Решение № 164 от 26.11.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Разград, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20213300500278 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №155/6.IV.2021г. по гр.д.№1149 по описа му за 2020г, поправено с постановено по реда на чл.247 ГПК Решение №459/15. IХ.2021г, състав на РРС е уважил частично исковете, предявени по реда на чл.357 КТ и в условия на обективно кумултивно съединяване от А. Р. А. срещу бившият му работодател- „Улусой БГ“ООД,ЕИК201587467, гр.Разград, както следва:

1/ иск, предявен на осн. чл.128КТ за дължимо и неизплатено за период от 11.05.2018 г. до 06.09.2019 г. трудово възнаграждение - уважен до размера на 1 413,65 лв. За разликата до първоначално предявеният му размер от 6 712,00лв. искът по чл.128 КТ е отхвърлен;

2/иск, предявен на осн.чл.86 ЗЗД за мораторна лихва, дължима в обезщетение за забава на трудовото възнаграждение е уважен за претендирания по иска период до размера на 165,86 лв. За разликата до първоначално предявеният му размер от 1 500,88лв. искът е отхвърлен като недоказан;

3/иск, предявен на осн.чл. 215 КТ за дължими и неизплатени за период от 20.01.2019г. до 06.09.2019г командировъчни - уважен до размера на 7 546,50 лв. За разликата до първоначално предявеният му размер от 31 950,00лв.; искът по чл.215 КТ е отхвърлен;

4/иск, предявен на осн.чл.86 ЗЗД за мораторна лихва, дължима в обезщетение за забава на командировъчни е уважен за претендирания по иска период до размера 981,66 лв. За разликата до първоначално предявения му размер от 2 582,63лв. искът е отхвърлен като недоказан;

5/ иск, за дължимо на осн. чл.221КТ обезщетение за неползван платен отпуск за 2018 г., уважен изцяло в предявения му размер от 229,50 лв.;

1

6/иск, предявен на осн.чл.86 ЗЗД за мораторна лихва, дължима в обезщетение за забава на обезщетението по чл.221КТ за неползван платен отпуск за 2018 е уважен изцяло в предявения му размер от 21,68лв.;

Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв. Е. С., ищецът обжалва същото в частите, с които съдът е отхвърлил исковите му претенции Съображенията, развити във въззивната жалба и депозираните в срок писмени бележки лимитират пред въззивната инстанция висящност на спора относно обосноваността на възприетите от първоинстанционния съд фактически изводи, правилността на обективираната в мотиви преценка на събраните по делото доказателства и за неправилно прилагане на относимия в отношенията между страните материален закон. Възражданията си срещу правилността и законосъобразността на решението в обжалваната му част, жалбоподателят е заявил под формата на въпроси, свързани с дължимостта и метода за определяне на командировъчния период и относно начисляване на дължимите за същия командировъчни.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв. С., въззивникът заявява, че поддържа релевираните с жабата основания за отмяна на решението в обжалваните му части и пледира за уважаване на всеки от исковете му на предявеното им основание и в пълен размер. Претендира присъждане на доказано сторени за двете инстанции разноски.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор и е оспорила същата като неоснователна.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв. Д.Д., въззиваемият пледира за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Претендира присъждане на доказано сторени за тази инстанция разноски.

Като подадена в срок и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената на осн.чл.128, чл.215КТ, чл.221 КТ и по чл.86 ЗЗД и 55ЗЗД защита.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест, като в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция не се навеждат обстоятелства, внасящи различие в установената от РРС фактическа обстановка, която с препратка по чл.272 ГПК се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Разгледана по същество, подадената срещу решението на РРС жалба е неоснователна. При самостоятелно и съвкупно проведения анализ на допустимо събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, в този си състав съдът установи следното:

Правилно, съответно на доказателствата и приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел, че по сила на установените с въззиваемия трудови правоотношения, въззивникът е работил като шофьор на товарен автомобил и е осъществявал възложените му от работодателя задгранични рейсове. Към дата на предявяване на иска трудовото правоотношение на въззивника с ответното дружество е прекратено на осн. чл.327, ал.1 т.1 от КТ, видно от приложената като доказателство на л.10 Заповед №039/ 10.05.2018 г. В реквизит на същата е посочено, че работодателят не дължи на въззивника обезщетения в хипотези на чл.220 и чл.224 от КТ.

Съгласно сключения между страните на 10.05.2018 г. трудов договор, анексиран с доп. подписано на 4.I.2019 г. Споразумение, въззивникът е работил като шофьор на товарен автомобил с месторабота Кралство Холандия при първоначално договорено в размер на 510лв. трудово възнаграждение, увеличено с подписаното доп. споразумение до размера на 560,00лв., дължимо периодично и ежемесечно на 25-то число на следващия месец. В т.5 от договора е посочено, че работникът има право на 20 работни дни платен годишен отпуск по 2 чл.155 от КТ и 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 от КТ.

По предявения на осн. чл.128 КТ иск: В заключение, след проверка в редовно воденото от работодателя счетоводство и съответно на приложените по делото доказателства, назначените по делото първоначална и допълнителна ССЕ установяват , че за претендирания по иска период от 11.05.2018 г. – до 6.09.2019 г., при съобразяване и на договорените между страните допълнителни начисления от 0,6% годишно за придобит трудов стаж и професионален опит, брутно дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в размер на – 8610,71лв.

Като след приспадане на задължителните удръжки, чистата сума за получаване е в порядъка на 6681,74 лв.

Проследено по ведомости, вещото лице установява, че от така дължимото му се за периода възнаграждение, на въззивника са били изплатени 5 707,87лв. Дължимото и неплатено за периода възнаграждение е установено от експертизата в общ размер 973,87 лв., от които : дължими и неплатени за м. VII.2019г. 440,26лв; дължими и неплатени за м.VIII.2019г. 441,04лв и дължими и неплатени за м. IХ.2019г. 92,57лв;

Съгласно цитирания по горе трудов договор, вземанията на въззивника за трудово възнаграждение са с договорена дата на изискуемост -25 то число на месеца, следващ отработения такъв. В приложените и съобразени от експертизата документи, доказващи начин, време и размер на плащане на тр. възнаграждения, няма данни за авансово извършвани такива от работодателя.

Изводимо от събраните доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че работодателят е останал задължен към въззивника и с полагащото му се в размер на 439,78 лв. възнаграждение за м. VI., 2019г. , което не е било взето предвид от експертизата. С включване на тази сума дължимото и неизплатено за периода тр. възнаграждение е изчислено общо на 1413,65 лв., до който размер предявеният на осн. чл.128КТ иск е приет за доказан. В тази си час решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което правилността му е извън правомощията на настоящата инстанция.

По делото се следва за установено, че дължимите по трудовото възнаграждение плащания са извършвани безкасово-по банков път от сметка на работодателя по нарочна разплащателна сметка с титуляр въззивника.

Ищецът не е оспорил представените от ответника вносни бележки за внесени по банковата му сметка в ПИБ суми, като заедно с това не отрича, че това е неговата банкова сметка.

Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ дължимото на работника трудовото възнаграждение се изплаща или лично по ведомост, или срещу разписка или по писмено искане на работника - на негови близки. Също така, по изрично писмено искане трудовото възнаграждение на работника може да се превежда и на влог, в посочената от него банка. В конкретния случай по делото е представено такова доказателство - писмено съгласие на работника за превеждане на трудовото му възнаграждение по банковата ме сметка в ПИБ /л.42/ .

Като писмени доказателства по делото са приети и съобразени /л.17 и сл./платежни нареждания ,удостоверяващи извършени по нареждане на работодателя парични преводи по сметка на въззивника. В реквизит на тези документи изрично като основание за преводите е посочено, че сумите покриват месечно задължение за заплата и командировъчни.

От което, както правилно е приел и първоинстанционният съд , се следва, че до отразения в тези доказателства размер, работодателят е обективирал изправност по отношение на договорно вменените му и по см. на чл.123 и чл.215 КТ задължения.

Ведомостите за изплатените по месеци тр. възнаграждения и командировъчни са оформяни последващо на реално извършваните по банков път плащания и са подписвани от работниците в офиса на работодателя в Нидерландия, след което в сканиран вариант са връщани по седалището му в България. Именно въз основа на плащанията, удостоверени от въззивника като получени с положения във ведомостите подпис, приетата от страните и съда ССЕ е установила размера на дължимото и неизплатеното от работодателя тр. възнаграждение.

Автентичността на подписите, твърдени като положени от въззивника върху документите, доказващи получените от него суми по тр. възнаграждение и командировъчни, се явява доказана с назначената и приета по делото тройна СГЕ.

Въз основа на удостоверените във ведомостите данни, вещото лице установява 301 отработени от въззивника дни и 31 дни платен годишен отпуск. Тази експертна констатация се явява обоснована от преписката по изисканото и прието като доказателство трудово досие на въззивника, в съдържание на което се установяват подавани от последния молби за ползване на редовен платен годишен отпуск, както следва: за ползване на 7 дни от полагаемият се за 2018г. отпуск, считано от 18.09.2018г - разрешен със заповед на работодателя за 3 времето от 19.09. – 28.09.2018 г. /л.58/; за ползване на 19 дни от полагаемият се за 2019г. отпуск, считано от 8.02.2019 г. - разрешен със заповед на работодателя за времето от 11.02. – 08.03.2019 г. /л.61/; за ползване на 15 дни от полагаемият се за 2019г. отпуск, считано от 23.05.2019 г. 1 - разрешен със заповед на работодателя за времето от 23.05. – 07.06.2019 г. /л.62/.

В тази си част решението на РРС е съобразено с доказано установените по делото факти и е съответно на приложимия материален закон, поради което следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. До размера на отхвърлената част от иска ищецът не доказва обективирана от страна на работодателя му неизправност по отношение на вмененото му с чл.128КТ задължение.

При доказано дължимата по чл.128 КТ главница от 1413,65 лв и за установения период на забава от 1.VI.2018 до 13.VIII.2020г., акцесорно иск по чл.86 ЗЗД се явява доказан по основание и в размер на 165,86лв.