Решение № 45 от 12.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кюстендил, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500342 по описа за 2025 година

С постановеното решение №242/08.05.2025г., Районен съд – Дупница е отхвърлил, като неоснователен предявеният от Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.********** срещу М. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. ******* осъдителен иск по чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД за сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на прекратяване на трудовото правоотношение между Т. И. Б. и НЧ“Христо Ботев – 1918“, с.Смочево, общ.Рила, извършено въз основа на подписана от М.

С. С. заповед №2/11.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.04.2022г. до окончателното изплащане.

Преписи от решението са връчени на страните на 28.05.2022г. и 15.05.2025г. В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Т. И. Б., ЕГН **********, живуща в гр.*****, съдебен адрес: гр.******, чрез адв.Е. Й..В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като следствие от неправилна оценка на доказателствената съвкупност.Позовавайки се на обстоятелството, че по делото било установено прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Т. Б. от ответника в качеството му на Председател на НЧ „Христо Ботев -1918“ с.Смочево, обявено от РС Дупница, потвърдено от ОС – Кюстендил за незаконосъобразно,Въззивникът счита, че е налице омаловажаване целенасочена и незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение,без да се коментира изначалната неоснователност на самата процедура и опита а на ответника М. С. да инициира и доведе до окончателен край желанието си да уволни Т.Б. от заеманата длъжност.Ищецът счита, че от събраните гласни доказателства се установява една изначална дейност от страна на ответника С., вкл. и чрез опосредените действия чрез ОС на НЦ“Христо Ботев 1918“, с.Смочево, да се дискредитира Б., да създаде 1 конфликт в самото читалище, да противопостави едни членове на други видно от представените протоколи от ОС , така и от фактическите действия на ответника.Хвърлени били много усилия действията на М.С. да бъдат обосновани, в това число съставен е одитен доклад, който при съвсем повърхностен прочит или пък при обстоен такъв е видно, че същият не констатира каквито и да са „липси „ от страна на ищцата Т. Б., а единствено дава препоръки за отстраняване неточности в организацията на дейността или отчетността.Доколкото от направения одит било видно, че уволнената служителка е закупила бутилка с газ за отопление на читалището през зимата или „сладки за почерпка на самодейните състави“ за 78 лв, то това според въззивника не може да обоснове решение за уволнението й.Неприемането на годишния бюджет на читалището също е разгледано ,като опит отговорността да се прехвърли на Б..В своята дейност ответникът е привлякъл към помощ и съдействие и няколко о т членовете на НЧ „Христо Ботев – 1918“ с.Смочево опитвайки се да обективира последващите решения на НЧ „Христо Ботев1918“ с.Смочево.В проведените две ОС на НЧ „Христо Ботев – 1918“ с.Смочево, ответника целенасочено е водил разисквания към вменяване на евентуални финансови нарушения при отчитане на финансови средства от секретаря Т.Б. в последствие обявени от съдебната инстанция за неоснователни.Представеният протокол от заседание на читалищното настоятелство , „на което е взето решение за прекратяване на трудовото правоотношение е създаден в последващ период и за целите на това производство“.В подкрепа на това твърдение се сочи обстоятелството, че в нито едно от посочените дела не са споменава за наличието на подобен протокол от заседание на настоятелството , нито същият е прилаган към отчети, регистрация на сдружението или счетоводни записвания, създаден единствено за целите на настоящото производство.От показанията на разпитаните свидетели – свид.Н. П. се установява, че в НЧ“Христо Ботев – 1918“, с.Смочево след 2015-2016г. са започнали опити за завземане на НЧ и след 2020г. група около ответника С. и с неговото дейно участие вече явно е започнал действия по „овладяване на управителните органи на читалището“.Една от тези дейности е била свързана с „отстраняване“ на старите кадри на читалището и основно на ищеца Б., като поведението и действията на ответника С. е било целенасочено за изпълнение и постигане на тази цел.Това негативно поведение и отношение се доказва освен с фактическите действия, така и от негови неформални изказвания сред други хора – както сочи свид.Б. ( Изказвал се е – чули , че е „крадла“ , че ще я „Махнем“ .М. казва така :Т. требе да я махнеме, да не съществува).От показанията на свид.Б. също е твърдението, че в с.Смочево се е коментирало казаното , за желанието на М.С. да махне от читалището на всяка цена секретаря Т.Б. изразено и пред други лица от селото.Тези обстоятелства обуславят и основателността на исковата претенция и ангажиране отговорността на ответника.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение В жалбата се сочат свидетелски показания, при условията на довеждане, за опровергаване съжденията на съда за недоказаност на твърдението за изразено лично отношение и желание на ответника за прекратяване Трудовия договор на ищеца Б. по причина от лично отношение.

Препис от жалбата е връчен на ответника М. С..В определения срок е подаден писмен отговор.В подадения отговор е мотивирано становище за неоснователност на подадената жалба.Противопоставено е становище, че фактическата обстановка по спора е установена правилно от първоинстанционния съд, в съответствие с установените факти е и извода, за неоснователност на предявения иск.В съответствие с посоченото е искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно , обосновано и мотивирано и отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна.Твърдението в жалбата , че наведените твърдения не се подкрепят от събрания доказателствен материал, релевантните за спора факти 2 не са опровергани, събраните гласни доказателства не са обсъдени са в несъответствие със съдържанието на съдебния акт. Инициирания одитен доклад е възложен въз основа на Договор с Община Рила, ответникът не е имал „лична неприязън“ и не е проявявал „отрицателно отношение към ищцата“, държал се е уважително към нея и е имал само служебни професионални отношения.Настоятелството е упълномощило ответника, като Председател на читалището да изготви необходимите документи за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като мотивировъчния извод на Съда, че отмяната уволнението на ищцата с влязло в сила съдебно решение, само по себе си не означава, че издателят на уволнителната заповед е действал противоправно, а работникът, който претендира вреди не е установил недобросъвестно използване на служебното положение от представителя на работодателя при извършване на уволнителното волеизявление е правилен и обоснован.Ответникът в производството счита, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка по спора и приел за доказано от приетите писмени документи, че в съответствие с нормата на чл.17, ал.2 т.6 от Закона за народните читалища, за извършване на уволнението не е било достатъчно единствено личното отношение на ответника, а е необходимо произнасяне и на друг орган, обективирано в протокол от събрание на Читалищното настоятелство на НЧ“Христо Ботев – 1918“ с.Смочево, общ.Рила от 03.04.2022г., поради което ответника не е уволнил ищцата чрез недобросъвестно използване на служебно положение, като представител на работодателя, нито се доказа, че е действал противоправно( по смисъла на чл.45 ЗЗД), за да настъпят твърдените от ищцата вреди.Изводът е за правилна оценъчна дейност – в съответствие с материалния закон при обсъдени в съвкупност факти и обстоятелства, за да се достигне до извода, че искът е неоснователен и недоказан, поради което постановеното решение според ответника е правилно и следва да бъде потвърдено.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение, за потвърждаването му.

На основание чл.269 ГПК,вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Предявения иск за причинени вреди следствие от прекратяване трудовото правоотношение на ищеца, извършено недобросъвестно от ответника при използване на служебното му положение, за постигане на лични или други неслужебни цели е отхвърлен поради недоказаност на твърдения личен мотив за уволнението.Съдът се е позовал и на обстоятелството, че заповедта за прекратяване на трудово правоотношение е отменена поради нарушение на процедурата по издаване на заповедта и поради несъразмерност на наложеното наказание и извършеното нарушение.

Като има предвид доводите в жалбата и след като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 3

ГПК, съдът прие за установено следното:

Няма спор между страните, че със Заповед №2/11.04.2022г. на Председателя на Народно читалище „Христо Ботев -1918“ на Б. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 11.04.2022г. за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1 т.4 вр. с чл.190, ал.1 т.7 КТ .

След оспорването й по съдебен ред, Заповедта е отменена с решене №447/ 14.10.2022г. постановено по гр.д.№740/2022г. Районен съд – Дупница, потвърдено с решение №291/03.08.2023г. по гр.д.№690/20222г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, последното недопуснато до касационен контрол с определение №3895/16.08.2024г. Върховен касационен съд.

Твърдейки, че откакто е избран за Председател на НЧ“Христо Ботев 1918“ с.Смочево, ответникът е започнал да проявява видима неприязън и лошо отношение към него, като щатен служител на читалището, постоянно отправял лични нападки и неоснователни твърдения за работата й желайки отстраняването й, и назначаване на друг служител, постановявайки уволнението й , станало причина за оставането й без работа за дълъг период от време съответно на лишаването й от средства необходими за издръжка на семейството за същия период, довело от своя страна до влошаване на емоционалното и психичното й състояние, влошаване на взаимоотношенията в семейството, ищцата е направила искане за заплащане на обезщетение за причинените й вреди.

В подадения отговор на исковата молба както и в отговора на въззивната жалба ответникът оспорва предявения иск.Позовава се на обстоятелството относно направен по Договор с Община Рила одит, без“лична неприязън“ и „отрицателно отношение към ищцата“, с която се е държал уважително имал е само служебни и професионални отношения“.Твърденията за недобросъвестно използване на служебно положение се опровергава според ответника и от факта, че на основание чл.17, ал.2 т.6 от Закона за народните читалища уволнението е било възможно само при решение на Читалищното настоятелство на НЧ“Христо Ботев 1918“ с.Смочево, общ.Рила от 03.04.2022г.