Решение № 63 от 08.06.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Сливен , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500247 по описа за 2021 година

Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е жалба на длъжника А.. В. П. срещу действия на ЧСИ М.М. по изп. дело №20217680400683 по нейния опис, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; отказ да извърши прихващане на основание чл.103 от ЗЗД; неяснота по пълномощното за образуване на изпълнителното дело; неяснота и необоснованост на разноските по делото; налагане на запор на банкови сметки с възражение за несеквестируемост на средствата по тях и несъразмерност на тази обезпечителна мярка.

В жалбата си жалбоподателят А.П. посочва, че вземането, за което е образувано изпълнителното дело е за разноски в размер на 1200лв. по адм. дело №380/2017г., като окончателния съдебен акт – Определение №6819/23.05.2018г. на ВАС е влязъл в законна сила на 23.05.2018г., а изпълнителният лист е издаден на 09.11.2018г. Поради това счита, че е налице основанието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като взискателката Б. не е поискала извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. На следващо място посочва, че при получаване ПДИ поискала от ЧСИ М. да приложи чл.103 от ЗЗД, като извърши прихващане с нейно насрещно вземане за разноски по решения на СлОС и ВКС за общата сума от 1069,05лв., но получила отказ от ЧСИ. На следващо място 1 посочва, че Б. е напуснала България на 06.10.2018г. и повече не се е връщала. При това положение с какво пълномощно бил издаден изпълнителният лист и с какво пълномощно било образувано настоящото изпълнителното производство. Налице била неяснота и необоснованост относно начислените й разноски, посочени в ПДИ.

Жалбоподателката посочва, че с ПДИ е наложен запор на банковите й сметки в ЦКБ и по този начин не разполага с никакви средства за водене на нормален живот. По сметките получавала заплата и обезщетения от НОИ, поради което намира сумите за несеквестируеми. Още в срока за доброволно изпълнение било налице прехвърляне по сметката на ЧСИ М. на сумата от 85лв. и дори и да искала да заплати доброволно не можела. Посочва, че ЧСИ М. била съдебен изпълнител и по делото за изнасяне на имот на майка й на публична продан и против нейните действия тогава е подавала жалба.

Въз основа на изложеното моли съда да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК образуваното изпълнително производство, евентуално да приложи разпоредбата на чл.103 от ЗЗД и да приеме, че вземанията на взискателката са погасени до размера от 1069,05лв.; да изиска обяснения от ЧСИ за начислените разноски. Моли съда да спре изпълнението и да вдигне запора върху банковите й сметки.

В допълнение към жалбата от 20.05.2021г. длъжникът А.П. прави искане до съда да установи несъразмерност на наложените й обезпечителни мерки спрямо размера на задължението й и моли съда на основание чл.441, ал.2 от ГПК да обяви принудителното изпълнение за незаконосъобразно и да наложи деликтна отговорност на ЧСИ М. по чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане.

По делото в законоустановения срок е постъпило възражение от другата страна – взискателя М. ХР. Б. чрез пълномощника адв. Г.М., който оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че не е налице основанието за перемиране на изпълнителното дело, тъй като същото е образувано през настоящата година. Жалбоподателката не е искала от ЧСИ извършване на прихващане по чл.103 от ЗЗД, а да се приложи нормата на чл.90 от ЗЗД и не е представила изпълнителен титул за удостоверяване на вземането си. По отношение на пълномощното посочва, че са изпълнени изискванията на чл.33 от ГПК. Таксите, определени от ЧСИ са изчислени съгласно Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ. Останалите оплаквания в жалбата също намира за неоснователни.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М. е изложила писмени мотиви по обжалваните действия. Намира жалбата за неоснователна, като посочва, че стриктно е спазила разпоредбите на ГПК и е уведомила длъжника за всички извършени изпълнителни действия. Посочва, че прекратителният ефект по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва само ако са минали 2 години след образуване на изпълнителното дело и няма извършени валидни изпълнителни действия. По отношение на прихващането посочва, че такова искане не е постъпвало от длъжника и няма постановен отказ. Посочва, че 2 дължимите суми са точно и ясно описани в ПДИ. Посочва как е начислена таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като същата е изчислена върху материален интерес от 1402,50лв. /сумата по изп. лист 1200лв., 200лв. други разходи и 2,50лв. допълнителни разноски/. С оглед възраженията за несеквестируемост на сумите по запорираните банкови сметки посочва, че ЦКБ е посочила, че няма да изпълнява запора при постъпления с основание възнаграждение за труд до размера на МРЗ, а преведената сума от 84,09лв. били от минал период и придобила характера на спестявания.

Посочва, че преведената сума не представлява несеквестируем доход.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп. дело №20217680400683 на ЧСИ М.М., рег. №768 и район на действие СлОС при СлРС е образувано по молба от 29.04.2021г. на взискателя М. ХР. Б. чрез адв. М. въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2018г., издаден по адм. дело №380/2017г. на АС – Сливен въз основа на влезли в сила определения на АС – Сливен и ВАС за осъждането на А.. В. П. да заплати на М. ХР. Б. съдебни разноски в размер общо на 1200лв.

С молбата са посочени като изпълнителни действия: налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника; запор върху възнаграждения от служебни отношения или участие в юридически лица; запор на МПС; запор на банкови сметки, установени след справка в БНБ и евентуално изпълнение върху движими вещи и недвижим имот на длъжника.

Към молбата е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 08.10.2020г., надлежно подписани от клиента М. ХР. Б. и адв. М..

Пълномощното съдържа изрично упълномощаване за предприемане на действия по изпълнение на изп. лист от 09.11.2018г., изд. по адм.д.№380/2017г. на АС – Сливен. В пълномощното е отбелязано, че е издаден на посочената дата в Лас Вегас.

С протокол от 03.05.2021г. ЧСИ М. е образувала изпълнително дело; приела е като разноски адвокатски хонорар в размер на 200лв.; приела е като разноски авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 104,50лв.

На 03.05.2021г. ЧСИ М. е изпратила до длъжника П. ПДИ, в която е посочено вземането на взискателя по издадения изп. лист, както и останалите суми, дължими по изпълнителното дело към него момент – 2,50лв. допълнителни разноски; 246лв. разноски по изп. дело; такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с ДДС в размер на 158,64лв. и 200лв. адв. възнаграждение. В поканата е посочено и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД. ПДИ е получена от длъжника лично на 3

12.05.2021г.

На 03.05.2021г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД, като е посочено налагането на запор на банковите сметки на длъжника до размера на дълга с посочването му. Съобщението е получено на 12.05.2021г.

С писмо от 17.05.2021г. ЦКБ Ад е уведомила ЧСИ М., че блокира сметките на длъжника до посочения размер, като по тях П. получава преводи с произход обезщетения и помощи по КСО и трудово възнаграждение. Посочва, че банката няма да изпълнява запора при постъпления с основание възнаграждение за труд до размера на МРЗ, ще обследва и определя размера на несеквестируемите суми, постъпващи по сметките. Посочено е че прави превод на сума от 84,09лв., която е от преводи с характер възнаграждения за труд за минал период, неизползвани в рамките на месеца, за който са отпуснати, поради което са придобили характер на спестявания.

Жалбата е подадена до СлОС на 13.05.2021г. и е изпратена на ЧСИ М. за администриране.

На 26.05.2021г. А.. В. П. е подала до ЧСИ М. заявление, с което представя копие от изпълнителен лист от 14.05.2021г., издаден от СлРС по гр.д.№3526/2018г. за осъждането на М. ХР. Б. да заплати на А.. В. П. разноски по делото пред трите инстанции в общ размер от 1069,05лв. Със заявлението П. заявява, че отказва на основание чл.90 от ЗЗД да изпълни задължението си по изпълнителното дело, докато Б. не изпълни своето задължение спрямо нея. Моли прекратяване на изпълнителното дело и отмяна на запора. С разпореждане от 26.05.2021г. ЧСИ М. отказва прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на основанията на чл.433 от ГПК.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Подадената от длъжника А.. В. П. жалба против действия на ЧСИ М. по №20217680400683 е частично недопустима по отношение на отказа да бъде извършено прихващане на две насрещни вземания на основание чл.103 от ЗЗД и по отношение на направеното с допълнението към жалба от 20.05.2021г. искане за установяване на несъразмерност на наложените обезпечителни мерки.

Жалбата в тази й част е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, чието обжалване не е предвидено в изрично посочените от закона случаи.

Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва са императивно посочени в разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, като измежду тях не е въпросния отказ на ЧСИ да извърши прихващане между вземането на взискателя 4 по делото и насрещно вземане на длъжника. Преценката за зачитане действието на прихващане е изцяло в правомощията на съдебния изпълнител и е извън съдебния контрол по реда на чл.435 от ГПК.

Следва се отбележи, че в съдебната практика и в тази на съдебните изпълнители има противоречиви становища относно възможността за извършване на прихващане в изпълнителното производство, при какви случаи и дали може съдебният изпълнител да зачете последиците на такова действие. Освен това в конкретния случай надлежно направено искане за зачитане действието на извършено от длъжника прихващане няма направено – заявлението от 26.05.2021г. е за упражняване право на задържане по чл.90 от ЗЗД, но не и за направено прихващане по чл.103 от ЗЗД.

По отношение на направеното с допълнителната жалба от 20.05.2021г. искане за установяване на несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, следва да се посочи следното:

Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ и приетата нова разпоредба на чл. 442а, ал.1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл.442а, ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал.2 от ГПК. Това обаче не е редът по чл. 435 и сл. от ГПК чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител. Длъжникът следва да заведе самостоятелно исково производство.

За да е налице допустима жалба, предявена от длъжника при позоваване от същия на незаконосъобразност действието на съдебния изпълнител, насочено и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, следва обаче това възражение да е направено най-напред пред съдебния изпълнител и същият да се е произнесъл по него.

Едва при евентуален отказ на последния да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност, жалбата на длъжника срещу този отказ би могла да се обсъжда като да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.