания по товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.№СА****ХС. Твърди се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, ч е процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.№СА****ХС, който е нарушил разпоредбата на чл.25 ЗДвП, като е предприел десен завой от средна пътна лента, без да пропусне движещият се в крайна дясна лента лек автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, без да подаде ясен и точен за възприемане сигнал и без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Представена е молба от 15.06.2023г., в която се съдържа списък по чл.80 ГПК, както и е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 040638060, чрез пълномощник адв.А. Б., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411, ал.1 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД и собственика на увредения товарен автомобил м а р к а "Форд Транзит", с рег.№СА****ХС; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС"АД към датата на настъпване на застрахователното събитие, поради което правилно и законосъобразно е присъдено в полза на ищеца претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Към молба от 27.02.2025г. е приложен списък по чл.80 ГПК, както и е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за въззивната инстанция.
Предявен е от ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 040638060, срещу ЗД 2
"БУЛ ИНС"АД, с ЕИК 831830482, осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая е доказано, че по време на действието на сключен договор за имуществена застраховка "Каско" е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 09.08.2019г., основно и повторно заключение на САТЕ, както и показанията на разпитаните по делото свидетели – водачите на моторните превозни средства, участници в настъпилото процесно ПТП – Р.К.Я., водач на лекия автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, и М.П.М., водач на увредения товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.
№СА****ХС, е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.
№СВ****МС, който е нарушил правилата за движение по пътищата при предприемане на маневра "изпреварване от дясна лента" – чл.41, ал.1 ЗДвП, с оглед на което носи 3 вината за настъпилото ПТП - вината на водача в случая се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че са налице предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на ответника като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от деликвента имуществени щети на увредения автомобил. Крайният извод на СРС за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, в резултат на което е настъпило процесното ПТП.
Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.
№СВ****МС, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Механизмът на настъпилото процесно ПТП на 09.08.2019г. се установява от двустранен констативен протокол, съставен на същата дата от участниците в реализираното ПТП, показанията на разпитаните по делото свидетели – водачите на моторните превозни средства, участници в настъпилото процесно ПТП – Р.К.Я., водач на лекия автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, и М.П.М., водач на увредения товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.