Решение № 310 от 20.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. ХАСКОВО, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

НЕЛИ Д. ИВАНОВА при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500345 по описа за 2026 година

Производството въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №40/04.03.2026г., постановено по гр.д.№725/2025г. Районен съд-Харманли:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените обективно комулативно съединени искове по чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПк, вр. л.150 от ЗЕ, чл.187 ал.2 от ЗЗД и чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД против „Софтранс ауто“ЕООД-гр.*** за признаване съществуването на вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №326/13.05.2025г., издадена по ч.гр.д.

№535/2025г. по описа на РС-Харманли за сумата 962,45 евро/ 1882,38лв./, от които 928,22 евро/ 1815,45 лв./-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2022г. до м.04.2024г.; сумата 166,44 евро/325,53лв./, представляваща законна лихва за забава за период от 31.12.2022г. до 14.03.2025г.; сумата за дялово разпределение 34,22 евро/66,93лв./, представляваща главница за период от м.05.2022г. до м.04.2024г.; сумата 7,79 евро/15,23лв./, представляваща договорна лихва за период от 01.07.2022г. до 14.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за период от 19.03.2025г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 22,73 евро/ 44,46лв./ и юристконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро/50лв./. Решението е постановено при участието на „Директ“ЕООД в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ЕАД.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Топлофикация София“ЕАД, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г ал.1 от ЗЕЕЕ/чл.138б от ЗЕ/ сградата етажна собственост, в която се намирал процесният обект сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ЕООД, на основание взето решение за сключване на договор от общото събрание на етажните собственици. В същият 1 този договор в т.3.7 било предвидено, че изпълнителят има право да възложи монтажа, поддръжката и отчета на уредите на своя подизпълнител „Директ“ЕООД /с предишно наименование ЕТ“Д.-Ц. Н.“. Договорът бил подписан и от подизпълнителя. В тази връзка поддържа, че неправилно и в противоречие с установените съдопроизводствени правила първоинстанционният съд приел, че представения по делото протокол няма обвързваща сила, поради обстоятелството,че макар и да няма дата, същият е бил нотариално заверен пред нотариус на 07.12.2005г. Именно във връзка с този протокол е било взето и решението за сключването на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с етажните собственици, в сградата, в която се намира и имота собственост на ответното дружество.

Счита, че твърденията на ответника относно не ползването на имота в процесния период от време са останали недоказани, поради което и правните изводи на съда не отговарят на изискванията на материалния и процесуалния закон. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК. Претендира и присъждане на разноски за исковото и заповедното производство, включително юристконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „Софтранс ауто“ ЕООД-гр.*** не е депозирал писмен отговор на подадената въззивна жалба и не взема становище по същата.

В срока по чл.263 от ГПК третото лице помагач „Директ“ ЕООД не е депозирал писмен отговор и не взема становище по подадената въззивна жалба.

Хасковският окръжен съд след обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетия деца /ТР №1 от 09.12.2003г. по т.д.№182013г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по съществото на спора е неправилно, тъй като формулираните правни изводи от първоинстанционният съд не кореспондират на установените по делото факти и обстоятелства, както и противоречат на установената съдебна практика по този вид дела. В тази връзка следва да се отбележи следното:

В настоящият случай РС-Харманли е бил сезиран с обективно съединени искове намиращи своето правно основание в разпоредбите на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.150 от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. За да се уважат тези искове ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи съществуване на вземането си, произтичащо от доставена, но незаплатена топлинна енергия.Т.е. ищецът следва да установи съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената такава енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно в размер на претендираната по делото сума.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката/Е/ и подзаконовите актове по прилагането му.

Установява се също, че процесният имот, представляващ апартамент №7, находящ се в гр.***, община ***, на ул.*** се намира в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка напълно неоснователни се явяват възраженията на ответното дружество,че същото не е клиент на топлинна енергия ,тъй като не е сключил договор за доставка на такава енергия с ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към 2 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36 ал.3.В §1 т.2а от ДР на ЗЕ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР №282017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране/сега ДКЕВР/, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Правото на собственост върху процесният имот, представляващ апартамент №7, на ет.*** в сграда на ул.***, в гр.*** е придобито от ответното дружество/както и самото твърди/ чрез процедура по покупко-продажба по реда на чл.718 от ТЗ /сега отменен/ в производство по несъстоятелност и е обективирано в Нотариален акт №***, т.10, рег.№***, дело № *** от 27.12.2018г. Именно от този момент ответното дружество „Совтранс ауто“ЕООД е станало клиент на топлинна енергия, съобразно изложените по-горе съображения. По делото не са ангажирани доказателства, нито съществуват и такива твърдения, че дружеството след закупуването на имота се е разпоредило с него в процесния период от време /2022г.-2024г./, поради което след придобиването на правото на собственост върху имота и при съобразяване с разясненията дадени в ТР №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав счита, че ответникът е придобил качеството на клиент на топлинна енергия. Твърденията на ответника, че в процесният период от време не е бил въведен във владение в имота и този имот се е ползвал от трети лица са недоказани в производството, но същите не била променили и извода изложен по-горе за наличието на облигационна връзка между страните по делото.

Ето защо съдът счита, че не е необходимо сключване на писмен договор съгласно изричната норма на чл.150 от ЗЕ. Не е необходимо и да се подава молба-декларация за откриване на партида при ищеца, за да възникне облигационната връзка. Не е необходимо и да се подписват каквито и да било списъци на собствениците, поради което възраженията на ответника в посоченият смисъл са неоснователни.

ЗЕ урежда цената на услугата "дялово разпределение" като част от съдържанието на договора по чл. 139в между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено /пак от топлопреносното предприятие/ извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл.139 ал.1 от ЗЕ вр. чл.139в от ЗЕ и чл.140 ал.5 от ЗЕ. След измененията на закона още от 2006 г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на договора по чл.140 ал.5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено /пак от топлопреносното предприятие/ извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топлопреносното предприятие е платеца на тази сума. Касае се за законово установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топлопреносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя /чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ/, той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за плащане към самия търговец по чл.139б от ЗЕ.

В този ред на мисли настоящият съдебен състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил съществуване на вземането си по издадена в негова 3 полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №326/13.05.2025г. по ч.гр.д.№535/2025г. по описа на РС-Харманли, в пълния претендиран размер, поради което предявените от него обективно съединени искове следва да се уважат изцяло. В подкрепа на този извод на съда е и заключението на приетата без оспорване от страните по делото съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че общия топломер монтиран в абонатна станция АС25 с адрес гр.**, община ***, ул.*** е преминал през две метереологични проверки през процесния период, както и че дължимите суми за топлинна енергия за процесния обект за периода м.05.2022г. до м.04.2023г. са в общ размер на 764,04лв., а за период от м.05.2023г. до м.04.2024г. са в общ размер на 780,44 лв. В този смисъл е и заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза, от което се установява, че общия размер на дължимата сума, с включено дялово разпределение възлиза на 2 223,14лв., от които главница 1882,38 лв. и лихва 340,76 лв. Посочената от вещото лице дължима сума е и тази която се претендира като размер в настоящето производство.

Предвид изложеното въззивната инстанция счита,че предявените обективно съединени искове следва да бъдат изцяло уважени, а първоинстанционното решение което е в противен смисъл ще следва да се отмени изцяло като неправилно, постановено в противоречие с изискванията на материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение №2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изхода от спора в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски както за заповедното производство по ч.гр.д.№535/2025г. по описа на РС-Харманли така и за исковото производство за две инстанции. За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 48,30 евро,от които 22,73 евро- платена държавна такса и 25,56 евро- за юристконсултско възнаграждение. За исковото производство/за двете инстанции/ в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в общ размер на 1251,95 евро, от които платени държавни такси - 47,04 евро, депозити за вещи лица- 1002,65 евро и за юристконсултско възнаграждение -202,26 евро.