Решение № 2096 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2096 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20205330111640 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД /в качеството му на правоприемник на „Теленор България” ЕАД/, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено по отношение на Н. Д. Д., ЕГН: **********, че последната дължи на ищцовото дружество сумата от общо на 508,47 лв., от които : 62,46 лв. абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за отчетен период 10.08.2018г. - 09.10.2018г.; 71,35 лв. - неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, начислена във фактура № 7281896814/10.12.2018г.;

227,37 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство APPLE iPhone 7 32GB Rose Gold за отчетен период 10.08.2018г. - 09.12.2018г.; 2,96 лв. - сума за разлика между цената на устройството APPLE iPhone 7 32GB Rose Gold без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, на-числена във фактура № 7281896814/10.12.2018г.; 144,33 лв. - лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство ACCESSORIES BEATS ЕР headphones White за отчетен период 10.08.2018г. - 09.12.2018г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със сключени договори, както следва: По Договор за мобилни услуги от дата 21.12.2016 г. абонатът е предпочел мобилен номер *** с абонаментна програма със срок на действие 24 месеца по план „Нонстоп 40.99/30.99 Коледа 1

16“ със стандартен месечен абонамент в размер на 40,99 лв. и промоционален такъв от 30,99 лв. Д. не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер 62,46 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.08.2018г. - 09.10.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между Теленор и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 71,35 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7281896814/10.12.2018г. На същата дата - 21.12.2016г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ***, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Н. Д. Д. - лизингополучател, Договор за лизинг, се предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 7 32GB Rose Gold за обща лизингова цена в размер на 1370,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 59,59 лв. По договора за лизинг Д. дължала заплащане на сума в общ размер на 227,37 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.08.2018г. - 09.12.2018г. начислена във фактура № 7281896814/10.12.2018г.

Посочва се, че в вследствие на неизпълнение по споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Д. дължала сума в размер на 2,96 лв., представляваща разликата между цената на устройството APPLE iPhone 7 32GB Rose Gold без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 7281896814/10.12.2018г. Твърди се, че на 23.01.2018г и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ***, мобилният оператор, като лизингодател, отново сключва с Н. Д. Д. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ACCESSORIES BEATS ЕР headphones White за обща лизингова цена в размер на 195,27 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 8,49 лв.

По договора за лизинг Д. дължала заплащане на сума в общ размер на 144,33 лв., формирана от лизинговиге вноски за отчетен период 10.08.2018г. - 09.12.2018г., начислени във фактура № 7281896814/10.12.2018г. Твърди се, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Сочи, че към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора, предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор. Горепосочените задължения били индивидуализирани в приложени фактури. C оглед на гореизложеното на 29.05.2020г. „Теленор България“ ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд — гр. София срещу Н.

Д. Д., в което се претендират: главница в размер на 508,47 лв. (петстотин и осем лева и четиридесет и седем стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Впоследствие, PC - София препраща делото по подсъдност на PC - Пловдив.

Образувано е ч.гр.д. № 7932/2020г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ап. 5 от ГПК.

Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България“ ЕАД възникнало правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията па дружеството срещу него. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника, с който счита предявените искови за неоснователни, като оспорва същите по основание и размер и оспорва изложената фактическа обстановка. Оспорва твърдението, че Н. Д. Д. е абонат на ответното дружество. Твърди, че между страните не съществуват облигационни правоотношения. Твърди, че ответницата не била сключвала каквито и да е договори и допълнителни споразумения с ищеца. Оспорва твърдението, че били предоставени за ползване посочените мобилни номера, както и моб. телефона с марка Apple Iphone 7 32GB Rose Gold и аксесоари. Оспорва да са предоставяни допълнителни услуги на ищцата, както и оспорва размера на евентуалните задължения на ищцата. Твърди, че счетоводните документи на ищцовото дружество не са водени редовно и точно. С оглед на това, същите не можели да служат при определяне на задължението на ищцата, като в тази връзка оспорва изцяло счетоводните данни на ищцото дружество. Оспорва фактурите.

Оспорва размера на месечната абонаментна такса и стойността на другите услуги, обективирани във фактурите, включително и вноска за лизинг. Оспорва размера на претендираната неустойка, като счита същата за недължима. В условията на евентуалност прави възражение на за нищожност на процесните договори, като счита същите за противоречащи на ЗЗП, ЗЗД и Закона за електронните съобщения. Излага становище във връзка с направеното възражение. Сочи, че недължимостта на процесния договор за моб. услуги, доп. споразумение и договор за лизинг обуславяло недължимостта на акцесорните задължения. Оспорва твърдението, че ищцовото дружество е обявило предсрочната изискуемост. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираната неустойка, оспорва размера на стандартните за ползваните програми месечни абонаментни такси. оспорва размера на цената на устройство Apple phone 7 32GB Rose Gold без абонамент и преференциална цена. С оглед гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявените от „Теленор България“ ЕАД срещу Н. Д. Д. искове, като неоснователни и недоказани.

По допустимостта на исковете: Видно от приложеното ч. гр. д. № 7932/2020 г. на Районен съд Пловдив – IV бр. с., вземанията по настоящото производство са предявени по реда на чл. 410 от ГПК, като за същите била издадена заповед. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Поради установена в хода на настоящото производството ОФГ, заповедния състав е издал определение по ч.г.д. №7932/2020г. на 20.07.2021г. IV бр. с., с което същата е отстранена.

След посоченото определение е налице идентитет между претендираните суми по заповедното и настоящото производство. Настоящите искове са предявени в срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното от фактическа страна:

В хода на настоящото производство в оригинали са представени и приети като 3 писмени доказателства Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство Apple iPhone 7 32GB Rose gold и Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство Accessoriest Beats ep headphones White по които се търсят претендираните суми.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, ищцовата страна следва да докаже сключването на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги, както и договори за лизинг, предаването на ответника на вещите, предмет на сключените договори за лизинг, основанието и размера на предявените искове.

Видно от представените договори, между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и устройства срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата абонаментни такси и лизингови вноски, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба. Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги.

Следователно налице са редовно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, като мобилен оператор и като лизингодател, и Н. Д. Д., като потребител на мобилни услуги и лизингополучател.

По отношение на възраженията на ответната страна, съдът счита, че счетоводните отразявания, не доказват изпълнение по договора за мобилни услуги. Тези документи установяват какво ищецът счита, че ответникът е потребил и дължи като стойност.

Счетоводните записвания не доказват предоставянето, респективно ползването на услугата, нито коректното таксуване, а отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца. В случая обаче мобилните услуги са в размер на дължимите абонаментни такси, а те се дължат независимо от потреблението, поради което счита възражението на ответника относно осчетоводяването по прецесните договори и потребените услуги за неоснователно. По отношението на оспорването на ответника относно сключването на въпросните договори и възникналото облигационно отношение между страните, съдът счита същото за неоснователно с оглед на това, че процесните договори са представени в оригинал, като подписите на потребителя не са оспорени от ответника, както и че в проведеното на 4

22.02.2024г. публично заседание особения представител на ответника изрично излага, че не оспорва автентичността на приложените документи.

По отношение на иска за заплащане на предоставени мобилни услуги, месечни абонаментни такси и лизингови вноски, съдът намира следното: