Решение № 952 от 07.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Пловдив, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300500469 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10, чл.19 ал.4 и чл.23 от ЗПК.

Образувано е по постъпили две въззивни жалби против Решение № 262596/04.12.2021г., постановено по гр.д.№ 10242/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII гр.с.съответно от А. С. Т., ЕГН **********, от **********, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на „***********, плащане на следните суми по Договор за кредит № *** год., за които е издадена заповед за плащане № 10572/03.12.2018г. по ч. гр. дело № 18840/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с.: 8 595,33 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането; както и в частта, с която е осъден да заплати на дружеството сумата 524, 92 лв. разноски, както и сумата 41,40 лв. – депозит за платен депозит за вещо лице;

1 съответно от „***********, чрез юрк. В.Д., само в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на договорна лихва, дължима на осн. т.4 по процесния Договор за кредит № *** год. за сумата в размер на 1 122,56 лв., представляваща просрочената и непогасена по давност договорна лихва, начислена на осн. т.4 от договора за кредит за периода от 27.11.2015г. – 25.04.2018г.

Молят да бъде отменено в обжалваните от тях части и вместо това да се постанови решение, с което да се отхвърли, респ. уважи исковата претенция.

Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „************ против А. С. Т. е заведена искова молба по чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, с която посочва, че по силата на Договор № *** год., банката предоставила на ответника кредит в размер на 10 000 лева, които Т. усвоил изцяло и се задължил да върне в в срок до 25.04.2018 год., ведно с възнаграждение на кредитора, на общо 60 равни месечни вноски от по 221.19 лева. Така, заедно с кредиторовото възнаграждение Т. се задължил да върне общо 12 675.70 лева, тоест, 2675.70 лева – възнаградителна лихва, изчислена като еквивалент на 6.7 % от непогасената главница за първите две години от договора – до 25.04.2015г., след което – като 14.7907 % на годишна база (при основа непогасената част от вземането за главница) до 25.04.2016г., а след тази дата договорното възнаграждение на кредитора се изчислявало като сбор от базовия лихвен процент на банката и още 6 процентни пункта. Част от вземанията на банката били платени, след което длъжникът изпаднал в забава, просрочвайки 50 броя от вноските за главница и 48 вноски по лихвата. Срокът на договора изтекъл на дата 25.04.2018г., падежна дата на последната вноска.

Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по частното дело № 18840 по описа на ПдРС за 2018г. В нея били заповядани за плащане следните суми, остатък за плащане от задължението по договора: 8 595,33 лв. главница, 2823,89 лв. просрочена договорна лихва, начислена за периода 25.04.2014г. – 25.04.2018г.; 5191,33 лв. просрочена наказателна лихва за периода от 13.05.2014 г. – 26.11.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и за събирането на 2 тези суми било образувано изпълнително дело № 704/2019 год. по описа на ЧСИ ********* при ПОС. Т. възразил против така издадената заповед и на кредитора бил даден срок по чл. 422 от ГПК да предяви иск за вземането си, който бил спазен.

Затова е направено искане вземането да бъде установено при следните размери: сумата от 8595,33 лв. - главница, 2 823,89 лв. просрочена договорна лихва начислена за периода 25.04.2014г. – 25.04.2018г.; 5191,33 лв. просрочена наказателна лихва за периода от 13.05.2014 г. – 26.11.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът А. С. Т. е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Отрича съществуването на договор между страните, или, ако такъв и сключен – то същия бил недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК. Прави се и възражение за нищожност на отделната клауза на т.10 от раздел ІІ на договора, тъй като противоречи на императивна правна норма, в частност чл. 33 от ЗПК. Спори се и по размера на иска, направено е възражение, че са олихвявани изтекли лихви, като е начислявана – недопустимо – лихва за забава върху друга лихва /анатоцизъм/, както и че исковата претенция за лихви е завишена, тъй като размера на обезщетението за забава е изчислено в размер, по – голям от законния, в противоречие с чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Възразено е също така във второто по делото открито съдебно заседание, че събраното от кредитора въз основа нищожните клаузи следва да се прихване с насрещното му задължение да върне полученото без основание; това възражение обаче не може да бъде разгледано от съда, тъй като е направено след изтичането на срока по чл. 131 от ГПК.

В хода на производството са приети Основна и Допълнителна ССЕ, изготвени от в.л.Б. В.

Районният съд, за да постанови решението, излага основни съображения, че по делото е представено копие от договор между страните за банков кредит „Великден“ 2013г., по силата на който банката – ищец дала на ответника заем в размер от 10 000 лева, със краен срок за погасяване – до 25.04.2018г. Договорено било плащането на лихва като възнаграждение на кредитора, каквато за периода от април 2013г до април 2015 г. била договорена в размер от 6,7 % на годишна база; между 25.04.2015г 25.04.2016г., между страните бил приложим лихвен процент от 14,7907 процента, като банката си запазила правото да го промени едностранно (да го 3 увеличи), ако длъжникът допусне просрочие от повече от 30 дни да плати която и да било от вноските. След 25.04.2016г. бил приложим лихвен процент, изчисляем като сбор от базовия лихвен процент на банката и още 6 процентни пункта, като към датата на сключване , БЛП бил 8.7907 процента годишно. Заемната сума и лихвата следвало да бъдат върнати на общо 60 равни месечни вноски, всяка от които по 196,37 лева, дължими на 25-то число на всеки от месеците от май 2013г до март 2018г, като за м. май 2013 има предвидени две плащания, дължими на тринадесето и двадесет и пето число от месеца. При забава в плащането на вноските, върху забавената главница се начислявало и обезщетение за тази забава в размер на 24,7907 процента годишно. Сумата била получена от Т.; по този факт не се спори, а и той личи от заключението на вещото лице, което съдът кредитира.

Доказателства за точно изпълнение от страна на длъжника отсъстват. Обратното, отново от заключението на вещото лице е видно, че вноските по кредита са били плащани частично и със забава, като последното плащане от страна на длъжника е направено на дата 25.04.2015г.

Банката не твърди да е обявила на длъжника вземанията си за предсрочно изискуеми. Срокът на договора е изтекъл на дата 25.04.2018г с настъпването на падежа на последната погасителна вноска.

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от ЗПК, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите, в редакцията на закона към датата на сключването /изм., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013г./. Договорът е писмен, на хартиен носител, на длъжника е предаден екземпляр от него, общия размер на кредита и условията за усвояването му; посочени са лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; информацията е предоставена за всички приложими лихвени проценти.

Има посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, и посочване на допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Има посочване на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за 4 размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Отсъства посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, при положение, че по договора има поне три различни начина, по които се изчислява кредиторовото възнаграждение.

Тази липса обаче не е достатъчна да релевира обща недействителност на договора, тъй като различния начин на изчисляване на лихвата не води автоматично до приложим различен лихвен процент, който като краен резултат остава същия в абсолютно цифрово изражение. Първоначалният погасителен план отразява точно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми при всички лихвени проценти, при което няма порок, който да релевира недействителност на целия договор.

Има информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания /чл. 7. 3 от общите условия/, както и такава за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване /чл. 7.4.1 от ОУ/.

Въведената като защитно възражение обща недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК не била установена.

Неравноправна обаче на основание чл. 143 ал. 2 т. 12 от също приложимия ЗЗП е клаузата на чл. 4 от Договора, която се използва за определяне на размера на кредиторово възнаграждение. Тя позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата, като предвижда възможност на банката да измени едностранно договорения лихвен процент. Методиката, която се прилага за определяне на третия във времеви план лихвен процент, съдържа като задължителен компонент т.нар. „базов лихвен процент на банката“. Този „базов лихвен процент“, може и да бъде определян едностранно според нуждите на кредитора, като начина за определянето му /според представената методика/ е неизвестен за длъжника. Тъй като според заключението на вещото лице, банката и ефективно е прилагала така 5 определения лихвен процент, клаузата е недействителна, липсва основание за плащане на кредиторовото възнаграждение и остатъка от него не се дължи.

Относно възражението за нищожност на клаузата на чл. 10 от раздел ІІ от договора, Районният съд посочва, че тази договорка между страните определя размера на обезщетението, което кредиторът има право да получи при забава на длъжника да плати. Уговорено е обезщетение в размер на договорения за възнаграждението лихвен процент, към който се прибавя „наказателна надбавка в размер на законната лихва“, тоест, размера е 24.7907 процента годишно. Тъй като чл. 33 ал.2 от ЗПК забранява начисляване в тежест на потребителя на обезщетение за забава над размера, определен в чл.

10 от ЗЗД, и този размер е надхвърлен, нормата е нищожна на основанието по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона.

Вярно е, че в тази хипотеза ЗПК замества по реда на чл. 26 ал. от ЗЗД нищожната норма с повелителния специален закон по чл. 33 ал. 2, но съдът не може приложи последната, като приеме за съществуващо вземане за обезщетение за забавата в размер на законната лихва, дори да може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Разпечатката съдържа 31 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c4f8c77-d431-4308-9664-59a5a5f0973b