Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 540 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 717/2026
Вид
Определение № 540
Подписан
05.06.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Александър Желязков, Атанаска Китипова, Десислав Любомиров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. София, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600717 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от служебния защитник на осъдения А. Б. адв.М., против определение от 13.05.2026г., постановено по чнд №2719/2026г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че осъденото лице не е доволно от определението, като се твърди, че е дало доказателства за поправянето си. Позовава се на добрата работа в затвора, зачитането на авторитета на институцията и служителите, запазването на семейните отношения. В жалбата се твърди, че от съществено значение е наличието на медицински проблем, за което има документи от кардиологичното отделение на Александровска болница. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се уважи молбата за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения Б..

САС в настоящия състав, след като се запозна с жалбата, доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, липсват предпоставки за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.345, ал.1, пр.2 от НПК, 1 а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият Б. е постъпил в Затвора гр.*** на 13.12.2024г., от към 08.04.2026г. е изтърпял общо 3г., 9м. и 9 дни от общото наказание 5г. и 6м., наложено му по нохд №8185/2021г. на СРС, със зачитане на осн. чл.25, ал.2 от НК на изтърпяно наказание от 2г.и 10м от предварителен арест.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият работи, има две деца, награден е с похвала, понякога участието в конфликти се дължи на това, че е чужденец. Има здравословен проблем – остър комунален синдром и прекаран инфаркт на миокарда, остатъкът от наказанието не е голям.

В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че към настоящия момент не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа, общата оценка на риска от рецидив е 67т., рискът от вреди е среден за осъдения, висок за обществото, среден за персонала, нисък за известен възрастен и висок за деца. Посочено е и че поведението на Б. сочи, че процесът на поправяне и превъзпитаване е започнал, но неустойчиво и противоречиво, тъй като има една похвала и пет наказания, налице са проблемни зони, включени в плана на присъдата.

Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

Прокурорът също е поддържал, че молбата е неоснователна, а осъденият не е представил доказателства за поправянето си, предвид стойността на оценката на риска от рецидив и вреди, както и наличието на проблемни дефицитни зони.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав нА.а, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на стойност на риска от рецидив от 67 точки, както и висок риск от вреди, като се отчете, че липсва осезаемо намаляване, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е коригирал в 2 достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва основание да се приеме, че е настъпила трайна и необратима нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения. Рискът от вреди за обществото е висок, рискът от рецидив е среден, липсва промяна, а корекционновъзпитателната работа не е приключила, има общо шест групи дефицити.

Броят на наложените наказания съществено доминира над този на наградите.

Единствената отчетена положителна промяна е полагането на труд. Изводът, който следва след преценка на документите в затворническото досие, е че за постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи до пълното изтърпяване на наказанието. Затова настоящият състав нА.а, че правилно е прието от решаващия съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в доклада по чл.155 от ЗИНЗС. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстанционния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

В жалбата не са изложени конкретни доводи против определението, само е посочено, че осъденият се е поправил, защото работи, трябва да се 3 грижи за децата си и е с влошено здравословно състояние. По тези въпроси първостепенният съд е изложил подробни мотиви, които не се налага да бъдат повтаряни, тъй като се споделят изцяло. Следва да се подчертае само, че предвид наличието на възможности по ЗИНЗС да се вземат адекватни мерки в случай на влошаване на здравето на осъдения, както и при липсата на законова възможност да се постанови УПО изцяло мотивирано от причини, свързани със здравословното състояние, това не е самостоятелно основание за преразглеждане на въпроса. Семейното положение също не може да мотивира такова решение, още повече, че в социалния доклад се сочи, че осъденият е със среден към нисък родителски капацитет. Полагането на труд също не е причина да се счита, че поправянето е окончателно. С оглед на това не може да се приеме за основателна тезата, че постановяването на УПО ще допринесе за положителното повлияване на осъдения, напротив, липсата на доказателства за трайно и необратимо положително повлияване в затвора налага продължаване на корекционната работа, както правилно е преценил първостепенния съд.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 13.05.2026г., постановено по чнд №2719/2026г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на А.

Б. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4