Протоколно определение № 2155 от 17.04.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2155 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева и прокурора Ю. М. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно дело № 20251100205715 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:38 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ К. И. Г., се явява лично, доведен от Затвора-София.

Явява се упълномощеният му защитник адв.И. Ю. от САК.

За началника на затвора се явява инспектор М., който представя заповед за упълномощаване.

Явяват се допуснатите в предходното съдебно заседание свидетели - И.К., Т.Т. и В.Т..

Председателят на съдебния състав уведоми страните, че за целите на изготвянето на протокола, в съдебното заседание ще се води аудио запис, освен ако някоя от страните не се противопостави изрично.

СТРАНИТЕ (поотделно): Не се противопоставяме да се води аудио запис на съдебното заседание за целите на протокола.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от и.ф. на началника на затвора с положително становище по отношение подадената молба.

1

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на явилите се днес свидетели, както следва:

Т.Б.Т. – 53 г., неосъждан, без дела и родство със страните, с ЕГН **********.

Самоличността е снета по представена от лицето ЛК с №********, издадена на 24.02.2021 г. от МВР-София.

И.А.К. – на 57 г., неосъждан, без дела и родство със страните, с ЕГН **********,

Самоличността е снета по представена от лицето ЛК с №********, издадена на 10.10.2023 г. от МВР-София.

В.Е.Т. – на 46 г. неосъждан, без дела и родство със страните, с ЕГН **********.

Самоличността е снета по представена от лицето ЛК с №********, издадена на 01.03.2021 г. от МВР-София

СЪДЪТ производство.

РАЗЯСНЯВА на свидетелите правата им в настоящото

СВИДЕТЕЛИТЕ: Разбрахме правата си в настоящото производство.

Обещаваме да кажем истината.

СЪДЪТ ИЗВЕЖДА от съдебната зала явилите се свидетели до провеждането на разпита им, с изключение на свидетеля Т.Т., който остава в съдебната зала.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

2

ИНСП.М.: Представям справка за остатъка от наказанието; актуализиран доклад от ИСДВР; експертна оценка за актуалното емоционално и психично състояние на осъдения и доклад за пробационен надзор и план на присъдата.

АДВ.Ю.: Представям три броя сертификати и четири броя грамоти по отношение на моя подзащитен.

СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на страните представените от инспектор М. документи и представените от адв.Ю. такива.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат предявените ни документи.

Нямаме други искания по доказателствата. Няма да представяме други такива.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПВА СЕ към разпит на свидетеля Т.Т..

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Познавам г-н Г. от 24 години. Бях част от екипа, който работеше по престъплението, за което той получи присъдата. Тъй като с него през цялото това време, откакто получи присъдата и влезе в затвора, сме поддържали комуникация. Определено мога да кажа, че до голяма степен, въз основа на моите познания и експертиза, че за съжаление, мястото му вече не е там. Иронично казвам „за съжаление“, защото той и на мен, и на много колеги, един от които сега е призован - В.Т., ни е помагал страшно много по различни линии за различни тежки престъпления срещу личността, когато сме имали нужда и най-вече аз да преценя поведението на човек, с който тепърва ще работя, да си изградя по-точни професионални представи за него и примерно такъв пример е лицето М.Л., който след доста дълъг престой в затвора реши да признае за 14 убийства на възрастни жени и Горански ми помогна страшно със 3 стратегията, която направихме с него, за да може Л. да си признае другите престъпления, които е извършил.

Горански, откакто го познавам, от пълен наглец стана човек, защото към онзи етап от живота му имаше доста неща около и покрай него, които честно да Ви кажа тогава не очаквах, че К. ще претърпи тази метаморфоза. Много често, и това е мое лично мнение, пък и не само мое, че, когато човек влезе в затвора, той много рядко се превъзпитава, а става по-скоро закоравял. К. е един от малкото случаи, за които мога да го кажа това нещо. За този си извод съдя по комуникацията с него, по отношението му най-вече към живота, към хората, към човешкия живот. Тъй като с него често общуваме, много е интересно да видите как един мъж, когато стане дядо и не си е видял внуците по какъв начин вече гледа на живота.

На въпроси на адв.Ю., свидетелят Т. отговаря: Последните години поддържам отношения с К.. Това впечатление, което споделям, важи за последните години.

От професионална гледна точка на мен ми е интересно, при едно евентуално условно предсрочно освобождаване на К., защото, въпреки че още не е навън, този процес на ресоциализция вече е запознал у него, с оглед на стабилизираната ценностна система, развитието на семейството му и неговите близки, понеже съм от врачанско ще го кажа така: „Дошъл му акъла.“ Неговото семейство и децата му познавам покрай ходенето по дела.

Смятам, че много хора, които уж са заедно, тоест не са лишени от свобода, не поддържат такива близки отношения с близките си и това го виждам всеки ден. Аз интензивно общувам с К. и смятам, че близките му могат да бъдат една благоприятна среда, ако излезе. К. е в затвора вече 24 години почти.

Семейството му не е прекъсвало контакта с него. Контактувам и с други лишени от свобода, които някой са с доживотни присъди и това не се случва при всички.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните и изчерпването на въпросите към свидетеля Т., същият се ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.

4

В залата влиза свидетеля И.К..

ПРИСТЪПВА СЕ към разпит на свидетеля И.К..

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Благодаря за възможността да дойда, защото не знам дали някой друг има по-близък поглед върху К..

Аз имам три белега, които специално за него, прилагайки, върху него виждам, че се изпълняват. Аз имам 29 години работа с лишени от свобода.

Тези трите белега винаги са ме водили. Единият е неговата всеотдайност. Аз я виждам как не намалява през годините. Той и предава този процес на промяна.

Мога да разкажа случаи, в които той започна работа, а работата в един момент осуети нашите срещи, като че ли, той, като лишен от свобода беше готов да напусне работа, за да продължи срещите с някой, който му влияе позитивно.

Това е чудо, почти, може да се каже, защото лишените от свобода печелят, чрез работата. Видях го това в него.

Другото много важно за мен нещо е да продължавам да наблюдавам през последните години семейството му и отношението на семейството му, очакването, синът му е в залата и той най-вероятно е излязъл от работа, а това е след 23 г. За мен това, аз го наблюдавам за моето време работа с лишени от свобода, по-скоро на 10-тата година семейството забравят за баща, за съпруг, а тук семейството му, откакто аз го познавам, продължава да го очаква с голямо нетърпение, което за мен е невероятен белег.

Последният белег, но не последен по важност, в последната една година го наблюдавам и това наистина ме впечатлява. Всъщност, когато работя с лишени от свобода и видя, че той поема за себе си решения да промени собствения си живот, но все още не е това, което търся и очаквам да се случи.

За мен крайната фаза е не той да приеме промяната в себе си, но когато видя, че той тази промяна се опитва да я предаде и да помогне на друг да се промени. Това вече, наистина, казвам Ви най-отговорно, е истински белег, че той започва вече да вижда не просто достатъчност в това, че се е променил, а да помогне на някой да го направи. В последната една година аз виждам в групата, в която е той,че той работи с минимум пет човека. Той им свидетелства за себе си, започва да им разказва, че това, което се случва в неговия живот е всъщност позитивно, да ги кани и те да тръгнат по този път на промяна. За последната една година знам за пет човека от неговата група, 5 които вземат решение да последват неговия път. За мен това е една завършена картина на човек, който е разбрал, че е живял някак и не се гордее с това, променил е себе си и стига до там да се пита с какво може да помогне на хората около него. К. не само не е опасен за обществото, но той би бил полезен за нашето общество, защото нашето общество има нужда от хора, които не гледат само себе си, но и се оглеждат съдебно следствие какво могат да направят света, в който живеем по-красив.

Разпечатката съдържа 60 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c522ab8-0b47-4beb-84a3-c799998e346f