Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 200 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 268/2023
Вид
Протокол № 200
Подписан
15.11.2023
Състав
Петя Иванова Петрова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 591 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 25, ал. 7 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 200 гр. Варна, 15.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500268 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:04 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивниците Е. А. А. и В. Н. А., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Д. Г., редовно упълномощена от преди.

Въззиваемият Л. Ю. И., редовно уведомена от предходно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д. П., редовно упълномощен от преди.

Вещото лице Н. С. Р. , редовно уведомено от предходно заседание, явява се.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. Г.: Моля да дадете ход.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх.

1

№ 6248/12.09.2023 г. по допуснатата съдебно-графологична експертиза.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване заключението на вещото лице като снема неговата самоличност:

Н. С. Р. – * г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да говори истината.

АДВ. Г.: При извършване на експертизата ползвахте ли оригинал на пълномощното и декларацията, които са по нотариално дело № 385 на нотариус В. П.?

В. Л. Р.: Както е отбелязано в експертизата, при посещение на нотариус В. П., същият ми каза, че нотариалното дело, където се съхраняват документите, съдържащи подписите, обект на експертизата, са унищожени по давност. В тази връзка, разполагам със съдебно удостоверение, което мога да Ви предоставя.

АДВ. Г.: Как тогава изследвахте подписа на пълномощното, върху какво работихте, какъв документ?

В. Л. Р.: Както е описано в експертизата подробно, най-отдолу, копие от документите ми бяха предоставени от адвокат П.. Същите са с чудесно качество, т. е качество, което позволява изследване и въз основа на това са направени изводите.

На въпрос на Съда: Работили ли сте, въз основа на документите по делото, тези, които сте изследвали от тях има към делото приложени?

В. Л. Р.: Да, но не ми харесаха копията и затова ги взех от адвокат П., те са сканирани копия. Т. е ползвах документите по сканираното дело.

АДВ. Г.: Тези копия, които използвахте, имаха ли нотариална заверка на преписа от нотариуса?

В. Л. Р.: Всички реквизити, които се съдържат по документите, са описани в експертизата. Чели ли Сте експертизата?

АДВ. Г.: Да, чела съм я, затова питам, за копието.

В. Л. Р.: Ако е имало реквизити задължително ги описвам винаги, те се описват съгласно методиката, ако е нямало значи не съм ги описал.

На въпрос на Съда: Работили ли сте по нотариално заверени копия от документа, който е предмет на изследването?

2

В. Л. Р.: В снимка 1 и 2 са посочени общия вид на документите. На снимки 1 и 2 е пълномощното, където е видно, че има подпис и щемпел на нотариус, и „вярно с оригинала“, и печати на В. П. – нотариуса, и подпис на същия. На снимка 4 е общият вид на документа „декларация (заява)“, също се виждат отпечатъци от щемпел, печат, подпис и подпис за „вярно с оригинала“ на нотариуса.

АДВ. Г.: Би ли имало разлика в заключението в случай, че се работи въз основа на преписа, а не въз основа на оригинала? Би ли се получила разлика в заключението, ако не се работи по оригинала, а по копието?

В. Л. Р.: Съгласно установената методика за изготвяне на такъв вид експертизи е желателно, при наличие на оригинал, да се работи върху оригинала. Но при отсъствие на такъв, ако копието било сканирано, било електрофотографско (ксерокопие) е с качество, което позволява изследване и установяване на общи и частни признаци, е възможно да се работи и върху копие, както аз съм го направил, в случая прекрасни копия. Разликата между това да се изследва оригинал или копие е само това, че при оригинала ще посоча примерно с какъв цвят са положени подписите. Признаците ще бъдат абсолютно същите, след като съм ги установил на копие означава, че ако видя оригинала ще посоча още 5 различия поне, но това няма да направи подписа неин, пак ще стане имитиран.

АДВ. Г.: Т. е категорично ли е заключението на вещото лице, че няма пренасяне от друг документ на подписа?

В. Л. Р.: Това пренасяне на подпис от един документ върху друг се нарича интелектуална подправка, по-известна като кражба на подписа. Има няколко начина за установяване на такъв тип действие, но за да го установя по физико-оптични свойства трябва да изследвам оригинал, на копие – не, но, ако нямам друг сравнителен образец, от който да се твърди, че от този документ е пренесен подписът, ако имам и на копие става. Но, ако нямам оригинал трябва, защото се изследват други признаци. В този случай, аз първо съм нямал такава задача, щях да отговоря по този начин и съм изследвал това, което ми е представено. Но ако трябва да го установя върху копие дали има пренасяне на подпис ми трябват документ или документи, от които вероятно е пренасян подписът, елементарният и най-точен е методът на наслагването един върху друг, ако се получи огледален образ единият е краден от другия категорично. Ако се предостави оригиналът не ми трябват сравнителни образци, тъй като си има други признаци.

АДВ. Г.: Колко вида заключения има на почерковите експертизи?

В. Л. Р.: Категорично положително, т.е че подписът е на лицето, категорично отрицателно, вероятно положително, вероятно отрицателно, не е 3 възможно да се отговори на този въпрос и даденият подпис може да бъде положен, както от всяко друго лице, така и от даденото лице, т. е титулярът.

АДВ. Г.: А в случая, когато не е изследван оригиналът, а копие заключението какво трябва да бъде по тази методика?

В. Л. Р.: В случая е категорично установено, тъй като предоставените копия са с идеално качество.

АДВ. Г.: При почерковото изследване какви са сходствата, освен свързаност и степен на обработеност има ли други сходни признаци?

В. Л. Р.: Аз съм ги посочил всички, които са сходства, първо. Второ, това са общи признаци.

АДВ. Г.: На 3 стр., в първия абзац пишете, че подписът, посочен като обект на експертизата, има смесена транскрипция, съдържаща букви „Ю + р + и, + парафна част и допълнителен завършващ елемент. И във втория абзац, където правите сравнение с подписа на лицето Л. И., пак посочвате, че има смесена транскрипция, съдържаща инициална част във вид на буквите „Л + И“ + „Ю“, нечитаеми елементи, парафна част - допълнителен завършващ елемент, а тези сходства не са посочени в трети абзац като сходства, защо?

В. Л. Р.: Не са, защото както пише транскрипцията е еднаква, но съдържанието е различно, т. е в обекта имаме букви „Ю + р + и“, а в сравнителните образци са „Л + И“ + „Ю“, значи вида на транскрипцията е един и същ, тя е смесена от трите вида транскрипцията, но съдържанието е различно, затова не съм посочил различията, тъй като тя е една и съща, описал съм в какво се състои, буквите са различни.

АДВ. Г.: След като са налице сходства може ли да се направи категоричен извод, че подписите на пълномощното и декларацията не са положени от Л. И., при положение, че имаме сходство?

В. Л. Р.: Абсолютно може да се направи такова заключение, тъй като, както е описано в експертизата, сходствата са в общите признаци и ще се наложи да обясня, че общите признаци характеризират подписа като цяло. За разлика от общите частните признаци характеризират буквите и свързванията между тях, както са посочени, така че сходствата в общите признаци няма как да повлияят върху така направения извод. Има заключения, при които пълни съвпадения в общите признаци, но различия в частните признаци доказват, че даденият подпис не е положен от даденото лице. Много хора са с над средно образование можем да пишем по общи признаци, но частните признаци няма как да бъдат еднакви, тъй като писмено-двигателният навик е индивидуален за всяко едно лице, това е като отпечатъците, ама по-зле. Има изследване, че 4 отпечатъците от 1 към 1,5 милиарда до Китай може да са еднакви, тука не може.

АДВ. Г.: Кой би могъл да бъде автор на признаците, които съответстват на нейния подпис, дали самата Л. И. би могла да бъде автор на тези съответстващи признаци?

В. Л. Р.: Въпросът Ви е свързан с „автоподлог“ или т. нар.

„маскировка“, т. е когато едно лице само се опитва да си промени подписа. В случая не е така, тъй като, ако едно лице се опита да се маскира, да си промени подписа, то ще се опита да изпише елементи, които са различни от традиционните, т. е които то изписва в подписа си, нормалния си подпис, няма да има такива елементи, това е целта на бягането. Ако искам да имитирам буква „у“, т. е за да избягам от буква „у“, ще напиша буква „л.“ Ако искам да имитирам ще напиша буква „у“, няма да напиша буква „л.“ Това е разликата между имитация и маскировка. С маскировката лицето бяга от подписа си. Имитацията се опитва да наподоби подписа на титуляра. В случая нямаме опит за маскировка. Този подпис на тази жена, Л. И., той е изписан без вдигане на химикал, той е със сложен строеж, няма кой да го направи това нещо трябва да го открадне, нито един път не вдига химикала, няма прекъсване, няма спиране на движенията, които са характерни при имитация, тъй като темпът е по-бавен, тъй като този, който имитира има различен писмено-двигателен навик, той трябва да се опита да наподоби навика на друго лице, което няма как да стане при този подпис, той е със сложен строеж. Има и много честа промяна на посоката на движение. Найчесто при даден подпис, при опита за имитация, е честата смяна на посоката на движение, колкото са по-чести, толкова по-имитираният подпис е покалпав, няма как да го наподоби идеално като титуляр, това е невъзможно да стане.

АДВ. Г.: Дали Л. И. би могла да бъде автор на признаците, които не съвпадат?

В. Л. Р.: Изясних разликата между имитация и автоподлог.

АДВ. Г.: Извършвали ли Сте същата задача по друго гражданско дело към Окръжен съд – Варна?

В. Л. Р.: Никакъв спомен нямам такъв. Доколкото знам за 31 години не съм направил 5 експертизи да ги помня. Не мога да се сетя.

АДВ. Г.: Нямам други въпроси към вещото лице.

5