Решение № 6750 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6750 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100508545 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 036100/11.06.2024г. на длъжника „Софийска вода“ АД срещу отказ от 03.06.2024г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841, да намали разноските по делото.

Жалбоподателят счита, че отказът на съдебния изпълнител е неправилен и необоснован. Поддържа се, че задължението е погасено в началото на срока за доброволно изпълнение, поради което за взискателя не е била налице необходимост да предприема допълнителни действия по изпълнителното дело след подаване на молбата за образуването му. Не следвало в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. В случая била подадена единствено молба за образуване на изпълнителното дело, което действие не се характеризирало с някаква сложност. Моли да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, като ги намали до минималния размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното производство. Моли да бъде преизчислена и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят В.Ж.Т. е подала възражение по жалбата, в което е изложила съображения за нейната неоснователност. Счита, че заплатеното възнаграждение от 300 лева е адекватно спрямо извършената работа, както и че е в минималните размери по Наредба № 1/2004г. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841, е представил мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба, тъй като по всяко изпълнително дело взискателят можел да претендира както възнаграждение по чл.10, т.1, така и възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г.

1

Съдебният изпълнител не можел да предвиди към момента на образуване на делото нито какви изпълнителни действия биха били необходими за удовлетворяване на взискателя, нито колко време ще продължи производството. Изложени са съображения, че взискателят има право да ползва адвокат както за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство в производството, като законът гарантирал, че разноските за един адвокат са за сметка на длъжника. Дори и по делото да не възникне нужда от подаване на искания и възражения от страна на адвоката на взискателя, последният не можело да бъде лишен от правото му на процесуален представител, който да следи за интересите му.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20248410401522 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, е образувано по молба на взискателя В.Ж.Т. от 14.05.2024г., подадена чрез адв.

М.М., въз основа на изпълнителен лист от 22.04.2024г. по гр.дело № 5569/2023г. по описа на СРС, 45 състав, с който „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на В.Ж.Т. сумата от 678,61 лева – деловодни разноски.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е помолил да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъдат събрани направените по делото разноски.

С разпореждане от 15.05.2024г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело, като е приел за събиране и следните разноски: 1) 48 лева с ДДС – такса за образуване на делото и връчване на ПДИ; 2) 300 лева – адвокатско възнаграждение и 3) 117,43 лева – пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение от 16.05.2024г., която е връчена на длъжника на 17.05.2024г. В нея е посочено, че длъжникът дължи заплащането на сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.

На 28.05.2024г. длъжникът „Софийска вода“ АД е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева, прието за събиране по делото, като надвишаващо минималните размери по Наредба № 1/2004г. Отправено е и искане към съдебния изпълнител да преизчисли пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 03.06.2024г. ЧСИ Н.М., рег. № 841, е отказал да намали размера на приетите по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя В.Ж.Т.. Длъжникът е уведомен за този отказ на 04.06.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата в частта, касаеща разноските за адвокатско възнаграждение, е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл.435, ал.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение 2 по чл. 7, ал. 2.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

Доколкото изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, който е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, за заплащането на чието адвокатско възнаграждение по делото са налични доказателства, то адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изпълнително производство се дължи.

В настоящия случай съдът намира, че освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело други процесуални действия от страна на взискателя чрез неговия пълномощник не са извършвани. Посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнително производство по чл. 426 от ГПК не може да се приеме като действие по водене на делото, което да оправдае присъждане на възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Видно от чл. 426, ал. 3 от ГПК по своята същност то представлява реквизит на молбата, имащ отношение към нейната редовност, като при негова липса приложение следва да намери чл. 129 от ГПК и тя следва да бъде върната, ако нередовностите не бъдат отстранени в даден от съдебния изпълнител срок, освен ако в нея е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. По същия начин е прието и в т. 10 от ТР № 2/2013 г.

Следователно, самото образуване на изпълнително дело е предпоставено от посочване на изпълнителен способ. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е посочил, че желае да бъде наложен запор върху банковите сметки на „Софийска вода“ АД и по този начин е изпълнил изискванията за редовност на молбата за образуване.

Впоследствие обаче други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г., различни от подаване на тази молба за образуване и касаещи удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани. Предвид това, а и като се съобрази обстоятелството, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и/или фактическа сложност, съдът приема, че на взискателя се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. в размер на 200 лева.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител във връзка с разноските по изпълнението, касаещи адвокатския хонорар на взискателя В.Ж.Т., обективиран в разпореждане от 03.06.2024 г., е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а претендираното адвокатско възнаграждение о т В.Ж.Т. по изпълнителното дело – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата на „Софийска вода“ АД в частта относно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без 3 разглеждане.

Жалбоподателят е недоволен от отказа на съдебния изпълнител от 03.06.2024г. и именно той е предмет на проверка. ЧСИ Н.М. е отказал да намали адвокатското възнаграждение от 300 лева, но не се е произнесъл по въпроса относно размера на дължимата пропорционална такса. На обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноски, но в обжалваното постановление органът по принудително изпълнение не е сторил това по отношение таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Не подлежи на разглеждане въпросът дори и да се обжалва размерът на пропорционалната такса, посочен в поканата за доброволно изпълнение, тъй като срокът по чл.436, ал.1 от ГПК от връчването й на дата 17.05.2024 г. до депозирането на жалбата на дата 11.06.2024 г. е изтекъл.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Н.М., рег. № 841, по изпълнително дело № 20248410401522, обективирани в разпореждане от 03.06.2024 г., с което е отказано да се намали размерът на приетото адвокатско възнаграждение от 300,00 лева в полза на взискателя В.Ж.Т. до размера, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като незаконосъобразни, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя В.Ж.Т. по изпълнително дело № 20248410401522 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, от 300,00 лева до размера на сумата от 200,00 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 036100/11.06.2024 г., подадена от „Софийска вода“ АД - длъжник по изп.д. № 20248410401522, в частта, с която се иска намаляване размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

В останалата част решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4