Решение № 20351 от 09.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20351 гр. София, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20231110108208 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на етажната собственост Б. Л. П., осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 909,82 лева, представляваща непогасена главница по чл. 4 от споразумение от 24.10.2022 г., формирана от стойността на неплатени вноски за управление и поддръжка на общите части и за "Фонд Ремонт и обновяване", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 г. до окончателното плащане, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 34,62 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 14.02.2023 г.

Ищецът твърди, че жилищна сграда с административен адрес: [адрес] се намира в режим на етажна собственост, доколкото се състои от повече от три обекта, притежавани от повече от две лица. Посочва, че ответната страна са етажните собственици от жилищната сграда, представлявани на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС от управителя на ЕС – Б. П., считано от 12.09.2022 г. Поддържа, че на 31.03.2017 г. между ответната етажна собственост, в качеството й на възложител и дружеството „[фирма], в качеството му на изпълнител, е сключен договор № [№] за извършване на действия по управление на общите части на жилищната сграда. Впоследствие, на 02.01.2020 г., дружеството – изпълнител прехвърлило правата и задълженията си по договора на ищеца [фирма], за което ответната страна е уведомена надлежно. В исковата молба се твърди, че след тази дата ищецът продължил да изпълнява дейностите по договора. Поддържа се, че на 12.09.2023 г. е взето решение от Общото събрание на ответната етажна собственост за прекратяване действието на договора от 31.03.2017 г. Във връзка с това на 24.10.2022 г. между етажната собственост, представлявана от избрания управител Б. П. и ищеца [фирма] е подписано споразумение за прекратяване на договор № *****/31.03.2017 г. Съгласно клаузата на т. 3 от споразумението етажната собственост дължи на ищеца сумата от 909,82 лева, представляваща стойността на задължения във връзка с управлението на общите части на ЕС, посрещната от ищеца поради 1 липсата на средства от постъпващите вноски по касата от етажните собственици. В исковата молба се излага, че по силата на т. 4 от споразумението ответната страна е поела задължение за заплащане на сумата в полза на [фирма] по посочена от него банкова сметка и в срок до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва от 01.10.2022 г. до окончателното погасяване.

Поддържа се, че въпреки настъпване на падежа на задължението от страна на ответниците не е налице плащане, а поетото задължение за това е останала неизпълнено. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 909,82 лева - непогасена главница по чл. 4 от споразумение от 24.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 34,62 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 14.02.2023 г. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците – собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес:

[адрес], чрез управителя на ЕС Б. П. заявяват, че след получаване на препис от исковата молба са заплатили изцяло претендираните от ищеца суми, включително и разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Ето защо, намират искът за допустим и основателен, но предвид осъщественото плащане отправят искане за оставянето му без уважение.

В депозирана по делото писмена молба от 06.10.2023 г. ищцовото дружество [фирма] признава, че след образуване на делото и чрез няколко превода ответниците са погасили изцяло задълженията си, в т.ч. и разноските по делото. Отправя искане за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК при съобразяване на извършеното плащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно посочените разпоредби при допуснато неточно изпълнение на договорно задължение от длъжника, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, като в случай, че неизпълненото задължение е за парична престация длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материалноправни предпоставки: 1). сключване между страните на споразумението от 24.10.2022 г. и конкретното му съдържание, чрез установяване правата и задълженията на страните; 2). възникване в полза на ищеца на процесното вземане в размер на сумата от 909,82 лева, определена от стойността на заплатени от дружеството разходи във връзка с управлението и поддръжката на общите части на процесната ЕС; 3). наличието на уговорка в споразумението за връщане на сумата и падежа на задължението; 4). изпадане на ответната страна в забава и 5). размера на търсеното обезщетение за това.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили дълга чрез осъществено плащане на претендираните суми.

С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на исковата молба и наведените твърдения, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 24.10.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ответниците като етажни собственици от сграда в режим на ЕС с адрес: [адрес], представлявани от управителя на етажната собственост Б. Л. П. и ищцовото дружество е сключено писмено споразумение от 24.10.2022 г., с което същите са поели задължение за изплащане на процесните суми в 2 уговорения срок; съществуването в полза на ищеца на вземане от ответниците в размер от 909,82 лева и обстоятелството, че претендираните суми са платени от ответната страна в хода на настоящото производство.

Посочените обстоятелства се подкрепят и от обективните данни, внесени в процеса чрез представените и приети като писмени доказателства: договор № [№]/31.03.2017 г., сключен между Етажната собственост от адрес: [адрес], като възложител и „[фирма], като изпълнител, въз основа на Решение на ОС на ЕС от 22.03.2017 г. за извършване от изпълнителя на дейности като помощник – управител на етажната собственост и касиер, както и за поддържане на общите части съгласно пакет от услуги, определени в Приложение № 1, неразделна част от договора, срещу заплащането на месечно възнаграждение в размер 5,90 лева на собственик/обитател/ползвател, както и уведомление от 02.01.2020 г., с което дружеството-изпълнител уведомява възложителя, че прехвърля правата и задълженията си по договора на [фирма] на основание клаузата на чл. 19 от последния. Изяснява се, че с протоколно решение от 12.09.2022 г. на процесната етажна собственост по т. 3 е прието, с цел намаляване на разходите на ЕС за поддръжка на входа, да бъде прекратен договорът със [фирма], считано от 01.10.2022 г.

Установява се, че със споразумение от 24.10.2022 г. етажната собственост от адрес:

[адрес], представлявана от управителя Б. П. и [фирма] са постигнали съгласие за прекратяване на договор № [№]/31.03.2017 г., считано от 01.10.2022 г. Прието е, че към датата на подписване на споразумението общата дължима сума от възложителя възлиза на 909,82 лева, формирана от минусовата касова наличност на ЕС, съхранявана при изпълнителя, съответно в каса „Управление и поддържане“ и в каса „Фонд Ремонт и обновяване“, които минусови стойности са финансирани от дружеството – изпълнител.

Съгласно клаузата на чл. 4 от споразумението възложителят се задължава да изплати тази сума на [фирма] в срок до 31.12.2022 г. по банков път, чрез превод по посочена банкова сметка, както и, че за последната се дължи законна лихва, считано от 01.10.2022 г.

Както вече се изясни, между страните е безспорно, че в хода на настоящото производство, образувано по искова молба с вх. № 42421/15.02.2023 г. и чрез няколко превода (съгласно молбата на ищцовото дружество от 06.10.2023 г. – л. 37 от делото) ответната страна е превела по сметка на ищеца всички претендирани суми в настоящото производство, в т. ч. и разноските по делото.

Съдът, вземайки предвид твърденията на двете страни, намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване на дължимата главница и законна лихва за забава върху същата за периода от 01.10.2022 г. до 14.02.2023 г., поради осъщественото погасяване чрез плащане в хода на процеса.

По отговорността за разноски:

Съдът, съобразявайки, че към момента на завеждане на делото ответниците са били в забава в плащането на сумите по процесното споразумение с настъпил падеж, а ищцовото дружество е било носител на неудовлетворени и изискуеми парични вземания срещу тях, чиято дължимост същите са признали с извършените плащания в хода на процеса, намира, че с поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на делото и на ищците се следват поисканите разноски за държавна такса в размер на сумата от 100 лева и в размер на сумата от 450 лева – за адвокатско възнаграждение, реалното извършване на разхода за което следва от представените по делото договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 14.02.2023 г. (л. 5 и л. 6 от делото). Същевременно съдът взе предвид съвпадащите твърдения и на двете страни за осъществен превод на сумата в полза на ищеца и на претендираните разноски, поради което с настоящия съдебен акт не следва да се присъждат такива в полза на ищцовата страна поради осъщественото плащане на същите в хода на процеса.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] против етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на етажната собственост Б.

Л. П., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 909,82 лева, представляваща непогасена главница по чл. 4 от споразумение от 24.10.2022 г., формирана от стойността на неплатени вноски за управление и поддръжка на общите части и за „Фонд Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 34,62 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 14.02.2023 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4