Решение № 291 от 18.09.2024, Районен съд - Лом

Съд: Районен съд - Лом
Дело: Гражданско дело 1027/2023
Вид: Решение № 291
Подписан: 18.09.2024
В сила: 22.10.2024
Състав: Албена Миронова

Цитирани разпоредби

чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
чл. 417, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
чл. 58 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. гр. Лом, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Миронова Гражданско дело № 20231620101027 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Предявени са искове от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника, адв. С. З., САК, срещу Д. В. Г.А, ЕГН ********** от гр. Лом, за установяване на задължение по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че между ответника и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № FL1019015/25.09.2019 год., по силата на който банката предоставя на ответника кредит в размер на 15008 лв. за текущи нужди, със срок за погасяване – 60 месеца.

По молба на ответницата между страните е подписано Допълнително споразумение от 05.05.2020 год., а на 15.05.2020 год. – изготвен нов погасителен план във връзка с пандемията от Ковид-19.

Поради неплащане на две последователни месечни погасителни вноски, с падеж на 14.09.2020 год. и с падеж на 14.10.2020 год., задължението по кредите е обявено за предсрочно изискуемо, за което ответницата е била уведомена чрез ЧСИ К.П., р-н на действие ОС Пловдив на посочения в договора настоящ адрес на длъжника: ********, като същата не е била открита на адреса. С оглед на горното, уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответницата и на нейния постоянен адрес: ******** чрез нот. Д.

М., рег. № *** в РНК, р-н на действие ЛРС, отново при условията на чл. 47 ГПК. Считано от 13.01.2022 год. ищецът счита уведомлението за редовно връчено.

За неизплатеният остатък от кредита са били издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, връчени по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че по Договор за потребителски кредит № FL1019015/25.09.2019 год. и Допълнително споразумение от 05.05.2020 год., ответникът дължи на ищеца сумата от общо 17922,63 лв., от които:

- 13955,55 лв. главница за периода 14.09.2020 – 05.06.2022 год.,, - 2070,89 лв. – възнаградителна лихва за периода 14.09.2020 – 13.01.2022 год., - 1689,49 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2020 – 05.06.2022 год., - 103,50 лв. – неиздължени такси по договора за периода 16.09.2020 – 05.06.2022 год.,

- 103,20 лв. – разходи по уведомяване за периода 16.09.2020 – 05.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.

417 ГПК (23.06.2022 год.) до изплащане на задължението.

Претендират се и разноските в исковото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответната страна чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. В. И., МАК.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма оспорени фактически твърдения.

В откритото съдебно заседание ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД не се представлява. Чрез пълномощника си адв. Св. З., САК не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. В писмено становище поддържа иска и моли да бъде уважен. Твърди, че в хода на производството, на 29.09.2023 год. ответницата е погасила изцяло, по образуваното въз основа на процесната заповед по чл. 417 ГПК, изпълнително дело, като е внесла сумата от 22 232,46 лв., с което то е приключило. Доколкото с поведението си ответницата е станал причина за водене на делото, претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата Д. В. Д. се представлява от назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. В. И., МАК, която пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмени бележки. Твърди неравноправност на клаузите на чл. 2 от договора за потребителски кредит, в противоречие с чл. 58 ЗКИ.

Доказателствата са писмени и при техния анализ и преценка съдът установи:

По фактите:

По ч.гр.д. № 1105/2022 год. по описа на РС Лом са издадени Заповед № 689/28.06.2022 год. по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 701/28.06.2022 год., в полза на ищеца, срещу ответника, за сумата от 17922,63 лв., от които:

417 ГПК (23.06.2022 год.) до изплащане на задължението, както и сумата от 1292,13 лв. – разноски по заповедното производство.

Заповедта е издадена въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.

Изпълнителният лист е получен от заявителя на 26.07.2022 год.

Заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника на 06.02.2023 год., ведно с Покана за доброволно изпълнение от 24.10.2022 год. по изп.д. № 2022***0401694 на ЧСИ М. И., р-н 2

МОС и на 18.10.2021 год., по реда на чл. 47 ГПК.

С Разпореждане № 825/27.04.2023 год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си и е постановил СПИРАНЕ на изпълнението по издадената заповед по чл. 417 ГПК.

Разпореждането е получено от заявителя на 15.05.2023 год. (а от длъжника лично на 04.05.2023 год.)

Искът по чл. 422 ГПК е предявен на 14.06.2023 год.

Между страните не е спорно, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № FL1019015/25.09.2019 год., по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 15 008,00 лв., със срок на погасяване 60 месеца – до 14.09.2024 год. и месечна вноска от 315 лв.

Уговорено е (в чл. 2), че кредитът се отпуска по посочената банкова сметка на кредитополучателя, за откриването на която между страните е сключен отделен договор.

Съгл. ал. 2, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, съгласно Общите условия и тарифите на банката, в сила и обявени на интернетстраницата й към момента на извършване на съответната операция по сметката.

В ал. 3 е уговорено погасяване на текущи задължения на кредитополучателя в друга банка, в ал. 4 – задължението на кредитополучателя да представи в срок от 30 календарни дни референции от банката, в която е извършено погасяването на горните задължения, а в ал. 5 – санкционните последици при неизпълнение на това задължение. Тези последици включват правото на банката да увеличи приложимата при изчисляване на годишната лихва надбавка, за което уведоми кредитополучателя писмено и да изготви нов погасителен план, или (съгл. т. 2) да обяви кредита за предсрочно изискуем, отново като уведоми кредитополучателя за това писмено.

В чл. 3 от Договора е уговорен начинът, по който се изчислява лихвата: при променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7,850%, който към датата на сключване на договора е 1,150%, като месецът се приема за 30 дни, а годината – за 360.

Съгл. чл. 7, при актуализация на приложимия лихвен процент или промяна в размера на предстоящите вноски, банката изготвя нов погасителен план за непогасения остатък, който предоставя на кредитополучателя лично.

Съгл. чл. 14, непогасяването в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

На 05.05.2020 год. между страните е сключено Допълнително споразумение към договора за кредит, във връзка с мерките за ограничаване и преодоляване последиците от Ковид-19, като плащането на дължимите главница и лихви е отсрочено за срок от 6 месеца, считано от месечната вноска, дължима за м. Март, 2020 год. До м. Септември, 2020 год., като срокът на договора е удължен с периода на отсрочване, през който обаче банката продължава да начислява лихви.

Съответно е изготвен нов погасителен план, с месечна вноска от 336 лв. и срок до 14.03.2025 год.

На 13.01.2022 год., чрез пом.нотариус Я. Й. при нот. Д. М., рег. № *** в РНК, р-н на действие ЛРС, на ответницата е връчено по реда на чл. 47 ГПК, Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита: 14873,41 лв., от които 13955,55 лв.

Главница, 867,86 лв. – лихви и 50,00 лв. – такси, поради просрочие на вноски с падеж 14.09.2020 год. и 14.10.2020 год.

Преди това са правени неуспешни опити за връчване на уведомлението чрез ЧСИ и нотариус с р-н на действие гр. Пловдив на посочения в договора адрес.

Както се посочи по-горе, издаденият по ч.гр.д. № 1105/2022 год. на ЛРС е получен от заявителя на 26.07.2022 год.

На 02.08.2022 год. е образувано изп.д. № 1694/2022 год. на ЧСИ М. И., рег. № *** в КЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, а с Разпореждане № 825/27.04.2023 год. съдът е спрял изпълнението.

Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, на 13.09.2023 год. отв. Д. Г.а се е свързала чрез електронна поща със съдебния изпълнител и е поискала информация за размера на задължението си към дата 25.09.2023 год. и на тази дата е превела по сметката на ЧСИ сумата от 24 259,85 лв., която е било цялото задължение към момента. На 05.10.2023 год. е довнесла още 21,78 лв. – такси по съдебното изпълнение и с Разпореждане от 06.10.2023 год. на ЧСИ М. И. изпълнителното дело е приключено поради изплащане на задължението. Плащането е извършено по вече спряното изпълнително производство.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за дължимост на суми, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, а именно, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит № FL1019015/25.09.2019 год. и Допълнително споразумение от 05.05.2020 год., сумата от общо 17922,63 лв., от които:

417 ГПК (23.06.2022 год.) до изплащане на задължението.

Искът е допустим, като предявен от и срещу надлежна страна и при спазен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор – основанието, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.