Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 487 от 03.07.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1652/2025
Вид
Решение № 487
Подписан
03.07.2025
В сила
26.07.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189,ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647,ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Б., 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201652 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на "Ст. -*“ООД ЕИК *********, представлявано от законния си представител В.В.К. против Електронен фиш серия Г №0072241 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС,издаден от ОДМВР-Б., с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв.В.А., който поддържа жалбата. Представя подробна писмена защита, в която се акцентира върху липсата на справка или разпечатка от проверка в Гаранционния фонд,установяваща,че процесният товарен автомобил ,собственост на „Ст. -*“ООД не е имал валидно сключена и действаща застраховка гражданска отговорност към 21.10.2024 г.Твърди се още,че нарушението и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен начин, неясно остава за жалбоподателя да отграничи субекта на административно-наказателна отговорност- ЮЛ или физическото лице негов управител. Изтъква, че от общия прочит на описанието на нарушението се създавало впечатление за нарушение,изразяващо се в превишаване на скоростта по ЗДвП.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 21.10.2024 г. в 16, 00 часа в гр. Б., ул. „К.“ в посока от бенз. „Р.“ към ПВ Запад, автоматизирано техническо средство/система ПСКС АRH CAM S1 заснела движението на товарен автомобил с рег. № ********, собственост на „Ст. -*“ ООД, представлявано от законния си представител В.В.К.. В ЕФ е прието и описано,че установеното с АТСС управление на МПС, касае превозно средство, което е регистрирано в Р Б и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 КЗ и на същото правно основание на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, чийто обективен прочит обосновава логически последователна система от факти, позволяваща формиране на непротиворечиви изводи относно вида, съставомерността и авторството на нарушението. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Въззиваемата страна не оспорва описаните в ЕФ правнозначими факти и не представя доказателства с опровергаваща изводите в ЕФ съдържателна насоченост относно отделните факти, реализиращи състава на процесното нарушение по чл.483,ал.1,т.1 КЗ.

От всички събрани доказателства се установява по непротиворечив начин, че към процесната дата - 21.10.2024 г. товарен автомобил с рег. № ********, собственост на „Ст. -*“ ООД не е бил спрян от движение, но въпреки това по отношение на него не е сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Това е видно от разпечатката при служебно извършена проверка в сайта на Гаранционен фонд /л.27/ относно извършена справка по рег. № на МПС за наличие на валидна застраховка „ГО“ към дата 21.10.2024г.

Видно и от представената с административно-наказателната преписка /л.15/ справка от АИС КАТ относно собствеността на товарен автомобил „Г.Кр.“ с рег. №********, собственик на процесния автомобил е именно дружеството жалбоподател - "Ст. -*“ ООД.

В случая с лимитирания със жалбата логически минимум, оплакванията са фокусирани в тезата за процесуална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ поради липса на достатъчно информативно и ясно описание на нарушението, в т.ч. поради неспазването на минимума реквизити при издаване на ЕФ съгл. чл.189,ал.4 ЗДвП.

Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като образецът на електронния фиш се утвърждава от 2 министъра на вътрешните работи. Специалният закон - КЗ, препраща към ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ и е видно, че процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС.

Не така стои въпросът относно точното и еднозначно посочване собственика, на когото е регистрирано превозното средство, и вида на санкцията. Според съда е допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се в липсата на еднозначно и ясно определяне субекта на административнонаказателната отговорност – дали той е дружеството „Ст. -*“ООД или физическото лице В. В.К.. /виж л.5 връчения на жалбоподателя ЕФ/. Санкционната норма на чл. 638. (1), ал.1.,т.1 и т.2 КЗ ясно разграничава субектите по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на отговорността за неправомерно бездействие по отношение задължението за сключване задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като диференцира фиксирания размер на санкциятасъотв. т.1. глоба от 250 лв. - за физическо лице; и т.2. имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

ЕФ /л.5 от делото/отразява твърде широка и недопустима алтернативност при дефиниране субекта на нарушението с посоченото: „собственика, на когото е регистрирано МПС:

В. К. – законен представител на фирма „Ст. -*“ООД и същевременно употребения вариативен понятиен ресурс с изреждане на вероятните видове административно наказание - „Ви се налага глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лв.“ /…/ „На осн. члк.647,ал.3 КЗ в 14-дневен срок сте задължен/а да заплатите наложената глоба/имуществена санкция.“ Изложеният недостатък насочва към една неопределена, вариативна и изцяло бланкова лексическа система в ЕФ, състояща се в наслагване на юридически понятия и фактически аргументи, символно и пунктуационно разделени с „/“ която обаче не дава категоричен отговор от гледището на действителния смисъл и съдържание на чл.638,ал.1,т .1 и т.2 КЗ на проблема относно автора на нарушението и субект на адмнинистративно-наказателната отговорност. Пунктуационното и бланкетно разделяне на индивидуализиращите данни по отношение двата възможни субекта съпътства цялостното съдържание на ЕФ- чрез упоменаване постоянен адрес/седалище и адрес на управление; ЕИК/ЕГН; трикратната бланкетна алтернативност относно вида на наказанието: глоба/имуществена санкция и т.н.

Субсумиращото се по чл.638,ал.4, вр.чл.638,ал.1,т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ деяние е форма на безрезултатно нарушение, която има строго определени субективни специфики. В случая чрез изрично регулирания в избраната алтернатива на чл.638,ал.1,т.2 КЗ субект- ЮЛ или ЕТ, следва извод за неминуемо произтичащия от правосубектността вид на наказанието- имуществена санкция, неотносима към физическите лица и няколкократно цит.в ЕФ глоба. Най-общо, касае се за нарушение, чието изпълнително деяние винаги включва бездействие, свързано с неизпълнение на конкретно определено правно задължение, което по арг. на чл.483,ал.1,т.1 КЗ лежи върху собственика на МПС-с лимитирана разнородна правосубектност физическо лице, ЮЛ или ЕТ.

Бланкетното изброяване с разделителна черта на физическото лице и ЮЛ, техните индиивдуализиращи белези, съотносимата към категориите правосубектност административна санкция – глоба/имуществена санкция е еманация на една неопределена алтернативност, притежаваща характеристики на допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение.

3

Процесуалното нарушение не може да бъде преодоляно с ревизионния потенциал на въззивните правомощия по реда на чл.63,ал.2, т.4 ЗАНН поради неотстранимото по този ред фундаментално засягане правото на защита още с образуване на административно-наказателното производство и неяснотата по въпроса за привлечения към отговорност субект предвид и принципното положение,че санкционираното лице се защитава срещу вменените му факти, а не й срещу тяхната правна квалификация.

В напълно аналогична светлина съществуват поредица от стройни конструкции и изходни критерии в касационната съдебна практика, чрез които се отстоява позиция,съгл. която дори при едновременна детайлизация на белезите на ЮЛ и законния му представител като автор на деянието, би могло да се приеме,че не се касае за съществено процесуално нарушение,но само ако точно е прецизиран видът на наказанието – „имуществена санкция“. В т.см.Решение № 3133 от 19.04.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 583/2024 г.

„Съдът изрично е посочил, че при така установените по делото обстоятелства няма пречка срещу дружеството–жалбоподател да бъде издаден електронен фиш, както е направил наказващият орган. В електронния фиш в действителност са вписани данни както за собственика на автомобила – "ЯНИР 2009" ЕООД (в съдебното решение е допусната техническа грешка при изписване на наименованието на дружеството), така и на законния му представител – физическото лице. Независимо от това предвид наложеното наказание "имуществена санкция" за съда няма съмнение, че субектът на нарушението е юридическото лице, което е и собственик на автомобила.“ В този см. виж и Решение № 675 от 26.06.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 852/2023 г.

На следващо място, не се споделя оплакването на въззивника за неяснота на фактическото съдържание на нарушението.

Макар и излишно, с допълнителното съдържание на ЕФ „при максимално допустима скорост на движение в населено място до 50 км/ч, отчетен толеранс -3км/ч… е установено управление на МПС“, се пояснява самото управление на МПС към момента на заснемането му с АТТСС съгласно чл.638,ал.4 КЗ. С нормата на чл.638,ал.4 КЗ законодателят нормира метода на установяване на нарушението с АТТСС при движение на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор:“ Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.“При това положение с очертаното допълнително съдържание на ЕФ е конкретизирано по време, място, обстановка /в т.ч. режим на максимално разрешена скорост/ самото управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО, а въпросът за скоростта на товарния автомобил изобщо не е дискутиран в ЕФ чрез посочване на конкретна величина на превишение на скоростта, предвид което допълнително заложените в ЕФ изходни данни не са от естество да създадат объркване и не 4 рефлектират върху възможностите за защита. Изцяло в този смисъл по идентичен въпрос виж актуалната касационна практика в Решение № 4471 от 16.05.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 562/2025 г.

„Оплакванията на касатора за ограничено право на защита, в частност неяснота относно нарушението, за което е ангажирана отговорността му, са неоснователни. Действително, в съдържанието на ЕФ контролният орган е посочил факти относими към допустимата скорост на движение в населено място, но е видно, че не е ангажирал отговорността на лицето за нарушение, което се обвързва с тези данни, липсват констатации за наказуемо превишение на скоростта, като останалата част на изложението касае констатирането на превозното средство, с посочена регистрация в България, което не е спряно от движение и за него липсва сключена застраховка "Гражданска отговорност".В т.см. е Решение № 4003 от 28.05.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 632/2024 г