Решение № 5995 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5995 гр. С., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110142698 по описа за 2025 година

„.” ЕАД е предявило срещу Л. Н. Н. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 477,73 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 70,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 03.04.2025 г., сумата 49,56 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 11,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 03.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 21180/2025 г. на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството и на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 1... ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен 1 срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ..5г. по описа на СРС, 153 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с твърдение за липса на сключен писмен договор за присъединяване на ЕС. Поддържа, че не е налице реална доставка и консумация на топлинна енергия в сочените размери, предвид обстоятелството, че от средата на 2019 г. до настоящия момент в имота не живее никой, а ответницата пребИ.ва в чужбина. Признава качеството си собственик на процесния имот, като оспорва това да е основание за придобИ.не качеството и на клиент на топлофикационното дружество. Сочи, че имотът е закупен през 1997 г., като към момента на спиране на парното в имота и – 11.03.2002 г. действаща е била Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия обн. в бр. 49 от 27.06.1975 г., отменена бр. 31 от 26.03.2002 г. Излага твърдение, че при демонтиране на радиаторите, за нея не е съществувало задължение за поставяне на средства за дялово разпределение, а по отношение на топлата вода са поставени водомери, чиито показания не са отразени от топлофикационното дружество. Поддържа, че незаконосъобразно топлофикационното дружество начислява сметки по максимален специфичен разход на сградата, поради липса на измервателно устройство на щранг лирата, при твърдения, че в имота и няма щранг лира, което се потвържадало и от конструктивните чертежи на сградата. Сочи, че в договора от 09.10.2012 г. между етажната собственост и „.“ ЕООД срещу името й бил положен подпис, който не бил неин, което било установено от СРП. Същото важало и за подписите на други съсобственици. Не бил неин и подписът на първия договор с Нелбо инженеринг от 2002 г.

Не било доказано реалното потребление на топлинна енергия в имота, въвеждането в експлоатация на абонатната станция и метрологическата годност на измервателните уреди.

Поддържа, че не са редовно издавани и връчвани изравнителни сметки. Сочи, че отоплителната мощност в сграда, поради премахване на отоплителните тела, както в общите части на ЕС, така и в отделните имоти на потребителите, е значително занижена, което не е отчетено от топлофикационното дружество. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по 2 договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. ..., находящ се гр.., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Ирелевантно в случая е дали ответницата е участвала при вземане на решението на Общото събрание на етажните собственици, съответно дали е подписала протокола, в който са обективирани взетите решения, доколкото несъответствието в подписа и е приравнено на липса на положен от ответницата Н. подпис. Доколкото решението на Общото събрание на етажните собственици не е отменено по надлежния ред, предвиден в чл. 40 ЗУЕС, то същото е породило своето действие и е обвързало всички етажни собственици без значение дали са участвали или не в общото събрание.

Безспорно е и обстоятелството, че именно ответниците Н. е собственик на а п . ..., находящ се гр... Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № ., том ., дело ., от който е видно, че именно ответникът е закупила на 21.10.1997г. ап. ..., находящ се гр... Същевременно по делото не са ангажирани доказателства преди началото на исковия период или по време на същия ответникът Н. да се е разпоредила с правото си на собственост върху процесното жилище.

Напротив, същата в отговора на исковата молба признава, че е собственик на имота. Ето защо настоящият състав намира за доказано при условията на пълно и главно доказване, че именно Л. Н. е била собственик на имота през периода от м.05.2022г. до м.04.2024г.

Същевременно съгласно действащата към 1997, когато ответникът Н. е станала собственик на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна 3 енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът Н. се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е придобила и качеството потребител на топлинна енергия. В допълнение следва да се посочи, че желание за встъпване в правоотношение с ищцовото дружество е изразено изрично и лично от ответника Н. съгласно приложената по делото молба-декларация от 15.12.1999г. за открИ.не на партида за притежавания от ответника имот, подписа върху която не е оспорен от ответника. Нещо повече ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 1..., ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от.. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 1..., ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответник Н. да е упражнила правото си на възражение по чл. 1..., ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че спора по делото се концентрира върху въпроса дали до имота на ответницата реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност, доколкото изрично се твърди в отговора на исковата молба, че топлоподаването до имота е преустановено с акт за изключване на отопление от 2002, 2003г и 2005г, както и че в актовете за изключване на липсва посочване на щранг- лира в имота. Изтъква се, че дори в строителните книжа не е налице отбелязване да съществува щранг лира. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №. от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от третото лице-помагач документи, неоспорени от ответника се установява, че за имота на Л.

Н. за исковия период радиаторите са били затапени, а в банята е налице щранг лира без монтиран .. Вещото лице изрично е уточнило, че тези обстоятелства са потвърдени от извършен извънреден отчет на 14.07.2023г., съгласно който в имота е установено наличието 4 само на лира с размери 2 елемента с ф42мм и височина 2м, без монтиран уред. Ето защо за двата отоплителни сезона е начислена служебно топлинна енергия за лирата.

Съдът съобрази и обстоятелството, че от ответницата са представени актове за изключване на отоплението. Съгласно акт за изключване на отоплението от 11.03.2002г. е изключено отоплението в стая и кухня, като радиаторите са били демонтирани, като е посочено, че отопляемият обем става 0 куб.м. Представен е и акт за изключване на топла вода от 14.01.2003г., като е отбелязано демонтиране на водомер, а съгласно акт за изключване на топла вода от 21.11.2005г. в имота е установена щранг лира. Въз основа на така посоченото от страна на ответницата се оспорва наличието на щранг лира в имота с аргумента, че щом тя не е отбелязана в акт за изключване от 2002 и 2003г, то тя не съществува, съответно отопляемия обем бил 0. Във връзка с това следва да се уточни, че към датата на съставяне на акта за изключване на отоплението в процесния имот 2002г и 2003г, топлинната енергия отдадена от щранг лира в имотите се изчислявала като част от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и за това не е включвана в отопляемия обем на жилището и той е посочен като нулев. Това се установява ясно от Приложение към чл.61, ал.1, т.6.9 от Наредба № . от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /редакция ДВ. Бр. 34 от 24.04.2007г/, в която е предвидено изчисляването на топлинната енергия при щранг лира, за която няма възможност да се постави уред за дялово разпределение, да се осъществява по формула различна от тази за изчисляване на топлинната енергия доставена до отоплително тяло, каквито са радиаторите, без поставен уред за измерване. Едва с изменението на цитираната разпоредба от Наредба № 16-344 от 06.04.2007г – с изменение ДВ.бр.58 от 2007, в т.6.9. от Приложение към чл.61, ал.1 е предвидено при щранг лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност да се определя по изчислителен път и да се прилага разпоредбата на т.6.5, която касае изчисляването на топлинната енергия доставена до отоплителни тела в имота без уреди за дялово разпределение. Ето защо независимо, че в акта за изключване на отоплението от 2002г и 2003г е посочен отопляем обем „0“ и не е отбелязано наличието на щранг лира, в него не е включен припадащия се отопляем обем за щранг лира, който едва след цитираното изменение от 2007г е започнал да се изчислява като част от общия отопляем обем на жилището, а не като част от сградната инсталация. /в подобен смисъл решение № ...25/07.07.2014г по в.гр.д.№. на СГС, II Б въззивен състав/. Именно поради това наличието на щранг лира в имота на ответницата не е отбелязвано в документите съставени през 2002г и 2003г., тъй като щранг лирата се била приемана като отдаваща топлина част от сградната инсталация, а не като отоплително тяло. Нещо повече, видно от заключението на вещото лице именно в рамките на исковия период през 2023г е извършена проверка на място и е констатирано наличието на процесната щранг лира. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че по делото е установено, че в имота на ответницата е доставяна през исковия период топлинна енергия за отопление на жилището.