Решение № 60 от 28.02.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Добрич, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500780 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Г. Г. **** ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. "Дунав" № 18, вх. В, ап. 6; К. Г. К. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. "Дунав" № 18, вх.

В, ап. 6; П. Б. Г. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. "Стоил Войвода" № 14; К.

Б. Г. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. "Стоил Войвода" № 14; Д. З. Д. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. "Любен Каравелов" № 1, вх. Б, ап. 7; Г. И. Д.

ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. "Любен Каравелов" № 1, вх. Б, ап. 7; Г. Ц.

Г. ЕГН ********** от гр. Добрич, бул. "Трети март" № 6, вх. А, ет. З, ап. 9; Г.

Н. Г. ЕГН ********** от гр. Добрич, бул. "Трети март" № 6, вх. А, ет. 3, ап. 9;

Н. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Добрич, бул. "Трети март" № 6, вх. А, ет. 3, ап.

9 , въззивна жалба с вх.№ 11220/23.06.2023г. срещу решение № 470 от 12.06.2023г., изменено в частта за разноските с влязло в сила определение № 2251/26.09.2023г., по гр.д.№ 2944/2022г. по описа на Районен съд – Добрич в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от въззивниците против „България Еър“ АД ЕИК 000633828 гр. София, р-н Слатина, Аерогара Варна, осъдителни искове за заплащане на сумата от 147,03 лева, съставляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2019г. до 03.10.2022г. върху сумата от 488,95 лева - левовата равностойност на 250 евро - обезщетение за закъснял полет FB8193 от София до Анталия на 04.10.2017г.

Въззивниците считат решението в обжалваната част за неправилно като необосновано от събраните по делото доказателства. След плащане на претендираните главници в хода на производството ищците оттеглили 1 исковете си за тях и в предмета на делото останали исковете за обезщетение за забава, както и претендираните разноски. Съдът приел, че ответникът е заплатил сумата от 799,92 лв. на всеки ищец, което според него е общата сума от 488,75 лв. (левовата равностойност на 250 евро) плюс 147,03 лв. обезщетение за забава плюс 100 лв. разноски по делото. Този фактически извод на съда бил необоснован от доказателствата - преписи от платежни нареждания, представени от ответника, според които той е заплатил само по 488,95 лв. (левовата равностойност на 250 евро) на всеки ищец. Такова било и становището на самия ответник, който посочил, че е платил сумата общо от 4400,63 лв., представляваща дължимото обезщетение на всички ищци - на 9 ищци по 488,95 лв., общо 4400,63 лв. Плащането било извършено по посочени банкови сметки от семействата, т.е. по една банкова сметка били превеждани суми за повече от едно лице – за трима или за двама. Ответникът нито е твърдял, нито е доказал да е платил обезщетение за забава, поради което същото е дължимо в размер от 147,03 лева за периода от 17.10.2019г. до 03.10.2022г. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „България Еър“ АД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В хода на производството пред въззивния съд е представила нови доказателства – платежни нареждания за платени суми от по 148 лв. на всеки от въззивниците по посочените от тях банкови сметки.

Жалбата е подадена от ищци в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за тях решение, на 23.06.2023г. - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 16.06.2023г. и край 30.06.2023г.) и е допустима.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания, становището на насрещната страна в отговора и въз основа на събраните доказателства, съдът намира следното:

Производството по гр.д.№ 2944/2022г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по подадена от Г. Г. ****, К. Г. К., П. Б. Г., К. Б. Г., Д. З.

Д., Г. И. Д., Г. Ц. Г., Г. Н. Г. и Н. Г. Г. искова молба с вх.№ 17462/11.10.2022г., уточнена с молба с вх.№ 2542/09.02.2023г., с която всеки от ищците е предявил срещу „България Еър“ АД осъдителни искове за заплащане на обезщетение по чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. в размер на левовата равностойност на 250 евро (посочена като 488,95 лева ), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и обезщетение за забава върху главницата от 488,95 лева за 2 времето от 03.09.2019г. до 13.10.2022г. в размер на 148 лева.

Всеки от ищците е обосновал исковете си със следните обстоятелства: на 04.10.2017г. било организирано пътуване със самолет до Анталия с цел почивка. Планираният полет с „България Еър“АД бил с час на излитане по разписание 06:50 часа от летище Варна и час на кацане – 08:20 часа. Ищците отишли на летището към 04,00 часа на 04.10.2017г. Самолетът излетял със закъснение – в 11:30 часа и кацнал в Анталия към 13 часа. За закъснението ищците не били уведомени, чакали на летище Варна повече от 4 часа и това им създало голямо неудобство. Ищците предявили с покана чрез телепоща на дата 02.09.2019г. пред превозвача претенция за обезщетение в размер на 250 евро – в размера, определен за полет до 1500 км, закъснял с два или повече часа, съгласно чл. 7, ал. 1, буква „а" от Регламент № 261/2004г. на Европейския Съюз и чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 261 от 13 юли 2006г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет. Поканата била получена на 03.09.2019г., след което на ищците било предложено да си изберат двупосочен полет от дестинациите, оперирани от компанията. Те не приели предложението и уведомили превозвача, че желаят да бъдат обезщетени в пари по посочена адвокатска сметка. За последното ответникът им поискал пълномощни, след което плащане не последвало. Кореспонденцията между страните се провела от 03.09.2019г. до 17.10.2019г. Претендира се е и обезщетение за забава от 03.09.2019г. до 13.10.2022г. в размер на 148 лева за периода от 03.09.2019г. до 13.10.2022г.

Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент № 261/2004), транспонирана в чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 261 от 13 юли 2006г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет, а акцесорният – с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С исковата молба е представена полетна информация за чартърна програма Варна – Анталия – Варна, организирана от Емералд Травел, според която е планирано заминаване от летище Варна с полет FB 8193 на дата 04.10.2017г. в 06:50 часа и пристигане в Анталия в 08:20 часа, бордни карти на името на трима от ищците Г., Г. и Н. Г.и, както и паспорти на ищците Г. Д., Д. Д. с печат за пристигане в Анталия на 04.10.2017г.

С писмено становище по делото с вх.№ 6090/03.04.2023г. ответникът е представил платежни нареждания от 12.12.2022г. за банков превод на суми в 3 общ размер 4 400,63 лева по посочените от ищците банкови сметки (групирани по семейства), или по 488,96 лева на всеки ищец (колкото е левовата равностойност на 250 евро по фиксирания валутен курс на БНБ).

Ищците са признали погасителния ефект на плащането по представените от ответника платежни документи и в заседание на 12.05.2023г. са заявили, че не поддържат искането си за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главното задължение, но претендират обезщетението за забава в размер на 148 лева, както и разноските по водене на делото.

С решение № 470 от 12.06.2023г. по гр.д.№ 2944/2022г., изменено в частта за разноските с влязло в сила определение № 2251/26.09.2023г., исковете са изцяло отхвърлени по съображения за извършено в хода на производството погасяване чрез плащане на задълженията – както главни, така и акцесорни за обезщетение за забава, като ответникът е осъден да плати на всеки от ищците разноски от по 100 лева внесена държавна такса и по 300 лева платено адвокатско възнаграждение.

Във въззивното производство се оспорва именно приетото от съда от фактическа страна извършено плащане на сумата от 148 лева на всеки от ищците и обоснования от това извод за неоснователност на исковете по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, като решението се оспорва отчасти – до размера от 147,03 лева, съставляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2019г. до 03.10.2022г. върху сумата от 488,95 лева.

С факта на плащането в хода на производството и неоспорването на наличие на основание за претендираното от ищците обезщетение от 250 евро по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 261 от 13.07.2006г. въздушният превозвач е признал възникването на облигационно отношение с всеки от ищците по сключен договор за въздушен превоз с полет FB 8193 на дата 04.10.2017г. от Варна до Анталия, както и допуснатото от него забавяне с повече от четири часа на полета с разстояние до 1500 км, попадащо в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата. С оглед изложеното между страните пред въззивната инстанция са безспорни обстоятелствата, пораждащи правото на ищците да претендират присъждане на обезщетение поради закъснение на полет, както и неговото плащане от превозвача. Касае се за договорна отговорност за вреди от неудобството за пътника, причинено пряко и непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредбата, обезщетението се изплаща в брой чрез банков превод, с чек или с писмено съгласие на пътника - в пътнически ваучери и/или други услуги; по избор на пътника обезщетението се изплаща в левовата му равностойност по курса на БНБ за деня на плащането. Покана от името на всички ищци, чрез един от тях – Г. ****, за плащане на обезщетението в размер на 250 лева е изпратена по телепоща и връчена на ответника на дата 4

03.09.2019г., видно от известие за доставяне на л. 13 от делото на ДРС. С поканата е определен едноседмичен срок за изпълнение, който изтича на 10.09.2019г. Предложеното от превозвача с електронно изявление от 04.09.2019г. обезщетяване на пътниците по различен начин не е прието от тях с неоспорено да е получено на дата 07.10.2019г. електронно писмо, в което е посочена една банкова сметка (на адвокат ****) за плащане на обезщетението на всички ищци. На 07.10.2019г. ответникът е уведомил ищцата ****, че документите ще бъдат обработени в двумесечен срок. На 15.10.2019г. ответникът е изискал изпращане на пълномощни от всички ищци за подалата искането за обезщетение адвокат Г. ****. С електронно писмо от 17.10.2019г. адвокат **** е изпратила пълномощно от всички други ищци и е уведомила ответника, че очакват плащане на обезщетението в седмичен срок, а в противен случай ще предявят претенция по исков ред. В електронно писмо от 17.10.2019г. ответникът е уведомил ищците, че документите ще бъдат обработени в законоустановения срок от два месеца. Плащането е извършено на дата 12.12.2022г. Размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълнението е предварително определен като парична сума в по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 261 от 13.07.2006г. Вземането е изискуемо от деня на изпълнение на закъснелия полет (04.10.2017г.), към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземането на ищците за парично обезщетение. Относно поставянето в забава на длъжника приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Срокът за разглеждане на рекламация по чл. 133 от ЗГВ е приложим в случаите по чл.