Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 14.01.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 852/2021
Вид
Решение № 8
Подписан
14.01.2022
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Плевен, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500852 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от РАЙОНЕН ЦЕНТЪР ЗА ТРАНСФУЗИОННА ХЕМАТОЛОГИЯ – ПЛЕВЕН – гр.Плевен срещу Решение № 1105/ 12. 10. 2021 г. по гр. д. № 2901/ 2021 г. по описа на РСПлевен. Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което е отправил искане за отмяна изцяло на първоинстанционното решение, като бъдат отхвърлени предявените кумулативно съединени искове и бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.

Въззиваемата страна д-р АН. К. Ц. е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. КР. Д., че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на 1 въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е обявил за недействителна клаузата, отразена в т. 8 на трудов договор № РД – 15 – 191/ 26. 02. 2021 г., сключен меж- ду Министерство на здравеопазването и АН. К. Ц., с която е уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя; о тменил е като незаконосъобразна Заповед № РД – 15 – 699/ 08. 04. 2021 г. на министъра на здравеопазването, с който е било прекратено трудовото правоотношение на АН. К. Ц. на основание чл. 71, ал.1 КТ; възстановил е АН. К. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на Районния център за трансфузионна хематология – гр.Плевен; осъден е РЦТХ – Плевен да заплати на АН. К. Ц. сумата от 20 683, 20 лв., представляваща обезщетение по чл.

225, ал.1 КТ за периода от 08. 04. 2021 г. до -9. 10. 2021 г.; осъден е РЦТХгр.Плевен да заплати на АН. К. Ц. направените по делото разноски в размер на 1200 лв.; осъден е РЦТХ – гр. Плевен да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 917, 33 лв. държавна такса за предявените искове.

За да постанови решението си районният съд е приел въз основа на събраните по делото писмени доказателства и установената трайна съдебна практика по предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, че е недопустимо при трудово правоотношения възникнало от конкурс по реда на чл. 89 – 97 КТ да се определя срок на изпитване по чл. 70, ал.1 КТ, тъй като с конкурса са проверени качествата на работника/ служителя, поради което не е налице основание за работодателя и за работника да уговарят срок на изпитване за проверка на качествата и опита на работника / служителя или за установяване от негова страна дали работата е подходяща за работника/ служителя. Първоинстанционният съд е приел, че при първоначално постъпване на работа работодателят сам назначава работника / служителя на работа и в този случай е необходимо да бъде уговорен изпитателен срок за установяване качествата на работника / служителя. Когато обаче работникът / 2 служителят се назначават с конкурс, то в този случай не е необходимо уговарянето на изпитателен срок, тъй като процедурата на конкурса се провежда от комисия, която проверява качествата на кандидата и знанията му, т.е. не е необходим допълнителен срок за проверка предвид извършената вече такава от комисията, която провежда конкурса. Районният съд се е позовал на Решение № 314 на ВКС от 15. 02. 2002 г., ІІІ г.о., съгласно което след проведен конкурс по чл. 89 – 96 КТ е недопустимо да се сключва трудов договор с уговорка за изпитване по чл. 70 КТ с лицето, спечелило конкурса и ако такъв договор бъде сключен, той е недействителен съгласно чл. 74, ал.1 КТ.В този смисъл е и Решение № 924 от 01. 06. 2006 г. на ВКС по гр. д. № 2741/ 2003 г., ІІІ г.о., съгласно което трудовият договор и конкурсът са различни основания за възникване на трудовото правоотношение. Проверката от работодателя на качествата на работника/ служителя за изпълняваната работа, която се осъществява през срока за изпитване, при възникване на трудовото правоотношение връз основа на конкурс се извършва в рамките на конкурса. Съгласно чл. 336 КТ при прекратяване на трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс, се прилагат разпоредбите на чл. 325 – 335 КТ, а чл. 71 КТ е извън тези разпоредби. Решение от 13. 06. 2003 г. на СГС по гр. д. № 43/ 2003 г., ВК, ІІ –Бо. допълва цитираната съдебна практика, като в решението е посочено, че работодателят не може да съвместява конкурса с договора по чл. 70 КТ, тъй като при конкурса качествата на кандидата се проверяват по установения от закона ред на допускане и провеждане от конкурсна комисия, с чието решение за класиране на кандидата работодателят е обвързан ( чл. 96, ал.1 КТ). При договора със срок за изпитване преценката на качествата и годността на работника да изпълнява възложената му работа се прави еднолично от работодателя.

Районният съд в мотивите на обжалваното решение е изложил и допълнителни доводи за основателността на иска по чл. 74, ал.4 КТ, като е приел, че в конкретния случай е налице нарушение и на разпоредбата на чл.

70, ал. 5 КТ, която в императив ограничава работодателя за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване да се сключва само веднъж. В конкретния случай въззивникът е сключил договор по реда на чл. 70 КТ с въззиваемата при първоначално постъпване на длъжността „директор“ в РЦТХ- Плевен с изпитателен срок, след провеждане на конкурса с 3 въззиваемата е било прекратено трудовото правоотношение и въззиваемата е била назначена на същата длъжност и със същите функции вече въз основа на проведения конкурс, като отново е бил определен изпитателен срок. След като не е налице установена съществена промяна във функциите на длъжността „директор на РЦТХ“ , то следва да се приеме, че в случая въззиваемата е била назначена въз основа на проведения конкурс на същата длъжност от същия работодател и съответно забраната на чл. 70, ал.5 КТ за повторно сключване на трудов договор със срок за изпитване е приложима и е следвало да бъде съобразена от работодателя при сключване на трудовия договор след проведения конкурс. В този смисъл е Решение № 261 от 07.11.

2014 г. на ВКС по гр. д. № 1477/ 2014 г., ІV г.о. , ГК съгласно което ограничението по чл. 70, ал.5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.

Въззивникът твърди, че неправилно районният съд е тълкувал и приложил материалния закон относно разпоредбата на чл. 107 КТ вр. чл. 70, ал.1 КТ. Твърди се, че страните имат възможност да сключат споразумение по чл. 107 КТ, като освен трудовото възнаграждение могат да уговорят и други условия по трудовото правоотношение. Въззивният съд приема, че страните по трудовото правоотношение възникнало от конкурс могат да уговорят и допълнителни условия съгласно чл. 107 КТ, но тези условия не би могло да бъдат в противоречие с разпоредби на закона, в случая КТ. Това означава, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ относно недопустимостта на повторно уговаряне на срок за изпитване, както и относно недопустимостта на уговаряне на срок за изпитване при правоотношение, възникнало от конкурс поради изложените по- горе съображения и цитираната съдебна практика на ВКС.

Във въззивната жалба е цитирано Решение № 537/ 07. 07. 2010 г. по гр. д. № 218/ 2009 г. по описа на ВКС относно изразено становище в решението, че споразумението между служителя и работодателя по реда на чл. 107 КТ не може да се приравнява на осъществена преценка за годността на спечелилия 4 конкурса (пропуснато е да се допълни изречението „да участвува при осъществяването на управленската програма“). Използваният от процесуалния представител на въззивника цитат от решение на ВКС е изваден от контекста на решението и без да е съобразен с разглеждания в решението на ВКС казус. Не би могло това решение да се тълкува в смисъл, че със споразумението по чл. 107 КТ може да се уговори нов срок за изпитване, тъй като при запознаване изцяло с мотивите на решението се установява, че съдът възприема възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал.2 КТ във връзка с чл. 336 КТ и не е предвидена от съда възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. По тези причини настоящият въззивен състав не възприема цитираното решение в тълкувания от въззивника смисъл и счита, че това решение е неприложимо за настоящия казус.

Въззивникът твърди, че районният съд при постановяване на решението и преценката за нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ не е съобразил, че е налице разлика в длъжностната характеристика на процесната длъжност.

Въззивният съд счита, че доводите са неоснователни, тъй като от доказателствата по делото е видно, че са представени две длъжностни характеристики : на лист 295-296 от делото по описа на ПРС, утвърдена от министъра на здравеопазването на 16. 08. 2017 г. и уведомена и подписана от въззиваемата Ц. на 02. 07. 2018 г. ; на лист 205- 209 от делото по описа на ПРС, утвърдена от министъра на здравеопазването на 16. 11. 2020 г. и уведомена и подписана от въззиваемата на 20. 11. 2020 г. По делото не е представена друга длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на РЦТХ – Плевен с последваща дата, за да се установи наличие на разлика във функциите на тази длъжност, а от представените длъжностни характеристики се установява идентичност във функциите, като е разширен обема на правомощията. В Решение № 369 от 03. 02. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/ 2013 г. , ІV г.о., ГК и Решение № 160/ 08. 05. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 4811/ 2014 г., ІV г.о. , ГК е дефинирано понятието „една и съща работа“ по смисъла на чл. 70, ал.5 КТ, като се приема, че при преценка дали работата е една и съща е важно не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите 5 функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите му задължения. В този случай включването на клауза за изпитване при преназначаването му е недопустимо и същата клауза е недействителна.

В случая не е налице констатирана различна функция на процесната длъжност „директор“ на РЦТХ – Плевен въз основа на длъжностна характеристика към момента на сключване на трудов договор с въззиваемата след провеждането на конкурса, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 70 КТ и съответно трудовото правоотношение незаконосъобразно е прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ. При съпоставяне на длъжностните характеристики от 2018 и от 202 г. за процесната длъжност е налице разширен обем на длъжността, но не е налице съществено функционално различие, което да обоснове законосъобразността на сключване на трудов договор без да бъде спазено ограничението по чл. 70, ал.5 КТ.

Въз основа на изложеното въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, като счита, че решението относно предявения иск с правно основание чл. 74, ал.4 КТ за правилно и законосъобразно.